Шедьоври от Шопен и Бетовен с Людмил Ангелов

Кантус Фирмус отбеляза Денят на Музиката, 1 октомври, с онлайн премиера в страницата си, на видеозапис от концерта „Людмил Ангелов свири Шопен“, в който брилянтният български пианист Людмил Ангелов свири с Оркестъра на Класик ФМ радио. Концертът е с подкрепата на Полски институт София и е под палката на младия полски диригент Пьотр Сулковски. В програмата бяха влключени творби за пиано и оркестър от Фридерик Шопен: „Фантазия върху полски теми в ла мажор, оп. 13“; Концерт за пиано и оркестър №1 в ми минор, оп.11 Allegro maestro-Romanze-Larghetto-Rondo-Vivace (частта Romanze-Larghetto е моя любима музика, слушала съм я толкова много пъти без да обърна внимание, че е точно на Шопен), и Анданте спианато и Голям брилянтен полонез в ми-бемол мажор, оп.22. След аплодисментите на публиката Людмил Ангелов изпълни като бис Валс оп. 64 №2. Много ми хареса концерта, за това освен онлайн премиерата слушах записа на концерта докато си работех и на следващия ден. Записът може да бъде намерен на страницата на Кантус Фирмус във Фейсбук.

На 5 октомври вечерта в зала „България“ присъствах на концерта „Шедьоври от Бетовен с Людмил Ангелов“. Концертът беше организиран от Кантус Фирмус с Оркестъра на Класик ФМ радио и солист брилянтният ни пианист Людмил Ангелов под палката на Григор Паликаров. Програмата включваше само произведения на Лудвик ван Бетовен и започна с увертюра „Кориолан“ в изпълнение на оркестъра - кратко, жизнерадостно изпълнение, което много ми хареса. Продължи с клавирен Концерт за пиано и оркестър № 5 „Императорски“ със солист Людмил Ангелов. Тази музика ми звучеше на моменти тържествено, като императорски марш, и носеше приповдигнато настроение, тактуваш си с крак през повечето време. След изпълнението на Императорския концерт публиката дълго аплодира Людмил Ангелов и той ни изсвири като бис Лунната соната – беше магично – залата беше притихнала, никой не смееше да помръдне, за да не смути звука от пианото и солиста; а звученето караше да настръхнат по-емоционалните; страхотно, разтапящо, магично изпълнение на Лунната соната, което за първи път чувам на живо през живота си. След това имаше кратка пауза, която наруши леко медитативното звучене на събитието и след това оркестъра изсвири Симфония №8, която не ме впечатли толкова, колкото предходните изпълнения. Накрая оркестърът също събра дълги аплодисменти; като цяло събитието много хареса на нашата малка компания.