Кино за пътешественици 2022

След като през юли пътешествах реално 18 дни из България и Турция, в началото на август пътешествах виртуално с кино панорамата "Кино за пътешественици 2022", която продължи от 1 до 14 август в Културен център G8, Евро синема и Дом на киното. Кино панорамата беше организирана от пътешествениците Здравко Григоров и Ангел Хаджийски, част от филмовото сдружение "Позор", и организатори на фестивали като посветения на северноафриканското и близкоазитското кино MENAR (Sofia Middle East & North Africa Region Film Festival) и "Кино за пътешественици". Цените на билетите бяха доста ниски 8-10лв, с намаления за пенсионери.

Програмата на "Кино за пътешественици 2022" стартира на 1 август в Културен център G8 с българската продукция "Подслон в Тайланд: Заседнали в рая" на пътешественичката Елена Крапчева.

Аз гледах три филма по време на панорамата.

Първият беше "Пътищата на пилигрима" (The great way, Испания, 90'), филм на двойка испанци, които решават да извървят четири поклоннически маршрута и да видят какво е общото между хората, които изминават десетки километри на ден по Пътеката на инките в Перу, Камино де Сантяго в Испания, Тихоокеанския хребетен път в САЩ (Pacific Crest Trail) и Кумано Кодо в Япония. Искам да подчертая, че от четирите пътища, този в САЩ не е пилигримски, не е свързан с почитането на определен светец като Камино де Сантяго, или на богове, като този в Перу към Мачу Пикчу, или Кумано Кодо в Япония, където много пътища водят към различни будистки или шинтуистки храмове. Pacific Crest Trail в САЩ е по-скоро туристически път, където човек предизвиква и открива себе си. Залата беше почти пълна, впечатляващо. След прожекцията в Дома на киното имаше гост - Борислав Илиев, който ни разказа за своите приключения по Камино де Сантяго и Кумано Кодо и ни показа снимки от Япония (моя мечтана страна).

Вторият филм, който избрах беше „Повярвай, за да видиш“ (Аржентина 95′; Режисьор: Габи Хербщайн). Отново залата в Дом на киното беше почти пълна. "Мисля, че духовността ще промени света", споделя фотографката Габи Хербщайн, която работи по филма три години. От Корея до Сибир, от Индия до Мексико, от Гренландия до Малта, в търсене на еднаквото в различното и на това какво стои отвъд осезаемото, 12 духовни лидери ни запознават със своите практики в постигането на хармония между човека и природата. Всеки от тях изповядва своята религия и е представител на различна култура някъде по света. Те са напълно непознати един за друг, изпълняват различни духовни церемонии, но са негласно свързани в мислите и обединени в посланието за любов. Някои общуват с духа и безплътното чрез свещите и тамяна, а други – чрез танца и песента. Изпълнени с мъдрост и смирение, те са мостът, който ни отвежда дълбоко навътре към себепознанието. Някои от тях са потомствени шамани, други са природни знахари, а трети просто ги наричат „баби“. Дори ритуалите им на моменти да изглеждат малко странни, тях ги следват милиони последователи и им се доверяват световни авторитети. Всичко, което казват е толкова просто, но за да го разбереш, първо трябва да им повярваш. Най-странен от всички духовни учители ми се стори живеещият в Малта равин обсипан с рубини и злато и облечен в копринени дрехи, което никак не ми се връзва с духовността, а най-познат Шри Шри Рави Шанкар от Индия, тъй като аз през последните четири години вървя по пътя на Йога, Тантра, Аюрведа и Джьотиш, тоест по неговия път.

Свети Яков е покровител на катедралата в Сантяго де Компостела, Испания, където завършва един от най-известните поклоннически маршрути в Света - Камино де Сантяго, по който от хиляда години вървят през Франция или Португалия до брега на Атлантическия океан в Испания милиони поклонници.

Последният филм, който избрах от програмата беше именно филмът за този поклонически, пилигримски път – „Камино де Сантяго“ (Швейцария 82’, режисьори: Йонас Фрай, Мануел Швайцер), който ме беше вдъхновил и на предходно издание на „Кино за пътешественици“ през 2019-та. Един път и хиляди човешки съдби. Хора от цял свят се стичат, за да извървят своя поклоннически маршрут. Някои тръгват в търсене на новия си житейски път, други, за да видят докъде ще стигнат физическите им възможности, а трети – просто да се забавляват и да срещнат нови приятели. Целта на всички е да достигнат до мощите на Свети Яков в Сантяго де Компостела.

Това, което споделиха накрая организаторите с гордост е фактът, че най-успешното издание е и най-eco friendly изданието, защото няма отпечатан нито един плакат и нито една брошура; а рекламната кампания беше изцяло онлайн. Поздравления!

Sofia MENAR Film Festival

Снощи в кино Люмиер се състоя откриването на Sofia MENAR (Middle East&North Africa Region) Film Festival (16 – 31 януари 2013) с прожекция на филма „Мили мой” (Habibi, 2011, Палестина, Холандия, САЩ, ОАЕ) на режисьорката Сюзън Юсеф.

Филмът „Хабиби” е посочван като един от най-гледаните близкоизточни филми за изминалата година, отличен с четири награди на фестивала в Дубай, включително и за най-добър филм, а Сюзън Юсеф попада в списъка на 25-те най-влиятелни жени в Близкия Изток за 2012-та година.

Залата на Люмиер беше пълна, което мен (а и организаторите вероятно) много ме зарадва. Фестивалът беше открит с ориенталски танц в изпълнение на Ана Саласар, след което посланикът на Палестина Н.Пр. д-р Ахмед ал Мадбух поздрави организаторите за съвместната работа трета поредна година и представи филма, като описващ реалната действителност. Филмът се хареса на мен и компанията, а и предполагам на повечето хора в залата (въпреки, че до мен стоящите коментираха колко бил скучен). Напротив филмът никак не е скучен, разказва за живота на младите палестинци в Газа и за една невъзможна любов. Младите палестинци са спирани от обучение в университет от страна на Израел, могат да купуват само израелски стоки, тъй като вноса на арабски е забранен, биват убивани от летящи през разделителните огради куршуми, което пък подтиква оцеляващите да се включват в съпротивителното движение срещу заселническата кампания на Израел, да говорят за джихат и да отвръщат на агресията с агресия; младите мизерстват в бежанските лагери, не могат да работят, да емигрират, да отидат да учат, не могат да се оженят, нито дори да обичат когото пожелаят. Засегнат е и въпросът с морала, ценностите и религията на палестинците; разказана е историята на младежи, които се обичат, но са принудени да крият любовта си заради разликата в социалното положение на семействата си, като момичето е принуждавано да се омъжи насила, любовта на двама е невъзможна заради социалните разлики и религиозните норми и завършва трагично. Филмът е много добър и заслужава да се гледа от повече българи...

Sofia MENAR Film Festival е продължението на фестивала „Цветята на Корана” (2009-2012) с разширена програма. Фестивалът е организиран от сдружение „Позор” с подкрепата само на посолствата на Палестина, Иран и Франция, поради което организаторите заслужават аплодисменти за богатата програма, която са спретнали. Прожекции на филми в София ще има в Люмиер, Червената къща, Евросинема и Dada Cultural Bar, а извън София зрителите ще могат да гледат филми в Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив. Цената на билета е 8/7/5 лв, като има и абонаментни билети. Освен прожекция на пълнометражни и късометражни филми, фестивалът има съпътстваща програма, в която влизат фотографската изложба на Деница Илиева и Ивелин Маринов „Портрети сред минарета и ръкописи”, лекция-дискусия на тема „Суфизмът – пътят, който води навсякъде” с водещ Велин Белев, партита с ориенталска музика, представяне на книга - романът на Тахир Шах „В хиляда и една нощи”, издаден от ИК „Барака” и демонстрация на изкуството да се рисува с къна. Късометражната програма на фестивала ще тече само в Dada Cultural Bar. Програмата от филми е много богата - над 30 филма, съпътстващата програма също звучи добре, така че възползвайте се и вижте според интреса. Отново поздравления за организаторите за амбициозното начинание и на добър път.