19 юни 2022

Карминьо за първи път в България


Фадото е цяла eдна култура, обявено е за нематериално културно наследство на човечеството. Пее се повече от сто години. Фадо музиката изразява любов, страст, меланхолия, копнеж, задоволство - част от всяко човешко същество...

 

Португалската фадо певица Карминьо (Мария Кармо Карвальо Ребельо де Андраде) гостува за първи път в България,  с концерт в Античния театър в Пловдив на 18 юни. Слушам фадо от 11 години и съм била на два концерта фадо на Мариза в София, за които блогът е писал тук и тук, но не познавам песните на Карминьо, може би с изключение на Saia Rodada от албума й Canto, която свързвам с нея. Отидох на концерта заради фадото и емоцията ми към Пловдив като град. От 2009, когато е дебютният й албум "Fado", до сега, Карминьо е издала пет албума, които представи на концерта си в Пловдив. Започва да пее за първи път пред публика на 12 години, родена е в семейство на фадо изпълнители, с фадо къща.


Преди концерта имаше лека неразбория на най-предните централни места, защото организаторите не си бяха дали труда да обозначат по някакъв начин номерата на редовете. Десетина минути след обявения час, концертът започна; сцената беше семпла-само с пет стола-за певицата и четиримата музиканти (акустична китара, акустична бас китара и португалска китара) и естествения декор на Античния театър. Редовете не бяха пълни, театърът не се напълни, което е жалко, но все пак тази музика не е за масовия слушател, а и организаторите не направиха голяма реклама. Карминьо поздрави публиката с Добър вечер на български, поздрави и благодари на португалски и на феновете си от Португалия и Бразилия, които бяха на концерта и вдигнаха ръце. По време на концерта се движеше по сцената или присядаше сред инструменталистите, общуваше с публиката на английски. След три-четири песни започна да вали слабо, някои хора извадиха чадъри, дъждобрани, други не се трогнаха, но никой не стана да си ходи. Слава Богу след десетина минути дъждът престана и дослушахме до края на чисто небе.

Фадо е душата на Португалия, носи особена енергия със себе си. В началото на концерта може би на третата песен, мелодия и текст почти ме разплакаха, Карминьо също почти се разплака, стоеше като че забравила текста, след което ни каза, че е усетила особена енергия на сцената, която почти я е разплакала и я е накарала да се почувства странно. Който можал да почувства енергията, можал. Певицата направи по едно време забележка за пляскането, защото тази музика трябва да се слуша с душата, а викове и пляскане нарушават вглъбяването, потапянето (да, и на мен ми прави впечатление, че публиката и на опера, и на театър, и на балет, и концерти напоследък не знае кога да пляска, кога да става на крака и кога да бъде притихнала, нужна е емоционална интелигентност и потапяне в контекста на изкуството, в енергията на сцената). Както съм писала и в други статии в блога, а и Карминьо ни каза, нещо подобно: фадото е музика, чиято същност най-често се изразява с португалската дума "saudade", съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любов, и за това не винаги трябва да се пляска и да се радва човек. Накрая на концерта певицата направи акустично изпълнение без микрофон и след два биса концерта приключи с усещането за интересно, различно, приятно, за някои ново, вдъхновяващо преживяване. За повечето зрители, както вероятно и за португалските изпълнители, последва вечеря в Капана, а на другия ден разходка из Стария град.


 

 



28 май 2022

Хиляда и една нощ на Софийския балет

 

Тържествено, по червени килими пред сградата, с пълна зала и дълги аплодисменти мина премиерата на 27 май на балетния спектакъл "Хиляда и една нощ", с който Софийска опера и балет отбелязва 100 години от рождението на азербайджанския композитор Фикрет Амиров. Хореографията на балета е дело на големия балетмайстор от Азербайджан Елдар Алиев, а пленителната музика е на Фикрет Амиров, либрето Рустам и Максуд Ибрахимбекови. Диригент на премиерата беше Ейюб Кулиев. Сценография Семьон Пастух, костюми Галина Соловьова.

Участват: Шахриар – Цецо Иванов; Шехерезада – Марта Петкова; Нурида – Екатерина Чебикина; Роб – Емил Йорданов; Девойка - Вяра Иванчева; Птица Рух- Георги Банчев, Синбад-Алфред Яго; Принцеса Будур-София Цуцакова; Алабдин- Симеон Атанасов, Магьосник- Матю Уитъл; Морджана- Венера Христова, Главатар- Георги Аспарухов, Али Баба-Иван Георгиев. Балетен ансамбъл, хор и оркестър на Софийска опера и балет.

Балетът е написан през 1979 г. и разказва историята на Шехерезада, която с мъдростта и красотата си успява да умилостиви султан Шахриар, разказвайки му приказките за Синбад, Аладин и вълшебната лампа и Али Баба и четиридесетте разбойника. Музиката е интересна, екзотична, тъй като са включени нетрадиционни ударни инструменти като бонгос, том-томи, ксилофон, вибрафон, барабани, камбани, тимпани, чинели, както и оригиналния азербайджански инструмент тар, и още с увертюрата грабва.

Много ми хареса спектакъла. Сценографията и костюмите създават приказна, вълшебна атмосфера (Лунното небе, воалите, свещниците са акценти, които особено ми харесаха); много красиви, ефектни решения на сценографията; много красиви костюми; поздравления. Изпълненията на украйнката Екатерина Чебикина като Нурида, жената на султана, на Марта Петкова в ролята на Шехерезада, на Венера Христова като Моргияна; Вяра Иванчева като девойка (много нежност с воала) и София Цуцакова като принцеса представят многоликата страна на жената - нейната красота, съблазнителност, нежност, мъдрост, любов. Тъй като през седмицата се случи четири дни да практикувам женски тантрични практики (и самата аз танцувах близкоизточни танци с воал) бих казала Браво на изпълнението на всички жени, опитвайки се да съблазнят с танц и игра мъжете; особено ми хареса и ме усмихна танцът на Венера Христова (Моргияна), съблазнявайки Георги Аспарухов (главатаря на разбойниците). Цецо Иванов трябва да бъде поздравен за трудните поддръжки, и като цяло мъжете за атрактивните (робът Емил Йорданов) и зрелищни изпълнения.

Спектакълът заслужава да бъде видян; препоръчвам горещо на любители на балета! Това, което може да се каже за него по думите на зрителите е впечатляваща атмосфера; красиво, вълшебно, прекрасно изживяване; великолепен спектакъл; вълшебство, красив сън, невероятна музика, приказка; наслада за душата, чудесно изживяване! В края на спектакъла публиката дълго аплодира състава, хореографа, диригента и репетиторите. Следващи дати 28, 29, 31 май и 1 юни.

 

27 май 2022

Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи


По повод „Европейска нощ на музеите-София“ 2022, Френският институт в България представи на 13 и 14 май документалния филм „Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи“ (Nuit au Louvre: Leonard de Vinci, Франция, 2020, 95 мин; режисьор: Пиер-Юбер Мартен). С приятели искахме да го гледаме, но останахме без билети поради големия наплив от хора и останахме доволни, когато институтът обяви, че пуска нови прожекции на 25 и 26 май (залата пак беше почти пълна, браво).

Филмът е заснет като среднощна визита на изложбата ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, замислена и организирана от Музея Лувър и представя някои от най-красивите и емблематични творби на художника; преминава през творческите му похвати, стремежи и живота му накратко. Впечатли ме, че изложбата е подготвяна 10 години, включва  160 творби от художника и негови ученици и е била отворена от октомври 2019 до февруари 2020г.

Кураторите на изложбата Венсан Дельовен и Луи Франк дават разяснения по композиционните техники на Леонардо и цитират текстове на Джорджо Вазари, който е съвременник и пише „Животописи на най-добрите художници, скулптури и архитекти“ от Ренесанса (XIII-XVI век). Книгата на Вазари е издадена в два тома през 1550г. и се счита за първата история на изкуството. Имам части от книгата на Вазари, издадени на български, и филмът беше добър повод да си прочета животописа на Леонардо.

Леонардо е незаконен син на нотариус, който го записва да учи при Андреа дел Верокио във Флоренция, прекарал голяма част от живота си в Милано, после във Венеция, умира във Франция на 2 май 1519 на 67-годишна възраст. Впечатли ме, че Верокио е ваял скулптурата Исус и Тома Неверни цели 15 години, от която Леонардо се е учил, а самият Леонардо е създавал творбите си по няколко години като е поправял многократно първоначалните рисунки (колко търпение, постоянство и стремеж към съвършенство). Филмът показва дневници, много етюди, рисунки и представя как е рисувал на картон, картия и после е пренасял върху дърво рисунките си. Чрез филма се докосваме до красота, изящество, талант, гений, божествен и прекрасен ум. Леонардо се занимавал с музика, поезия, скулптура, архитектура (правил чертежи на сгради), живопис, анатомия (анатомия на конете и на хората), изучавал растенията, алхимия (измисля масла за рисуване и лакове), но най-голямата му любов, където търси съръвшенство, е живопистта. Започва да използва новата техника, която идва от фламандските художници да разрежда боите с масло, а не с яйце; умело играе със светлина и светлосенки; вае красиви, ангелски лица; стеми се към живот в картините си; много от творбите му остават незавършени, защото търсел превъзходство и съвършенство в изкуството. Леонардо, търсещ дух, стремящ се към съвършенство в живописта и търсещ познание в най-различни области. Неговите "Мона Лиза" (1503-1504 "Джокондата") и "Тайната вечеря" (1494-1498) са едни от най-разпознаваемите произведения в изкуството. От филма научаваме, че "Мона Лиза" е доста увредена от многото покрития с лак и реставрации и има опасност да се разцепи, за това вече не е местена и не пътува, както и че със съвременните методи за заснемане могат да се видят различните слоеве на поправки и рисуване в произведенията. Филмът е интересен, увлекателен, на моменти протяжен с лиричните отклонения, образователен и заслужава да бъде видян от ценители на изкуството.