13 октомври 2021

Мъдростта на травмата

 


Психолозите казват, че най-тежките психологически травматични събития за всеки човек са загубата/смъртта на близък човек, смяната на дома/местоживеенето и развода, което прави всеки човек над 18 години ранен в определен етап от живота си. "Неизлекуваната травма e невидима сила, която определя всеки аспект от живота ни. Тя оказва силно влияние върху начина, по който живеем; начина, по който обичаме; и начина, по който осмисляме света. Тя е в основата на най-дълбоките ни рани."

Не бях ходила на кино от началото на Ковид19 пандемията преди повече от година и половина, но тъй като ходя на концерти, опера и балет реших, че кино-залата няма да е много по-различна. От 8 юли 2021 в малките кина в България върви документалния филм „Мъдростта на травмата“, за който хора от обкръжението ми бяха споменавали, и реших, че е крайно време да се престраша за кино и да отида да го гледам (в пика на третата вълна :-) )

Мъдростта на травмата“ (The Wisdom of Trauma) е филм от САЩ, 2021, 87′ с режисьори Зая (Ралица) и Маурицио Бенацо, чиято световна премиера е била през юни 2021. Нещо любопитно: режисьорката е българка, женена за италианец, с когото живеят в Щатите и са автори на редица документални филми. Тя казва в едно интервю „Това, което повтаряме в нашите интимни връзки, е това, което сме научили от нашите родители, а те носят от техните родители. Повечето травми започват поколения преди нас“ и добавя: „Голяма част от травмата според Габор Мате се изразява в това, че сме сами с болката и докато не я споделяме, няма шанс да се излекуваме.“

Филмът „Мъдростта на травмата“ разказва за практиката на д-р Габор Мате, който е с унгарски корени, като малък е минал през Холокоста, но живее през по-голяма част от живота си в Канада. Доктор Мате е работил през кариерата си на лекар от родилната зала до отделението за палиативни грижи, познава милиони болни, заболявания и травми, и с течение на годините става специалист по психиатрия и психология с фокус върху зависимости. За него няма разлика между психическо здраве и физическо здраве. Във филма е разказана и личната му история - травмите от детството си, които е трябвало да преодолее по време на съвместния си живот със съпругата си, двама са били огледала един за друг и са лекували взаимно наранените си души, израствайки до хармонична и любяща двойка понастоящем, 50 години след началото на брака си (неслучайно срещаме определени хора в живота си). Щрихирани са още истории на бездомни хора, хора със зависимости (зависимост от наркотици, лекарства, алкохол, храна, секс и връзки, работа), истории на затворници, на много богата писателка или на болен от рак на простатата. Травмата е навсякъде, независимо от социалното и икономическо положение; тя е блокаж в живота, който трябва да бъде осъзнат и преработен, за да бъдем свободни и пълноценни. Само трябва да имаме куража да погледнем истината в себе си, да я признаем, да не се страхуваме, да споделим и да простим.

Според д-р Габор Мате едва ли не цялото население на земята е травмирано по един или друг начин, държавите се управляват от хора с тежки психологически травми (в кадър влизат Доналд Тръмп и Хилари Клинтън), за това и обществата са болни, нещастни, потънали в зависимости и разрушават планетата. Това, което е необходимо според него е всеки човек да се запита, коя е най-първата и дълбока травма, която му пречи да бъде спокойно и щастливо същество в настоящето; когато осъзнае какво го травмира, човек трябва да прости първо на себе си и след това на евентуалния човек нанесъл му травмата; за да прегърне едно по-спокойно, доволно, и щастливо съществуване. Доктор Мате казва, че първите травми, които оставят отпечатък върху целия ни живот, са ни нанесени още в детството. Като най-важни ценности в детството той подчертава приемането и автентичността - детето да не бъде отхвърляно, наранявано от родителите си и да бъде оставяно да бъде себе си, да е автентично (да не му се режат крилата така да се каже).

Ще дам само някои примери от филма, които ми направиха най-силно впечатление, тъй като не могат да бъдат изброени всички. Първи пример за дълбока травма той посочва малките бебета, които биват оставяни от майките си системно да реват с часове без да бъдат взети на ръце, гушнати и успокоени – ето толкова дълбоко и назад във времето – още в бебешка възраст може да сме били травмирани. Друг пример, който дава е възрастните работохолици - това са хора, които жертват личния си живот и близките си в името на работата и кариерата, защото търсят приемане и признание, тъй като дълбоко в детството си са били отхвърлени/наранени от някой от родителите си. Следващ пример са тези, които в детството си са били малтретирани; като възрастни хора те се превръщат в хора със зависимости или в насилници/престъпници/затворници. Във филма канадският лекар казва, че е важно обществата да са информирани за ефектите на травмата; родители, учители, лекари, законодатели и държавници, да не се опитват само да поправят поведението, да поставят диагнози, да потискат симптомите и да осъждат, а да се стремят да разберат източниците на травмите, които пораждат тревожните поведения и болести в наранените човешки души, за да се получат по-състрадателни общества.  

Извън рамките на филма, това което коментират психолозите е, че Ковид19 е активирал дълбоките травми, отворил е дълбоките рани в милиони хора по света, което има своите последици: безспокойство, пристрастяване и зависимости, депресия, самоубийства, защото хората са все по-изолирани и самотни. А хората са социални същества и имат нужда едни от други.

Филмът е важен за осъзнаване, интересен и увлекателен е - не усещащ как минават 90 мин, беше ми малко, исках да чуя повече. Като слабост бих казала, че е малко накъсан, защото скача от една история на друга история, без първата да е завършена, но е разбираем въпреки това. Филмът е много силен и трябва да бъде гледан от повече хора. Аз може би ще отида да го гледам отново. Филмът ни учи да имаме куража да погледнем истината (за раните си) в очите и да бъдем хора.

Доколкото видях, в България са издадени две книги на др. Габор Мате през годините: „Разпилян ум. Произход и лечение на синдрома на дефицит на вниманието“ (изд.1999), издадена през 2021 от издателство Кибеа; и „Когато тялото казва "НЕ". Цената на скрития стрес“ издадена през 2007 от издателство Лик.

Това е официалният трейлър на филма: https://www.youtube.com/watch?v=70HNmSsJvVU, а това е официалната страница на продукцията https://wisdomoftrauma.com/.

06 октомври 2021

Шедьоври от Шопен и Бетовен с Людмил Ангелов


Кантус Фирмус отбеляза Денят на Музиката, 1 октомври, с онлайн премиера в страницата си, на видеозапис от концерта „Людмил Ангелов свири Шопен“, в който брилянтният български пианист Людмил Ангелов свири с Оркестъра на Класик ФМ радио. Концертът е с подкрепата на Полски институт София и е под палката на младия полски диригент Пьотр Сулковски. В програмата бяха влключени творби за пиано и оркестър от Фридерик Шопен: „Фантазия върху полски теми в ла мажор, оп. 13“; Концерт за пиано и оркестър №1 в ми минор, оп.11
Allegro maestro-Romanze-Larghetto-Rondo-Vivace (частта Romanze-Larghetto е моя любима музика, слушала съм я толкова много пъти без да обърна внимание, че е точно на Шопен), и Анданте спианато и Голям брилянтен полонез в ми-бемол мажор, оп.22. След аплодисментите на публиката Людмил Ангелов изпълни като бис Валс оп. 64 №2. Много ми хареса концерта, за това освен онлайн премиерата слушах записа на концерта докато си работех и на следващия ден. Записът може да бъде намерен на страницата на Кантус Фирмус във Фейсбук.

На 5 октомври вечерта в зала „България“ присъствах на концерта „Шедьоври от Бетовен с Людмил Ангелов“. Концертът беше организиран от Кантус Фирмус с Оркестъра на Класик ФМ радио и солист брилянтният ни пианист Людмил Ангелов под палката на Григор Паликаров. Програмата включваше само произведения на Лудвик ван Бетовен и започна с увертюра „Кориолан“ в изпълнение на оркестъра - кратко, жизнерадостно изпълнение, което много ми хареса. Продължи с клавирен Концерт за пиано и оркестър № 5 „Императорски“ със солист Людмил Ангелов. Тази музика ми звучеше на моменти тържествено, като императорски марш, и носеше приповдигнато настроение, тактуваш си с крак през повечето време. След изпълнението на Императорския концерт публиката дълго аплодира Людмил Ангелов и той ни изсвири като бис Лунната соната – беше магично – залата беше притихнала, никой не смееше да помръдне, за да не смути звука от пианото и солиста; а звученето караше да настръхнат по-емоционалните; страхотно, разтапящо, магично изпълнение на Лунната соната, което за първи път чувам на живо през живота си. След това имаше кратка пауза, която наруши леко медитативното звучене на събитието и след това оркестъра изсвири Симфония №8, която не ме впечатли толкова, колкото предходните изпълнения. Накрая оркестърът също събра дълги аплодисменти; като цяло събитието много хареса на нашата малка компания.