Как добрият текст спасява постановка

снимки от сайта на Народен театър

Следните редове ще са посветени на две постановки в Народен театър „Иван Вазов”, които са стари в репертоара, но аз гледах едва напоследък на голяма сцена. Две постановки, направени по брилянтни текстове; постановки, които на мен не ми харесаха особено, защото ми се сториха леко скучни и досадни, но тъй като за тях има доста положителни оценки, според мен трябва да се гледат заради текстовете.
Първата постановка е спектакълът на Леон Даниел "Пигмалион" по текста на Джордж Бърнард Шоу; сценография и костюми: Елена Иванова, музика: Кирил Дончев. Участват Рени Врангова, Валентин Ганев, Мариус Донкин, Жоржета Чакърова, Йорданка Кузманова, Стефан Данаилов, Биляна Петринска, Добринка Станкова, Христо Чешмеджиев, Албена Георгиева, Стоян Пепеланов, Георги Делов.
"Пигмалион" е най-дългогодишното заглавие в афиша на трупата на Народния театър. Премиерата му е била на 7 март 1998 г., като от тогава са изиграни, с малко прекъсване, над 100 представления. Постановката продължава два часа и половина с антракт. "Пигмалион" е печелил награда Аскеер '98 за водеща мъжка роля на Валентин Ганев за ролята на проф. Хигинс; награда за млади театрални дарования “Иван Димов ‘99” за Рени Врангова за ролята на Илайза; номинация за Аскеер '99 за най-добра женска роля за Рени Врангова.
Комедията „Пигмалион“ е написана през 1913 г. и открито критикува нравите на викторианското общество и отношението към жената. Специалистът по фонетика (и отявлен циник) проф. Хенри Хигинс се хваща на бас, че за шест месеца ще превърне обикновената улична цветарка Илайза Дулитъл в истинска млада дама с добри обноски и перфектен английски. Всичко върви по план, докато не се появят чувствата.
На мен костюмите и декорите ми харесаха, кореспондират с духа на епохата; сценографията е добра. Играта на Рени Врангова и Валентин Ганев, които играят главните роли, доста ме издразни, на Валентин Ганев не му се разбираха добре всички реплики; за сметка на това, ми хареса играта на Мариус Донкин и най-вече на Йорданка Кузманова в ролята на майката на професор Хигинс. Явно режисьорският прочит е доста добър, защото се усеща силата на текста и идеите, които иска да внуши автора, като се разкриват добре и характерите на основните герои. Като цяло постановката ми се стори леко скучна, към края почти се успивах заради умората от работния ден и ако не беше добрия текст с режисьорския прочит, които ме впечатлиха, едва ли бих говорила за нея. Залата обаче беше пълна за пореден път (доколкото чувам винаги се играе в пълен салон) и се хареса на масата хора.

Следващата постановка е спектакълът на Бойко Богданов “Сако от велур” по текста на Станислав Стратиев. Премиерата на сегашната постановка е била през ноември 2009 (спектакълът е игран и преди 30 години с голям успех, с Калоянчев в главната роля). Сценография: Светослав Кокалов, костюми: Петя Стойкова, музика: Бойко Богданов, пластика: Александър Илиев. Участват: Георги Мамалев, Филип Трифонов, Стефан Щерев, Пламен Пеев, Мария Сапунджиева, Николай Урумов, Ванча Дойчева, Христо Терзиев, Виктория Колева, Стоян Ппепеланов, Цветомира Даскалова, Милена Атанасова, Кирил Кавадарков.
“Сако от велур” е сатирична комедия, която описва абсурдите на българското общество през абсурдната бюрокрация и проблемите в тромавата администрация. Езиковедът Иван Антонов си купува сако от велур, но заради подигравки на приятелите си, решава да го подстриже при човек, който стриже овце. При това сакото е записано в регистрите като частна овца и от тук започва ходенето по мъките на главния герой и приятелите му по етажите на администрацията. За всяко нещо в държавата се дължат данъци, следователно езиковедът трябва да плати годишен данък върху овцата – сако. За да бъде отписана овцата от регистрите е необходимо притежателят й да убие лисица. Сценографията не е впечатляваща, декорите са оскъдни, достюмите обикновени. Актьорите играя добре, Георги Мамалев се превъплащава в няколко роли и обира овациите на публиката, Мария Сапунджиева също играе доста добре и много ми хареса. Като цяло на мен постановката ми беше на моменти леко досадна, не успя да ме разсмее от сърце. Текстът обаче си заслужава заради сатирата, с която е обисан абсурда в живота ни. Залата беше пълна и спектакълът се хареса на повечето хора, които аплудираха дълго актьорите; имаше и цветя за Мамалев.

Смъртта на американската мечта и ценностите през смъртта на търговски пътник

снимка от сайта на Народен театър

От септември 2010 г. драматичен театър „Гео Милев” Стара Загора показва спектакъла „Смъртта на търговския пътник”, посветен на 95-годишнината от рождението на известния американски драматург Артър Милър.

От 19 април 2011 и на сцената на Народния театър „Иван Вазов” се играе пиесата „Смъртта на търговския пътник”. Режисьор на постановката е Борислав Чакринов; сценография и костюми – Чайка Петрушева, музика Асен Аврамов. Участват Ивайло Христов в ролята на бащата Уили Ломан, Жорета Николова в ролята на майката Линда; ролите на Биф и Хепи, синовете на Уили и Линда, са поверени на Валери Йорданов и Калин Яворов. Участват още Марин Янев, Петър Попйорданов, Христо Чешмеджиев,  Параскева Джукелова, Илиана Коджабашева, Марта Кондова, Стоян Пепеланов, Валентин Балабанов.

"Смъртта на търговския пътник" е най-известната пиеса на един от най-великите драматурзи на ХХ век Артър Милър. За нея той е отличен с трите най-престижни награди на щатите - "Пулицър", "Тони" и отличието на нюйоркската критика. Поставена е за първи път на Бродуей през 1949 г. Преведена е на 29 езика, а Артър Милър сигурно е най-поставяния съвременен драматург.

Постановката на Народния театър е доста добра. Пиесата разказва за стремежа на обикновен американец (търговски пътник по професия) и неговото семейство да реализират американската мечта за богатство и добър живот. Преследвайки мечтата си обаче, някои семейни ценности като доверие, уважение, взаимопомощ се изместват от лъжа, изневяра, изоставяне и характеристики на личността като чест, достойнство, вяра в собствените сили, самочувствие и успехи, остават поочукани или дори загубени у представителите на семейство Ломан. Актьорите в постановката играят много добре; Ивайло Христов заслужава аплодисменти; сценографията и костюмите изглеждат съвременно и в унисон с историята. Една класическа пиеса поставена по академичен начин, която те кара да се замислиш и въздъхнеш накрая преди заслужените аплодисменти.

„Смъртта на търговския пътник” на Борислав Чакринов е последната постановка от т.нар  Американски театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов и „Август в Оклахома” от Трейси Летс, режисьор Ясен Пеянков. „Смъртта на търговския пътник” и „Август в Оклахома” са доста силни постановки и си заслужават да се гледат.

„Август в Оклахома” - драмата на една разпадаща се фамилия в Народния театър

от сайта на Фондация "Америка за България"

„Смешна и в същото време проницателно трагична драма. Тя даде тон на всичко, случващо се на Бродуей.” Ню Йорк Таймс

От февруари на сцената на Народния театър „Иван Вазов” се играе постановката „Август в Оклахома” („Август: Окръг Осейдж”) от драматурга Трейси Летс; режисьор: Ясен Пеянков; сценография и костюми: Васил Абаджиев; музика: Теодосий Спасов. Участват актьори като Стоян Алексиев, Бойка Велкова, Радена Вълканова, Валентин Ганев, Рени Врангова, Параскева Джукелова, Яна Титова, Валентин Танев, Петър Попйорданов и др..

Постановката е доста интересна и въпреки, че продължава близо три часа (има и антракт) не досажда. Черна комедия, трагедия или трагична драма – зависи от гледната точка; пиесата разказва за драмата на една разпадаща се фамилия; драма, изтъкана от трагичните истории на всеки един неин член. На края на представлението си помислих, че „Август в Оклахома” прилича на зелка – колкото повече белиш горните листа, отдолу все изникват все нови и нови и така до сърцевината на кочана (проблема) – пред зрителя се разкрива поредица от тайни, проблеми, грешки, емоции, истини, жестокост, нещастие. Пиесата е многопластова, разкрива над десет различни характера и съдби – от писател-алкохолик с еднократна слава и пристрастената му към хапчета, болна от рак, позастаряваща красавица-съпруга, през трите има дъщери с различни професии и живот до мъжете им, които или изневеряват, лъжат и мамят или си падат по лолитки, или са със забавено развитие; като не са пропуснати и представители на децата от фамилията – пущещо трева объркано момиче, което мрази всички и не знае чия страна да заеме при раздялата на родителите си, както и леля и чичо от фамилията и прислужничка-индианка. Актьорите играят много добре, Бойка Велкова (една от любимите ми актриси) прави много силна роля за пореден път. Сценографията е супер, на сцената е издигната къща на три етажа, актьорите вечерят на сцената, на която има постоянно присъствие едновременно в няколко части, където се разиграват различни сценки и т.н. Общо взето над трите часа си минават неусетно, наблюдавайки отстрани общочовешките драматични истории на героите.

„Август в Оклахома” е поставена за първи път в Чикаго през 2007 г. и още същата година е изиграна на Бродуей. Тя носи световна известност на Трейси Летс, който през 2008 печели 5 награди „Тони” ­ за нова пиеса, режисура, главна и поддържаща женска роля и сценография, както и наградите „Пулицър”, „Драма Деск” и Награда на Кръга на нюйоркските критици.­ Постановката е играна две години на „Бродуей”, в Австралия, Лондон, Япония, Финландия, Чехия. В България „Август в Оклахома” е третата от Американския театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов и накрая „Смъртта на търговския пътник” от Артър Милър на Борислав Чакринов, която ще има премиера през следващата седмица.

Добавено на 18 април: Спектакълът има две номинации за награди "Аскеер" 2011: за водеща женска роля на Бойка Велкова за ролята на Вайълет и за поддържаща женска роля на Радена Вълканова за ролята на Барбара Фордъм. Успех на номинираните.