Тоска – един много добър спектакъл на Софийската опера

 

снимка на Софийската опера

В неделната декемврийска вечер успях да се насладя на една от най-известните опери в оперното изкуство – „Тоска” в изпълнение на Софийската опера под диригентството на Евън-Алексис Крист. Гледала съм премиерата на тази постановка още през февруари 2012 под диригентството на Алесандро Санджорджи с друг състав; гледала съм „Тоска“ няколко пъти и в изпълнение на Метрополитън опера, но тъй като не бях ходила на опера от юли, реших, че ще ми дойде добре една приятна вечер с красива музика. Толкова пълна зала не бях виждала последните две години заради пандемията.

На 12 декември участваха солистите: Радостина Николаева – Тоска; Даниел Дамянов - Марио Каварадоси, Йонуц Паску - Барон Скарпия, Ангел Христов – Анджелоти, Антон Радев – Клисар, Николай Павлов – Сполета, Александър Георгиев – Шароне, Петър Бучков – Тъмничар, Антония Иванова- Овчарче; Оркестър и хор на Софийската опера и балет. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш.

„Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. Премиерата ѝ е на 14 януари 1900 г. в „Teatro Costanzi“ на Рим. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай”, "Турандот" и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго). Самата партитура на Тоска се счита за отличен пример за стила verismo, термин, който обикновено се превежда като „реализъм“. Музиката е прекрасна; най- ми харесва музиката във второто действие, а арията „E lucevan le stele“ (Там звездите блестяха) от трето действие съм виждала да взривява залата, но не тази вечер, а в Метрополитън.

Постановката на Софийската опера е много добра, певците пеят добре и играят добре, пресъздават емоциите на героите. Най-силно ми въздейства играта във второ действие- срещата на Тоска и барон Скарпия, а изпълнението на Йонуц Паску ми хареса най-много от състава. Костюмите ми харесват като цяло, с изключение на дългите шлифери и очила на полицаите, които изглеждат като излезли от филма „Матрицата“, декорите не ми харесват особено, но като цяло сценографията е подходяща. Даниел Дамянов ми се стори слаб като пеене и изпълнение, с леко странно поведение по сцената. Проблемът да си гледал дадена опера по много пъти в изпълнение на различни състави и на различни оперни театри, е че започваш да сравняваш, качваш летвата все по-високо и всеки следващ спектакъл, който попада под летвата, вече не те задоволя, но това е май със всичко в живота. Гледала съм операта „Тоска“ в изпълнение на Соня Йончева (Sonya Yoncheva) като страстната дива и на тенора Виторио Григоло (Vittorio Grigolo) като Марио Каварадоси в постановка на Метрополитън, която е блестяща постановка, за това неделното представление на Софийската опера ми хареса, но ми бледнееше (на моята компания й хареса много постановката). На края на спектакъла съставът отнесе много и дълги аплодисменти и подвиквания „браво”, което показва, че се е харесал на всички.