Да станеш жертва на нападение и грабеж

Тази седмица ми се случи неприятен инцидент – бях нападната и ограбена. Реших да напиша следния текст, не защото търся съчувствие или съжаление, а защото на всеки може да се случи и ако прочете нещо в тази връзка, може да вземе предпазни мерки, с които да ограничи щетите.

Случи се на 9 март към 20,30 часа в един сравнително спокоен и пенсионерски квартал на София, в който обаче се говори, че има доста наркомани. Според мен не е нормално посред бял ден да се нападат и ограбват хора в европейска столица – това може да се случи и се случва навсякъде по света, но не пречи гражданите да искат по-добра защита от страна на полицията по отношение на личната си неприкосновеност, здравето и собствеността си. Полицията ли не върши достатъчно добре работата си; полицаи ли не достигат, хората ли масово обедняха и освирепяха, какво ли не знам, та напоследък се увеличават грабежите?!

Шокът от това да те нападнат в гръб, изневиделица е голям. Следващите дни ходиш из квартала и се чудиш дали всеки мъж, който те загледа, не е нападателят ти. Шокът обаче, от факта, че оставаш на улицата с празни ръце, без нищо, без пари, без банкови карти, без документи за самоличност, без шофьорска книжка и талон, без ключове за дома (ами ако живееш сам и няма кой да те посрещне?!), без телефон (не знаеш нито един телефонен номер наизуст, нито един адрес на приятел или роднина наизуст), без флашка с документи, без лични вещи, които са ти скъпи и тн, та шокът от това, че ти вземат като че ли целия живот в една чанта е многократно по-голям. Положителното в случая е, че си здрав и жив (защото както казват дознателите, в по-голям процент от подобни случаи, жертвата е с наранявания, които също носят последици). В моя случай съм благодарна, че все още има добри хора – мъж, който беше наблизо и стана свидетел на случката ми даде телефон, за да се обадя на единствения номер, който си спомних; хора от блока, които извикаха полиция, намериха телефони на банките, в които имам сметки и ми дадоха да се обадя и да блокирам картите. Патрулката дойде за 5 минути, забележително бързо; обиколиха квартала със свидетеля, за да търсят извършители на деянието; закараха ме до приятел в квартала, за да проверя дали мога да спя там, предложиха телефон, за да блокирам сим-картата, но не успях тъй като бяха на друг оператор; впоследствие друг добър човек услужи с телефона си, за да се обадя да блокирам Сим-картата в телефона. Дойдоха дознатели доста бързо от съседния квартал, за да ме разпитат, даваха ми каквото им поискам-вода, кърпички, откараха ме после обратно до приятелката, в която можех да остана да спя; дори предложиха, ако няма къде да спя, да остана в районното :-); може да е майтап, но може и на някой в подобна ситуация да му се наложи да остане да преспи в районното без да е престъпник, стига дознателите да са достатъчно добри, както в моя случай. Не знам дали полицаите от патрулката и дознателите се държаха добре с мен, защото съм жена и съм пострадала; надявам се към всички отношението да е еднакво. Благодарна съм и на полицаите от патрулката, и на дознателите и на шефа на отдела от 7-мо Районно, че действаха бързо и с внимание към мен и в следващите два дни след случката (нямам връзки в полицията :-)). Радвам се, че все още има добри хора, които оказват помощ в беда и, че съм жива и здрава.

А сега за административната пътечка, която трябва да се извърви. За да ви издадат от Районното служебна бележка, че сте жертва на престъпление, трябва да платите такса от 2,50 лв по сметка на Столична Дирекция на Полицията в БНБ; за превода на тези 2,50 лв от повечето банки ще Ви вземат такса за превод 6 лв. След това като платите тези 8,50 лв ще можете да получите служебна бележка, която да представяте на компетентните органи по веригата. За да възстановите банковите си карти е необходимо да имате поне международен паспорт, щом са Ви откраднати личната карта и шофьорската книжка. Без международен паспорт ситуацията е доста тежка. Добре, че в България хората се идентифицират по ЕГН. За подмяна на дебитни карти в различните банки плащате между 5 и 10 лв на карта, срокът за преиздаване е между 5 и 7 работни дни и през това време не можете да оперирате ( да теглите пари) от сметките. За преиздаване на кредитна карта плащате 30 лв и чакате 10 работни дни. Като Ви откраднат личната карта трябва да отидете веднага в най-близката паспортна служба и да заявите кражбата, за да се отбележи в системата и да не може някой да си купи нещо (апартамент) с Вашата карта. В банките също трябва да съобщите за кражбата на лични документи. Като Ви откраднат шофьорската книжка и талона трябва да отидете в КАТ и да заявите кражбата. Тъпото в случая е, че ако отидете в столичния КАТ, а шофьорската книжка е издадена в друг град, съобщението ще стигне за незнайно колко дни?! няма единна система ?! и изискванията за издаване на дубликат на книжката в различните КАТ са различни – някъде могат да Ви искат медицинско, другаде да не искат ?! Няма ли единни изисквания в тази държава ?! За вадене на медицинско още 15 лв. След това отивате и подавате заявление за нови лични документи в паспортната служба и в КАТ като удостоверявате със служебната бележка (по-горе), че документите са откраднати, а не сте ги изгубили, за да избегнете глоби и плащате съответните такси за издаване на новите или дубликат лични документи. За издаване на дубликат на СИМ-карта – 12 лв, ще трябва да си купите и нови телефони. За подмяна на бравите и патроните да не говорим – до няколко стотин лева в зависимост от вратите Ви.

Изводите: не носете голяма сума пари в брой в себе си НИКОГА, нали за това имате по няколко карти; запишете си всички телефонни номера, адреси, мейли и рожденни дни на отделно място (например в тефтер, който да ползвате като загубите СИМ-картите си), постарайте се да запомните няколоко телефонни номера и адреси наизуст; не записвайте пиновете на банковите карти никъде; имайте резервни ключове при близък роднина или приятел в същия град. Вярвайте, че все още има и добри хора, които помагат в беда; не правете планове, ценето здравето си; живейте и се радвайте на всеки миг от живота си, като цените малките жестове и хората, които Ви подкрепят и обичат; защото подкрепата и любовта на хората около нас и времето помагат да преодолеем и най-тежките ситуации.