„Риголето” – един много добър спектакъл на софийската опера

На 19 и 20 февруари 2011 Софийската опера и балет представи спектакъл на операта „Риголето”. „Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

Диригент на двата спектакъла – Алесандро Санджорджи; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.

Това е оперният спектакъл, от всичко гледано до сега в софийската опера (все пак не е много, но не е и малко), който най-много ми е харесал до сега. Декорите са много красиви, богати; костюмите също са красиви, пищни и подходящо избрани за мястото на действие; синхронът между певците е забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си. А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, поквара, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти (по моята класация дори по-дълги аплодисмени от тези на „Бохеми”, изиграна от учениците на Райна Кабаиванска).

Малка критика обаче за субтитрите – не са добре направени – липсват някои моменти от либретото/текста и това води до пропускане на моменти от действието в началото – сцена 1 и 2 на първо действие, поне от моя страна  сравнено след това със съдържанието на операта.

Аплодисменти за двата състава, за диригента, за музикантите, за режисьора, за художника на костюмите и на декорите на този прекрасен оперен спектакъл. Гледайте го задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали.