27 февруари 2011

„TILT” – една много добра любовна история

снимка от сайта www.tilt.bg
От 11 февруари по кината тръгна новият български филм „TILT”, режисьор: Виктор Чучков-младши, актьори: Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов, Георги Стайков, Жорета Николова и др.
TILT”, наред с „Източни пиеси” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” за мен са най-добрите български филми през последните години („Стъпки в пясъка” все още не съм гледала). Комедията „Мисия Лондон” въпреки голямата реклама и огромния интерес, на мен не ми хареса, но все пак си заслужава да се отбележи, защото е свидетелство наред с горните за нов начин на правене на кино в България. Много ме радва, че в българското кино започват да се появяват силни филми, които впечатляват и успяват да докоснат зрителя.
TILT” е филм за истинската любов, която устоява на разстоянията и времето, за която човек се бори и която устоява на трудностите независимо от обстоятелствата. Действието се развива в периода 1989 – 1992, когато в България се извършват редица промени в обществено-икономическото устройство. Филмът представя и емигрантския живот на българите по това време. Акцентът на филма извън голямата любов е влиянието на промените върху младото поколение. Актьорската игра е много добра; браво на Явор Бахаров и Радина Кърджилова, любовните сцени между тях никак не изглеждат престорени, а много истински; браво и на Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Александър Сано. Много се радвам, че извън театралната сцена, и в киното има млади добри актьори.
TILT” наистина е много дълбока, истинска, човешка история, която успява да докосне зрителя. Заслужава си да се гледа
Напоследък друг добър филм, който мина като че ли незабелязано по кината, тъй като нямаше реклама, беше драмата „Ако някой те обича”, режисьор: Киран Коларов, актьори: Деян Донков, Фани Коларова, Стоянка Мутафова, Йосиф Сърчаджиев, Мария Каварджикова, Николай Урумов и др., в който Деян Донков прави силна роля. Отново филм за любовта; за платоническата, несподелената любов, която разрушава светове и променя съдби; филм, в който част от действието се развива също преди 1989 г. „Стъклената река» и «HDSP: Лов на дребни хищници” също минаха като че ли незабелязано по кината, поради липса на силна реклама и все още не съм ги гледала. От където идва и извода, че българските филми трябва повече да се рекламират, за да се гледат от повече хора, а не само от киномани (изключение в рекламата са „Мисия Лондон” и „TILT”, които заради голямата реклама разбиха класациите по гледаемост).

Модерното звучене на романа „Тримата мускетари” в театър София ?!

снимка от сайта на театър София
Наскоро гледах постановката „Тримата мускетари” от Марк Рехелс, по романа на Александър Дюма, представена от театър София. По принцип не съм фен на театър София, но тъй като ме поканиха приятели, отидох да гледам все пак нещо от репертоара му. Тази постановка не ми хареса, едва издържах до края от досада. Не че романа не ми беше любим и през живота си съм го чела поне три пъти заедно с продълженията „Двадесет години по-късно”, „Още десет години по-късно - Виконт дьо Бражелон” с трите части за Луиза дьо ла Валиер, но все пак това беше преди десетки години, в гимназията. Постановката звучи точно по този начин, като направена за гимназисти, на които да представи романа, за да не го четат; за това и в залата имаше доста ученици. Въпреки че постановка има много положителни отзиви в сайта на театър София, все пак аз не Ви препоръчвам да си губите времето да го гледате, тъй като в момента има доста интересни постановки по театрите за гледане. Все пак обаче всеки човек има собствен вкус и свободна воля и може да гледа каквото си иска, моето мнение не е определящо. Можете да гледате „Тримата мускетари” само ако имате дете в 7-8 клас, на което трябва да покажете какво значи театър и театрална постановка по роман. Актьорите иначе играят добре; Калин Врачански малко преиграва, но това предполагам се дължи на ролята му в момента на секс-символ в обществото, която идва от участието му в сериал, който аз не гледам по национална телевизия. Костюмите са добре, що годе прилягат на епохата (17 век), декори липсват, битките между мускетари и привърженици на кардинала ми изглеждаха смешно, приличаха ми на игра на момченца в детската градина, които се мислят за рицари и си играят с шпаги (може би за това и самите актьори не сдържаха усмивките си на моменти и се чудеха как да ги прикрият, дори самите те не си вярват, че играят сериозен театър); музиката ми хареса. Режисьор на постановката Атанас О'Махони, сценография: Петко Танчев, музика: Краси Тодоров.

22 февруари 2011

„Риголето” – един много добър спектакъл на софийската опера

На 19 и 20 февруари 2011 Софийската опера и балет представи спектакъл на операта „Риголето”. „Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.
Диригент на двата спектакъла – Алесандро Санджорджи; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.
Това е оперният спектакъл, от всичко гледано до сега в софийската опера (все пак не е много, но не е и малко), който най-много ми е харесал до сега. Декорите са много красиви, богати; костюмите също са красиви, пищни и подходящо избрани за мястото на действие; синхронът между певците е забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си. А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, поквара, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти (по моята класация дори по-дълги аплодисмени от тези на „Бохеми”, изиграна от учениците на Райна Кабаиванска).
Малка критика обаче за субтитрите – не са добре направени – липсват някои моменти от либретото/текста и това води до пропускане на моменти от действието в началото – сцена 1 и 2 на първо действие, поне от моя страна  сравнено след това със съдържанието на операта.
И един битов въпрос (ако все пак някой от администрацията прочете текста) – все пак софийската опера събира доста пари от билети – спектаклите са винаги разпродадени (Браво, за което), а има и спонсори – все пак редно е да има поне едно кошче в коридорите при гардеробите и вратите в тоалетните да се затварят, да не говорим за редовното зареждане със санитарни материали – все пак не сме в кварталната кръчма, а в Националната опера. 
Аплодисменти за двата състава, за диригента, за музикантите, за режисьора, за художника на костюмите и на декорите на този прекрасен оперен спектакъл. Гледайте го задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали.

20 февруари 2011

Vaya con Dios в София

снимка от news.ibox.bg
Белгийската група Vaya con Dios дойде за втори път в Бългaрия за концерт снощи, 19-ти февруари 2011 г. Шоуто им се състоя в зала 1 на НДК, а организатор на събитието беше Loud Concerts. Първото им гостуване в България е било през 2007.
Залата беше пълна, имаше и правостоящи. Концертът беше с кабаретен привкус, без екрани, без декори, само подиум, на който бяха разположени ударните и контрабаса; светлините бяха приглушени, прожекторите в бяло, червено осветяваха отделните членове на оркестъра, малко като в кабаре и ми напомни на концерта на Патрисия Каас през юни 2009, който също беше с кабаретен привкус. Дани Клейн беше облечена в семпла, дълга черна рокля с високи черни обувки. Останалите от бенда също бяха в черно. На сцената освен Дани Клейн имаше и 7 души бенд (пиано, ударни, китара, цигулка, контрабас, тромпет, бек вокалистка). Групата изпълни някои от най-големите хитове през годините в нов джаз аранжимент. Дани представи музика, която е писана от баща й за нея и каза, че всеки път като я чуе се сеща за него, тъй като той е починал преди 3 години – чухме инструментал на неговата музика. Дани и групата представиха и нови песни от последния албум "Comme on est venu..." излязъл в края на 2009 (песните в него са изпяти на френски език; като част от тях са написани от самата Дани), и стари хитове като "Nah Neh Nah", "Don't Cry for Louie", "Puerto Rico", "Johnny" и др. в нов аранжимент. На една от песните Дани направи грешка, но изкара песента до край и каза на оркестъра - "хайде отново от солото, защото направих грешка" - ето това правят истинските и силните хора - имат смелостта да си признаят грешката и да продължат отново напред. Една oт песните oт последния албум на групата е бoгoхулна, насочена срещу всички мoнoтеистчни религии и лъжите на духовниците, облечени в земната слава на религиoзните одежди. Дани каза преди да я изпълни, че е атеист и не иска да обиди никого, тя няма проблем с вярващите, стига и те да нямат проблем с нея, че не е вярваща. Дани Клейн каза, че харесва българското сирене и че сега и в Брюксел се намира българско сирене, но не е същото като тук. Освен няколкото изказвания, Дани не си общуваше много с публиката. Публиката от своя страна малко беше поумряла поне според мен, в смисъл че нямаше станали, танцуващи, пеещи като на други концерти в тази зала, но вероятно това се дължеше на възрастта на публиката – все пак Vaya con Dios се слушат масово от хора като мен, поне над 30-те, да не кажем 35-45 години. Дани получи на няколко пъти цветя от фенове, при което от охраната се направиха на силни и ги спираха, но Дани им каза: „Моля ви се, позволете им да ми подарят цветя”. Охраната пусна феновете с цветя към сцената, но тези за автографи не ги огря. Групата пя 1 час и 15 мин, взриви публиката с Pauvre Diableи Je laime, je laime (Дани каза, че благодари на ромите за тази песен) и излезе. Последваха бурни аплодисменти от публиката и групата излезе на бис. Изпяха 2 песни и Дани каза, тази вечер е болна, втриса я и я боли гърлото и това наистина е края; към края на концерта гласът й наистина поспадна, но може да се каже, че тя се държа професионално въпреки болестта. Дани Клейн с Vaya con Dios направиха един готин, зареждащ концерт, който достави удоволствие на публиката. На раздяла Дани Клейн каза, че се надява да дойде отново и аз съм сигурна, че тази публика отново ще присъства и залата ще е пълна, защото Vaya con Dios умеят да доставят удоволствие.

02 февруари 2011

Картина

Залез, масло, 13х18 см