Омският драматичен театър на гости в България

снимка на Програмата

Омският държавен академичен драматичен театър, Русия гостува през последните десетина дни за първи път в България. Театърът представи три постановки: „Дачници” по Максим Горки (Бургас – 20-ти, Пловдив – 24-ти, София – 26 септември), „Влакът „Уво” по Александър Архипов (Пловдив – 25 септември) и „Фаталното число или дяволската дузина” по Аркадий Аверченко (Бургас – 21, София – 27 септември) на сцените на Драматичен театър „Адриана Будевска”, Бургас, Драматичен театър Пловдив и Театър „Българска армия”, София. Аз (въпреки, че след училищните години, без поддръжка съм зле с руския) гледах с приятели „Фаталното число или дяволската дузина” или Седем начина да съблазним в Армията. Постановката е по пиесата на Аркадий Аверченко, сценична версия – Олга Никифорова, режисьор – Георгий Цхвирава, сценограф – Илья Кутянский, художник по костюмите – Фагиля Селская, режисьор по пластика - Игор Григурко, композитор – Игор Есипович. Премиерата на този спектакъл е през 2006 година. Участваха - Олег Теплоухов, Валерий Алексеев, Александър Гончарук, Илона Бродская, Алексей Манцигин, Сергей Сизих, Анна Ходюн, Екатерина Потапова, Элеонора Кремел, Наталия Рибякова, Моисей Василиади, Владислав Пузирников, Давид Бродский, Владимир Девятков, Марина Кройтор, Руслан Шапорин, Вячеслав Корфидов, Татяна Прокопиева, Лариса Свиркова, Егор Уланов, Сергей Черданцев, Наталия Василиади. Оркестър: Виктория Сухинина, Геннадий Найденов, Светлана Широкова.

Това е комедия, посветена на любовта; в първата част посветена на изкуството на съблазняването, а във втората – на изневярата. Актьорите играха много добре, публиката се усмихваше през цялото време и се радваше на фините, свежи (а не като в нашите, привличащи публика постановки, дебелашки)  шеги. Сценографията беше интересна, с постоянно менящи се декори за отделните сцени и отделните епизоди от историята. От време на време отделни сцени бяха съпроводени с музикално изпълнение на цигулка и акордеон; в една сцена имаше изпълнение на танц-танго. Костюмите бяха подходящи, някои рокли и шапки дори красиви. Залата на Театъра на армията беше почти пълна, естествено с руско говорещи; въпреки че предварително беше обявено, че ще има субтитри, такива липсваха, но това не помрачи разбирането и настроението на зрителите. Публиката дълго аплодира накрая големия състав на сцената и като че ли всички харесаха приятната комедия.

Ето и част от рецензия, която дава представа за естеството на историята в постановката: „Женкар дава уроци по съблазняване на новак-неудачник. Познавачът на живота ловко кара девойката да се разочарова от обаятелния „Дон Жуан”. С лекота кокетлива машинописка в прозрачна блузка прогонва «грубите» мъже, буквално лепнещи към гръдта й. Но уви, онзи, който и е симпатичен сам бяга далеч. Колко очарователни са глупавите жени-куклички! Колко трогателни са неопитните мъжленца! Колко надут и самоуверен е съблазнителят. Но ето пясъчният часовник се обръща и умните дами умело се надсмиват над професионалния женкар. Колко малко разбират те другия – мъжете и жените! Колко малко ценят другия. Заучените схеми, представите – сработват или не, но безотказно разсмиват публиката…”. Александра Лаврова

Ако се чудите къде е град Омск, намира се в Сибир, на брега на река Оми; град с тривековна история, с много театри и музеи и с над милион жители. Ето и малко информация от брушурката на театъра: Омският държавен академичен драматичен театър – най-старият театър на Омск, е основан през 1874 г със средства на гражданите. Сградата на театъра, която е паметник на историята и архитектурата е построена през 1905 г с пари отпуснати от градския парламент. През 1983 г на театъра е присвоено званието «Академичен». Омският академичен драматичен театър е лауреат на шест Национални театрални награди «Златна маска». През 2011 г. театърът получи наградата «Фьодор Волков» на Правителството на Руската Федерация за принос в развитието на театралното изкуство. Театърът е постоянен гост и участник в международни и руски театрални фестивали, гастролира в страната и в чужбина. През годините трупата на театъра е призната като една от най-интересните и ярки трупи в Русия. Актьорите от Омската драма са многократни лауреати на престижни премии и награди както от руски, така и от международни фестивали. От 2001 до 2012 г театърът се ръководи от Виктор Лапухин, днес Министър на културата на Омска област. От март 2009 г главен режисьор на театъра е Георгий Цхвирава. Към театъра е създадена и работи Лаборатория за съвременна драматургия. На всеки две години Правителствота на Омска област и Омския академичен драматичен театър провеждат Международния театрален фестивал «Академия».

Както ви харесва

По случай 17 септември, Деня на София, Театър Българска армия организира Ден на отворените врати, в който хора, които имат интерес, можеха да се разходят из всички кътчета на театъра, да бъдат гримирани, да разгледат костюмите на театъра, да се срещнат с актьори, да гладат репетицията на „Ножица трепач” и др. По този повод театърът пусна само на 17 септември билети за постановките си до края на септември по 5 лв. С приятели решихме да се възползваме и да гледаме два спектакъла – „Както ви харесва” и „Ножица трепач”. И така, през изтеклата седмица, две поредни вечери бяхме в театъра на армията.

„Както ви харесва” е постановка по пиесата на Уилям Шекспир (превод Валери Петров), която се играе от април 2011 на сцената на театъра. Режисьор на спектакъла е Красимир Спасов, сценография и костюми – Марина Райчинова, музика - Добрин Векилов – Дони, музикално оформление – Красимир Спасов, хореография, каскади и сценичен бой – Александър Илиев (гост), танц - Ана Дончева (гост). Участват: Мирослав Косев, Илиан Марков, Иван Радоев, Веселин Анчев, Ангел Генов, Стойко Пеев, Леонид Йовчев, Иван Ласкин, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Лидия Инджова, Йоана Буковска, Анастасия Ингилизова, Стефка Янорова.

В медиите пише, че за Красимир Спасов Шекспир е "над всички". Аз обаче не останах с такова впечатление от двата часа гледане на постановката. Не съм гледала неговите "Много шум за нищо", "Хамлет", "Комедия от грешки", "Мяра за мяра", "Веселите уиндзорки" по Шексир, но определено неговият прочит и адаптация на „Както ви харесва” не ми харесаха. Спасов предлага по-съкратен вариант на пълния текст на Шекспир с малки промени в сюжетната структура. Последната постановка, която гледах по Шекспир беше „Зимна приказка” на Маргарита Младенова в Сфумато. Двете постановки обаче са на светлинни години една от друга; въпреки че в градската част на  „Както ви харесва”  ми се струва, че леко се копират сценографията и концепцията за костюми от „Зимна приказка”, но в бледо копие. Като цяло в „Както ви харесва” сценографията и костюмите са интересни, но не съм убедена, че хипарските костюми са подходящото решение за Шекспирова пиеса; да не говорим, че Иван Радоев облечен като гей и пушещ трева и Йоана Буковска с костюм и прическа на хипи от 1973 стояха странно в гората. За музиката да не говорим - Бийтълс, мелодичен рок и ню уейв и Шекспир. Шекспир е класика и желанието на режисьора да адаптира текста, като вкарва злободневни теми от съвремието, глуповати изрази, звучащи „готино”, ми звучи като „театрална чалга”. Играта на актьорите си беше добра, но това не стига за добро представление. Беше ми ужасно досадно и едва се стърпях да не си изляза през двата часа на твърдите столове в театъра. Но както ви харесва, хора различни, вкусове много – на мен и компанията, постановката не ни хареса, на вас може и да ви хареса.

Следващата вечер гледахме „Ножица трепач”, постановка, която се играе от три-четири години, ако не и повече при винаги пълни зали в театъра на армията. Аз бях гледала постановката може би преди три години и тогава доста ми хареса. Този път обаче не ми хареса. „Ножица трепач” е пиеса от Брус Джордан и Мерилин Ейбръмс, режисьор Ивайло Христов, сценография – Нина Пашова, костюми – Кремена Халваджиян, музика – Дони. Участват: Александра Сърчаджиева, Веселин Ранков, Георги Къркеланов, Ненчо Илчев, Иван Радоев, Стефка Янорова.

Факт е, че това е криминална комедия с отворен финал и зрителите участват в преставлението, като определят с гласуване кой да е извършителят на убийството – т.нар. метод на интерактивното представление, което сигурно се харесва на много хора и за това залите са винаги пълни. На мен обаче този път постановката не ми хареса, спектатълът продължи над два часа с антракт, като втората част беше малко досадно дълга. Това, което ми досади и отблъсна беше страшното побългаряване на текста, вкарването на злободневни теми от ежедневието ни – дори случаят в Катуница и злобни подмятания за публични личности, което е проява на лош вкус. Не ни стига грозното, отрицателното, деградацията, която цари ежедневно около нас и помията, която ни залива от новините всеки ден от българската действителност, но и когато отидем на театър, за да се разсеем, разсмеем и отпуснем, отново ни залива същата простотия и чалготия – това е проблемът и на „Както ви харесва”, и на „Ножица трепач” –  т.нар. „театрална чалга”. На мен постановките не ми харесаха, не ги препоръчвам; на много други хора обаче се харесват, така че – както ви харесва.