Смъртта на американската мечта и ценностите през смъртта на търговски пътник

снимка от сайта на Народен театър

От септември 2010 г. драматичен театър „Гео Милев” Стара Загора показва спектакъла „Смъртта на търговския пътник”, посветен на 95-годишнината от рождението на известния американски драматург Артър Милър.

От 19 април 2011 и на сцената на Народния театър „Иван Вазов” се играе пиесата „Смъртта на търговския пътник”. Режисьор на постановката е Борислав Чакринов; сценография и костюми – Чайка Петрушева, музика Асен Аврамов. Участват Ивайло Христов в ролята на бащата Уили Ломан, Жорета Николова в ролята на майката Линда; ролите на Биф и Хепи, синовете на Уили и Линда, са поверени на Валери Йорданов и Калин Яворов. Участват още Марин Янев, Петър Попйорданов, Христо Чешмеджиев,  Параскева Джукелова, Илиана Коджабашева, Марта Кондова, Стоян Пепеланов, Валентин Балабанов.

"Смъртта на търговския пътник" е най-известната пиеса на един от най-великите драматурзи на ХХ век Артър Милър. За нея той е отличен с трите най-престижни награди на щатите - "Пулицър", "Тони" и отличието на нюйоркската критика. Поставена е за първи път на Бродуей през 1949 г. Преведена е на 29 езика, а Артър Милър сигурно е най-поставяния съвременен драматург.

Постановката на Народния театър е доста добра. Пиесата разказва за стремежа на обикновен американец (търговски пътник по професия) и неговото семейство да реализират американската мечта за богатство и добър живот. Преследвайки мечтата си обаче, някои семейни ценности като доверие, уважение, взаимопомощ се изместват от лъжа, изневяра, изоставяне и характеристики на личността като чест, достойнство, вяра в собствените сили, самочувствие и успехи, остават поочукани или дори загубени у представителите на семейство Ломан. Актьорите в постановката играят много добре; Ивайло Христов заслужава аплодисменти; сценографията и костюмите изглеждат съвременно и в унисон с историята. Една класическа пиеса поставена по академичен начин, която те кара да се замислиш и въздъхнеш накрая преди заслужените аплодисменти.

„Смъртта на търговския пътник” на Борислав Чакринов е последната постановка от т.нар  Американски театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов и „Август в Оклахома” от Трейси Летс, режисьор Ясен Пеянков. „Смъртта на търговския пътник” и „Август в Оклахома” са доста силни постановки и си заслужават да се гледат.

„Двамата Веронци” в Младежкия театър

От края на септември 2010 в Младежкия театър „Николай Бинев” се играе „Двамата Веронци” по Уилям Шекспир, режисьор е Борислав Чакринов. Участват Искра Донова, Полин Лалова, Мариана Миланова, Николай Урумов, братята Деан и Дарин Ангелови, Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Явор Спасов, Николай Иванов, Вихър Стойчев, Светослав Добрев.

Дарин Ангелов прави силна роля, успявайки да хипнотизира публиката по време на монолозите си, Николай Урумов в ролята на потайния, пресметлив и странен дук на Милано и Малин Кръстев, изигравайки хитър и остроумен слуга,  също правят силни роли. Женските роли също ми харесаха. Режисьорът се е придържал доколкото е възможно към оригиналния текст, от време на време се чуват някои странни (по-разговорни, от наше време) словесни вметки, но това не дразни като в други постановки; костюмите са странни ( режисьорът казва, че костюмите отразяват характерите на героите), но стават; декорът в началото ме учуди, но впоследствие го приех. Действието се развива на фона на италиански канцонети и песни на Емил Димитров, Стефан Воронов, Братя Аргирови, Deep Purple и Андреа Бочели; италианските канцонети звучаха подходящо за мястото на действието - Италия, но българските песни бяха странни хрумвания, въпреки това развеселяваха публиката.

В постановката има интрига, любов, клетви за вярност, заблуди, приятелство и предателство; определено публиката съпреживява емоциите на героите. И въпреки, че могат да се прочетат мнения като: „Беше страхотно; получих една голяма доза добро настроение, но пък и драматизмът не липсваше - искам пак!” до „Тази постановка е едно ужасно недоразумение; халтура и простотия. Ако можеше да я види Шекспир щеше да умре още няколко пъти от срам.”  - постановката според мен е свежа и въпреки няколкото странни нотки, развеселява, вдъхновява и оставя приятно впечатление.