Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи

По повод „Европейска нощ на музеите-София“ 2022, Френският институт в България представи на 13 и 14 май документалния филм „Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи“ (Nuit au Louvre: Leonard de Vinci, Франция, 2020, 95 мин; режисьор: Пиер-Юбер Мартен). С приятели искахме да го гледаме, но останахме без билети поради големия наплив от хора и останахме доволни, когато институтът обяви, че пуска нови прожекции на 25 и 26 май (залата пак беше почти пълна, браво).

Филмът е заснет като среднощна визита на изложбата ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, замислена и организирана от Музея Лувър и представя някои от най-красивите и емблематични творби на художника; преминава през творческите му похвати, стремежи и живота му накратко. Впечатли ме, че изложбата е подготвяна 10 години, включва  160 творби от художника и негови ученици и е била отворена от октомври 2019 до февруари 2020г.

Кураторите на изложбата Венсан Дельовен и Луи Франк дават разяснения по композиционните техники на Леонардо и цитират текстове на Джорджо Вазари, който е съвременник и пише „Животописи на най-добрите художници, скулптури и архитекти“ от Ренесанса (XIII-XVI век). Книгата на Вазари е издадена в два тома през 1550г. и се счита за първата история на изкуството. Имам части от книгата на Вазари, издадени на български, и филмът беше добър повод да си прочета животописа на Леонардо.

Леонардо е незаконен син на нотариус, който го записва да учи при Андреа дел Верокио във Флоренция, прекарал голяма част от живота си в Милано, после във Венеция, умира във Франция на 2 май 1519 на 67-годишна възраст. Впечатли ме, че Верокио е ваял скулптурата Исус и Тома Неверни цели 15 години, от която Леонардо се е учил, а самият Леонардо е създавал творбите си по няколко години като е поправял многократно първоначалните рисунки (колко търпение, постоянство и стремеж към съвършенство). Филмът показва дневници, много етюди, рисунки и представя как е рисувал на картон, картия и после е пренасял върху дърво рисунките си. Чрез филма се докосваме до красота, изящество, талант, гений, божествен и прекрасен ум. Леонардо се занимавал с музика, поезия, скулптура, архитектура (правил чертежи на сгради), живопис, анатомия (анатомия на конете и на хората), изучавал растенията, алхимия (измисля масла за рисуване и лакове), но най-голямата му любов, където търси съръвшенство, е живопистта. Започва да използва новата техника, която идва от фламандските художници да разрежда боите с масло, а не с яйце; умело играе със светлина и светлосенки; вае красиви, ангелски лица; стеми се към живот в картините си; много от творбите му остават незавършени, защото търсел превъзходство и съвършенство в изкуството. Леонардо, търсещ дух, стремящ се към съвършенство в живописта и търсещ познание в най-различни области. Неговите "Мона Лиза" (1503-1504 "Джокондата") и "Тайната вечеря" (1494-1498) са едни от най-разпознаваемите произведения в изкуството. От филма научаваме, че "Мона Лиза" е доста увредена от многото покрития с лак и реставрации и има опасност да се разцепи, за това вече не е местена и не пътува, както и че със съвременните методи за заснемане могат да се видят различните слоеве на поправки и рисуване в произведенията. Филмът е интересен, увлекателен, на моменти протяжен с лиричните отклонения, образователен и заслужава да бъде видян от ценители на изкуството.

 

Момичето с перлената обица

„Момичето с перлената обица“ - известна картина, наричана „Мона Лиза“ на Севера, художествен роман, филм...

Наскоро ми се случи да поживея близо месец в Нидерландия. Два пъти ходих до един малък, красив, живописен, исторически град Делфт – родно място на най-големият нидерландски майстор след Рембранд – Йоханес Вермеер и на създателя на микроскопа Антони ван Льовенхук. Нямаше как да пропусна къщата-музей на Вермеер (Vermeer Centrum Delft, www.vermeerdelft.nl); а една събота специално си отделих, за да направя туристическата обиколка „По стъпките на Вермеер“, която предлагат от центъра.

В музея на Вермеер няма оригинални картини, само репродукции на всичките му платна; музеят е на три етажа, на които могат да се разгледат репродукциите, да се влезе в ателието му и да се погледнат боите му, да се види camera obscura, която той е използвал за перспективата в рисуването си; има документален филм, който се върти, игри и информация върху живота му; цял етаж е посветен на техниката му, на светлината в картините му...картини пълни със светлина, спокойствие, хармония, мистерия, любов. Завидях на изследователите на творчеството му.

St. Luke’s Guild

Йоханес Вермеер (Johannes Vermeer 1632-1675) е роден в град Делфт, Нидерландия; представител на художниците, творили през Златния век в Нидерландия – 17 век. Умира много млад и оставя само 37 картини, които в момента са изложени в различни музеи по света; седем са запазени в Нидерландия – в Хага (The Mauritshuis) и в Амстердам. Роден е в небогато семейството, баща му е имал страноприемница и арт-магазин, след смъртта на баща си наследява търговията му; омъжва се за католичката Catharina Bolnes, като преди това приема католицизма; с жена си имат 15 деца, четири от които умират преди него. Вермеер прекарва целият си живот в Делфт, като след женитбата се премества в къщата на богатата си тъща Maria Thins, която поддържа семейството. Не е ясно кои са учителите на Вермеер; в къщата-музей понастоящем се споменават няколко художници, от които той се е учил и от чието творчество е бил повлиян. Художникът е бил приет на 29 декември 1653 в гилдията на Св. Лука (St. Luke’s Guild), в която се събирали артисти, художници, скулптори, грънчари и арт-дилъри и без чиято благословия никой не е могъл да продава произведения на изкуството (понастоящем в къщата на гилдията се помещава къщата-музей на Вермеер, тъй като родната му къща е частен дом, а къщата на тъща му не е запазена, на нейно място е красивата католическа катедрала Maria van Jessekerk); от приемането до 30-тата си година той е избиран няколко пъти за председател на гилдията. Pieter van Ruijven е благодетеля на Вермеер, който купува голяма част от картините му. Вермеер е погребан на 16 декември 1675 в Старата църква (the Old Church), където днес може да се види надгробния му камък в пода на църквата; твърди се, че финансовите проблеми, свързани с войната и изхранването на 11 деца са причина за преждевременната му смърт. След смъртта му съпругата продава някои от останалите им картини, за да погаси дълговете на семейството.

Вермеер създава няколко картини с библейски и митологични сцени, два градски пейзажа и множество портрети и битова живопис; основна тема е любовта, която не е ясно изразена в основния план, а е скрита в детайлите в картините. Особеното в неговото творчество е майсторството му да предава светлината; друго характерно е, че за пръв път изобразява бременни жени. В картините „Астрономът“ и „Географът“ се предлолага, че Вермеер е рисувал Антони ван Лювенхук.

„Момичето с перлената обица“ е може би най-популярната картина на известния художник. Картината е рисувана с маслени бои върху платно през 1665 г. Заедно с другата му най-известна картина „Изглед от Делфт“ се съхранява в кралската галерия Маурицхойс (The Mauritshuis), Хага. Този музей е признат за един от най-хубавите малки музеи в света; съдържа малка, бляскава колекция от големите холандски и фламандски майстори от 16 - 18 век. Аз имах щастието да разгледам музея през 2008-ма; в момента музеят е затворен за няколкогодишна реконструкция до 2014-та, а част от колекцията му е изложена в Gemeente museum, Хага (естествено не се въздържах и разгледах и този път изложената там част от колекцията на кралската галерия). До 2014-та „Момичето с перлената обица“ е на световно турне, понастоящем е в Ню Йорк.

Нямаше как след пътуването ми до Делфт и запознаването в детайли с живота на Вермеер да не изгледам и филма, посветен на него. Филмът „Момичето с перлената обица“ (Girl with a pearl earring, Великобритания, Люксембург, 2003 г., 96 мин.) е биографична романтична драма по едноименния роман на Трейси Шевалие. Режисьор Питър Уебър, сценарист: Оливия Хетрийд. В ролите: Колин Фърт, Скарлет Йохансон, Том Уилкинсън, Джуди Парфит, Килиън Мърфи и др.

Романът и филмът съчетават по интересен начин исторически детайли и художествена измислица, като е разказана историята по създаването на едноименната картина на Вермеер. Казват, че романът е изпълнен със страст и поезия, истинска литературна перла. Във филма художникът разкрива на младата прислужница тайната на светлината, а тя му помага в приготвянето на бои и подбора на цветове за картините, като той успява да погледне в нея и да увековечи образа й за поколенията. Филмът дори за миг не ми доскуча въпреки бавното развитие на действието, има 3 номинации за "Оскар", 12 награди и още много номинации. Заслужава да се гледа от ценители на живописта и на Вермеер.

Краят на един период с експозиция на края на една епоха

Сара Бернар от Жорж Клeрен, снимки от сайта на музея

Днес приключва изложбата „Париж 1900” на творби от колекциите на Музея за изящни изкуства на Парижката община Пти пале, която се състоя в Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ), с която завършва и един етап от историята на националния ни музей. Постоянната експозиция на музея повече от месец вече е събрана и частични ремонтни дейности вървяха и докато разглеждахме „Париж 1900” през декември. Изчакваше се краят на експозицията „Париж 1900” и започва големият ремонт и преобразуване на музея в нов модерен музей по желанието на сегашното ръководство на министерството (дали ще излезе сполучлив проект, в скоро време ще разберем). Галерията не е ремонтирана основно от откриването си.

Националната галерия за чуждестранно изкуство е открита на 5.11.1985 г. в реконструираната сграда на Държавната печатница, частично разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. Музеят е създаден след години  събирателска и организационна дейност през 70-те и 80-те години на миналия век като художествена галерия към първата международна фондация в България (“Св.Св. Кирил и Методий” днес). Впоследствие към колекцията се добавя и фондът от чуждестранно изкуство на Националната художествена галерия. Галерията притежава над 10 000 музейни единици - графика, живопис, скулптура, приложни изкуства и е единствена по рода си на Балканския полуостров. Дано новата сграда и новият имидж на музея да ни харесат.

Експозицията „Париж 1900” (26 Октомври 2012 – 13 Януари 2013) представи 141 експоната от колекциите на Пти пале, съчетани с произведения от френската колекция на НГЧИ, подбрани съвместно от уредниците на парижкия музей и на колегите им от нашата галерия. Главният куратор на изложбата е Жил Шазал, директор на Пти пале. Изложбата беше осъществена по инициатива на посолството на Република Франция в България и Министерство на културата на България.

Експонатите, подписани от творци като Aлфред Рол, Анри Леви, Ернест Рену, Огюст Роден, Фернан Пеле, Реноар; Едуар Вюйар, Морис Дени, Феликс Валотон и Пиер Бонар от пост-импресионистичната група „Наби”, виртуоза на цветното стъкло Лалик, Ектор Гимар, Жорж Клeрен (автор на известния портрет на голямата френска актриса Сара Бернар) обезсмъртяват Париж от времето на Бел епок.

Показана беше и съпътстваща изложба от картини на големите български майстори на изобразителното изкуство Антон Митов, Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Борис Шац и други, представили България на Световното изложение в Париж през 1900 година и получили множество медали. Експозицията включваше много обяснителни текстове във всяка зала, които разказваха за епохата, за даден стил в изкуството или за модата по онова време – например Пиер-Огюст Реноар, Шарл Жирон и Антонио Ла Гандара изобразяват “Парижанката”, а скулптурите на Антоан Бурдели Огюст Роден пресъздават жените „от края на века”. Експозицията включваше скулптури, мебели, сервизи, предмети от ежедневието, керамика, културни афиши, гравюри, документи и други артефакти, напомнящи за колорита на епохата. Имаше и рисунки, чувствителни на светлина, покрити с тъмен плат, които се разглеждаха като повдигнеш покривалото, погледнеш и пак завиеш творбата. Филмът на братя Люмиер Париж 1900, заснел посетителите на изложението със субтитри на български език, беше прожектиран в Галерията през времето на изложбата.

А на самото откриване (не бях на откриването, а минавах с колата си за опера и щях да сгазя един от висящите кибици, представители на НСО) се виждаше отстрани много народ, много светлини и прожектори, много суета. Дано самата изложба е имала успех и повече хора да са я видяли и харесали; на мен и моята приятелка, с която я разгледахме не ни хареса като цяло, точно тези творби-представители на френската живопис, графика и скулптура не ни впечатлиха особено. На мен ми хареса като цяло повече залата с българските представители на самото изложение през 1900-та. По залите си личеше и разликата в развитието (на ниво общество, икономика, изкуство) на държавите по онова време в България и Франция (село, война, поля срещу Бел Епок, красота, богатство); разлика, която съществува, макар и в по-малка степен, и днес, сто години по-късно. Все пак изложбата, показваща края на една епоха във Франция, белязана от изложението през 1900-та е събитие в културната ни програма този сезон. Интересно ще ми е читателите на блога да напишат мнение за изложбата, ако са я посетили?!

Изложба на Пабло Пикасо в Милано

снимки, личен архив

Наскоро бях в Милано и посетих една интересна ретроспективна изложба, посветена на творчеството на големия испански художник Пабло Пикасо (1881-1973). Експозицията (http://www.mostrapicasso.it), която включва над 250 творби, притежание на  Musée National Picasso, Париж, е подредена в  Palazzo Reale, Милано и продължава от 20.09.2012 до 6.01.2013, като в момента е удължена до 27.01.2103-та. Изложбата включва творби, много от които никога не са напускали музея на Пикасо в Париж (http://www.musee-picasso.fr).  Куратор е Ан Балдасари, международно призната като един от най-важните изследователи на Пикасо и куратор на Musée National Picasso в Париж, където се съхранява най-голямата колекция творби на големия испански художник в света. Експозицията включва картини, скулптури, фотографии, рисунки, илюстрирани книги и представлява хронологичен преглед за творчеството на Пикасо, сравняване на техники и форми на изразяване, с които авторът експериментира през дългата си кариера. Картините представят синия и розов период, Класически Кубизъм и Синтетичен Кубизъм, сюрреализъм, периодът на политическа ангажираност и рисунки по темата за войната.

Сред многото шедьоври са "La Celestina" (1904), "Човекът с мандолина" (1911), "Портрет на Олга" (1918), "Жени бягат по плажа" (1922), "Пол като Арлекин" (1924 г.), "Портрет на Дора Маар" и "Молител" (1937). На мен най-ми харесаха "Пол като Арлекин" и "Портрет на Олга" (първата му съпруга, руска балерина). Специален раздел документира и изложбата на Пикасо, която е била подредена отново в Кралския дворец в Милано през 1953 (септември-декември) и в Рим (5 май-31 юни 1953-та), за първи път в Италия. В отделна зала е представена и възстановка на "Герника" (1937), която е била представена през 1953-та. Като цяло двете ретроспективни изложби на Пабло Пикасо през 1953-та и през 2012-2013 са важни за Италия и се считат като големи събития в културния живот на Милано, и на страната. След експозицията може да се посети книжарницата на музея, която в момента е посветена на Пикасо; могат да се намерят книги за живота му, каталози с картини, картички, пъзели, постери, чаши и други сувенири, детски играчки и др; аз си взех доста картички на по-знаковите му картини. Доста забележителен е фактът, че в четвъртък, петък, събота и неделя изложбата е отворена от 09,30 до 23,30, а през останалите дни е отворено до 19,30 (кой музей в България ще работи до 23,30 часа ?! – та те затварят още в 18 часа и работещите хора имат шанс да ги посетят само в събота и неделя). Входният билет е 9 евро. Ако имате път към Милано и ви е интересно, можете да посетите изложбата, тъй като музеят на Пикасо в Париж е в ремонт от есента на 2011 до лятото на 2013.

П.П. В Генуа, Palazzo Ducale може да се разгледа ретроспективна изложба на Миро между 5 октомври 2012 и 7 април 2013 (тази изложба е рекламирана на изложбата на Пикасо).

Синият период трае от 1901 до 1904 година. Характерното за него е преобладаващата синя гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци и акробати. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата. За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Той започва през 1905 и трае до 1907. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти- комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота. През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Изложба „Густав Климт в София”

Аделе Блох-Бауер I, 1907
Густав Климт (1862–1918)
Масло върху платно
Нова галерия, Ню Йорк

През седмицата в Галерия „Средец”, София беше открита една малка изложба, която отбелязва 150 години от рождението на австрийския художник Густав Климт (1862-1918). Изложбата „Густав Климт в София” продължава от 21 ноември до 8 декември и включва 16 висококачествени репродукции на картини на Густав Климт. Творбите (фотопринт върху ленено платно, специална поръчка на Община Виена) са копия на известни живописни произведения на големия художник, които австрийската столица показва в единадесет партньорски града от мрежата на ComPRess: Белград, Братислава, Будапеща, Букурещ, Краков, Любляна, Москва, Прага, Сараево, София, Загреб. Изложбата се организира от Бюрото КОМПРЕС СОФИЯ, което е връзка с Община Виена, съвместно с Министерство на културата. От началото на годината музеите и във Виена откриват изложба след изложба, а магазините в австрийската столица са пълни повече от всякога със сувенири с мотиви от творби на Климт.

На изложбата могат да се видят фотоси на платна, които са били изгорени от нацистите по време на Втората световна война като "Приятелки II", създадена от австрийския символист между 1916 и 1917 г. и унищожена през 1945 г. в двореца Имендорф, където в пламъците изгаря и "Хигия", 1907, която посреща посетителите на витрината на галерията. Българската публика ще може да види още знакови платна на Климт като "Целувката", „Емили Фльоге”, 1902, „Аделе Блох-Бауер I”, 1907  и «Аделе Блох-Бауер II”, „Смърт и живот”, 1910/15, „Очакване”, 1904, „Селска градина със слънчогледи”, 1907 и др..

През 1888 г. Густав Климт получава от император Франц Йосеф "Златен кръст" за заслуги в изкуството. Става почетен член на Мюнхенския и Виенския университети. През 1897 г. става един от основателите и президент на учредената във Виена група Сдружение на австрийските художници – сецесион. Secessio означава отделяне и има предвид освобождаването от историческите академични традиции. В творчески аспект представителите на Сецесиона се ориентират по международния модернизъм, абстракционизма.

Известен основно с алегориите и женските портрети, Густав Климт сравнително късно се отдава на рисуването на пейзажи. От 1900 до 1916-а Климт прекарва летата със семейство Фльоге в близост до алпийското езеро Атерзее, където създава своите пейзажи. Климт оставя над 50 пейзажа, които са в по-малък формат в сравнение с портретите му. Най-важната жена в живота на Климт е Емили Фльоге, която остава до Климт до края на живота му. Тя е негова муза, изповедник и му помага в търсенето на модели и клиентки. Кои от тях са делили леглото му не е известно. Климт признава бащинството на трима синове, а след смъртта му става ясно, че вероятно художникът има 14 деца. По няколко пъти на ден той пишел писма или картички на Емили Фльоге и на любовницата си моделът Мици Цимерман (от която има трима сина). Запазени са към 400 негови писма и картички. Гюстав Климт оставя около 250 картини и близо 4000 рисунки.

На мен картините на художника много ми харесват, както и бижутата, създадени доста по-късно от бижутерска къща FreyWille, която използва мотиви от творбите на Климт. Входът за изложбата е безплатен и не отнема много време разглеждането й (жалко, че галеристката не е много кооперативна и не предлага повече информация и материалите, които впоследствие видях, че са направени за изложбата, като например дискове, които могат да се купят). Приятно разглеждане.