16 август 2022

Кино за пътешественици 2022

След като през юли пътешествах реално 18 дни из България и Турция, в началото на август пътешествах виртуално с кино панорамата "Кино за пътешественици 2022", която продължи от 1 до 14 август в Културен център G8, Евро синема и Дом на киното. Кино панорамата беше организирана от пътешествениците Здравко Григоров и Ангел Хаджийски, част от филмовото сдружение "Позор", и организатори на фестивали като посветения на северноафриканското и близкоазитското кино MENAR (Sofia Middle East & North Africa Region Film Festival) и "Кино за пътешественици". Цените на билетите бяха доста ниски 8-10лв, с намаления за пенсионери.

Програмата на "Кино за пътешественици 2022" стартира на 1 август в Културен център G8 с българската продукция "Подслон в Тайланд: Заседнали в рая" на пътешественичката Елена Крапчева.

Аз гледах три филма по време на панорамата.


Първият беше "Пътищата на пилигрима" (The great way, Испания, 90'), филм на двойка испанци, които решават да извървят четири поклоннически маршрута и да видят какво е общото между хората, които изминават десетки километри на ден по Пътеката на инките в Перу, Камино де Сантяго в Испания, Тихоокеанския хребетен път в САЩ (Pacific Crest Trail) и Кумано Кодо в Япония. Искам да подчертая, че от четирите пътища, този в САЩ не е пилигримски, не е свързан с почитането на определен светец като Камино де Сантяго, или на богове, като този в Перу към Мачу Пикчу, или Кумано Кодо в Япония, където много пътища водят към различни будистки или шинтуистки храмове. Pacific Crest Trail в САЩ е по-скоро туристически път, където човек предизвиква и открива себе си. Залата беше почти пълна, впечатляващо. След прожекцията в Дома на киното имаше гост - Борислав Илиев, който ни разказа за своите приключения по Камино де Сантяго и Кумано Кодо и ни показа снимки от Япония (моя мечтана страна).


Вторият филм, който избрах беше „Повярвай, за да видиш“ (Аржентина 95′; Режисьор: Габи Хербщайн). Отново залата в Дом на киното беше почти пълна. "Мисля, че духовността ще промени света", споделя фотографката Габи Хербщайн, която работи по филма три години. От Корея до Сибир, от Индия до Мексико, от Гренландия до Малта, в търсене на еднаквото в различното и на това какво стои отвъд осезаемото, 12 духовни лидери ни запознават със своите практики в постигането на хармония между човека и природата. Всеки от тях изповядва своята религия и е представител на различна култура някъде по света. Те са напълно непознати един за друг, изпълняват различни духовни церемонии, но са негласно свързани в мислите и обединени в посланието за любов. Някои общуват с духа и безплътното чрез свещите и тамяна, а други – чрез танца и песента. Изпълнени с мъдрост и смирение, те са мостът, който ни отвежда дълбоко навътре към себепознанието. Някои от тях са потомствени шамани, други са природни знахари, а трети просто ги наричат „баби“. Дори ритуалите им на моменти да изглеждат малко странни, тях ги следват милиони последователи и им се доверяват световни авторитети. Всичко, което казват е толкова просто, но за да го разбереш, първо трябва да им повярваш. Най-странен от всички духовни учители ми се стори живеещият в Малта равин обсипан с рубини и злато и облечен в копринени дрехи, което никак не ми се връзва с духовността, а най-познат Шри Шри Рави Шанкар от Индия, тъй като аз през последните четири години вървя по пътя на Йога, Тантра, Аюрведа и Джьотиш, тоест по неговия път.


Свети Яков е покровител на катедралата в Сантяго де Компостела, Испания, където завършва един от най-известните поклоннически маршрути в Света - Камино де Сантяго, по който от хиляда години вървят през Франция или Португалия до брега на Атлантическия океан в Испания милиони поклонници.

Последният филм, който избрах от програмата беше именно филмът за този поклонически, пилигримски път – „Камино де Сантяго“ (Швейцария 82’, режисьори: Йонас Фрай, Мануел Швайцер), който ме беше вдъхновил и на предходно издание на „Кино за пътешественици“ през 2019-та. Един път и хиляди човешки съдби. Хора от цял свят се стичат, за да извървят своя поклоннически маршрут. Някои тръгват в търсене на новия си житейски път, други, за да видят докъде ще стигнат физическите им възможности, а трети – просто да се забавляват и да срещнат нови приятели. Целта на всички е да достигнат до мощите на Свети Яков в Сантяго де Компостела.

Това, което споделиха накрая организаторите с гордост е фактът, че най-успешното издание е и най-eco friendly изданието, защото няма отпечатан нито един плакат и нито една брошура; а рекламната кампания беше изцяло онлайн. Поздравления!

14 август 2022

Мадам Бътерфлай


След като не можах да гледам премиерата на „Летящият холандецна езерото Панчарево, а в зала, поради лоши метереологични условия, миналата седмица се зарадвах, когато ме поканиха на опера пак в рамките на 3-тия Летен фестивал "Музи на водата" на езерото. Този път имахме леко хладна вечер без дъжд и случихме на представление край езерото.

На 12 август Софийска опера и балет представи „Мадам Бътерфлай“. През годините съм гледала спектаклите на Софийската опера на „Бохеми“, „Тоска“, „Турандот“, дори „Джани Скики“ („Манон Леско“ в Скала), но „Мадам Бътерфлай“ не бях гледала и много се зарадвах на поканата.

Мадам Бътерфлай“ е опера от Джакомо Пучини в три действия; либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. Действието се развива в Нагазаки, Япония, в последните години на XIX век. Премиерата е на 17 февруари 1904 в Миланската Скала, с лош успех, поради което е преработена от две в три действия, а в София е поставена за първи път през 1924 г.

В ролята на Чо-Чо-Сан гледахме откритието на голямата Райна Кабаиванска - южнокорейското сопрано Витория Йео. На 12 август тя си партнира със солистите: СУЗУКИ - Иванка Нинова; ПИНКЕРТОН - Мартин Илиев; ШАРПЛЕС - Венцеслав Анастасов; ГОРО - Николай Павлов; ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Росен Ненчев; БОНЗО - Димитър Станчев; КОМИСАР - Ангел Христов; ЧИНОВНИК - Слави Манов; КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Любов Методиева; ДОЛОРЕ - Шана-Никол Печанова. Оркестър и хор на Софийската опера с диригент: Андрей Галанов. Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов; възстановка: Юлия Кръстева.

Витория Йео в ролята на Чо-Чо Сан беше истинска гейша, беше супер интересно да я гледам. Много, много красиви костюми, и много красиви декори, особено ми хареса мостчето в стил от Япония на фона на езерото, както и къщичката. В края на първо действие любовния дует на Бътерфлай и Пинкертон, и моментът им в къщичката беше много красив. Това, което видях и чух много ми хареса, и бих гледала спектакъла отново, например в зала. Прекрасен спектакъл.