снимка от сайта www.tilt.bg |
От 11 февруари по кината тръгна новият български филм „TILT”, режисьор: Виктор Чучков-младши, актьори: Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов, Георги Стайков, Жорета Николова и др.
„TILT”, наред с „Източни пиеси” и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” за мен са най-добрите български филми през последните години („Стъпки в пясъка” все още не съм гледала). Комедията „Мисия Лондон” въпреки голямата реклама и огромния интерес, на мен не ми хареса, но все пак си заслужава да се отбележи, защото е свидетелство наред с горните за нов начин на правене на кино в България. Много ме радва, че в българското кино започват да се появяват силни филми, които впечатляват и успяват да докоснат зрителя.
„TILT” е филм за истинската любов, която устоява на разстоянията и времето, за която човек се бори и която устоява на трудностите независимо от обстоятелствата. Действието се развива в периода 1989 – 1992, когато в България се извършват редица промени в обществено-икономическото устройство. Филмът представя и емигрантския живот на българите по това време. Акцентът на филма извън голямата любов е влиянието на промените върху младото поколение. Актьорската игра е много добра; браво на Явор Бахаров и Радина Кърджилова, любовните сцени между тях никак не изглеждат престорени, а много истински; браво и на Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Александър Сано. Много се радвам, че извън театралната сцена, и в киното има млади добри актьори.
„TILT” наистина е много дълбока, истинска, човешка история, която успява да докосне зрителя. Заслужава си да се гледа
Напоследък друг добър филм, който мина като че ли незабелязано по кината, тъй като нямаше реклама, беше драмата „Ако някой те обича”, режисьор: Киран Коларов, актьори: Деян Донков, Фани Коларова, Стоянка Мутафова, Йосиф Сърчаджиев, Мария Каварджикова, Николай Урумов и др., в който Деян Донков прави силна роля. Отново филм за любовта; за платоническата, несподелената любов, която разрушава светове и променя съдби; филм, в който част от действието се развива също преди 1989 г. „Стъклената река» и «HDSP: Лов на дребни хищници” също минаха като че ли незабелязано по кината, поради липса на силна реклама и все още не съм ги гледала. От където идва и извода, че българските филми трябва повече да се рекламират, за да се гледат от повече хора, а не само от киномани (изключение в рекламата са „Мисия Лондон” и „TILT”, които заради голямата реклама разбиха класациите по гледаемост).
Няма коментари:
Публикуване на коментар