Софийска опера откри сезона с операта Тоска

 

На 26 и 28 септември Софийска опера и балет открива сезон 2025/2026 с два спектакъла на операта „Тоска“ от Джакомо Пучини под диригентството на световно признатия маестро Даниел Орен.

Аз очаквах с нетърпение откриването на сезона, дори със специален тоалет, донесен наскоро от Китай и имах билет за 26-ти септември. Вечерта обаче протече малко като в роман на Агата Кристи. Залата беше препълнена, като за начало на сезона и гостуване на чужди певци в главните роли. В уречения час, 19, обаче спектакълът не започна; чакането продължи чак до към 19,20 ч, когато по високоговителите глас помоли всички зрители да напуснат залата и да отидат във фоайетата на театъра. Във фоайето на балкона нямаше въздух, а в главното фоайе хората приказваха, пиеха вино, усещаше се леко напрежение, умора и нетърпение във въздуха; минаваха полицаи, отпред имаше линейка, която леко потегли; по-чувствителен човек би усетил наситената енергия във въздуха, би настръхнал и би поискал да отиде на по-тихо място като коридорите на театъра. И така до малко след 20 ч, когато беше съобщено, че спектакълът ще се състои на следваща вечер от 19 ч. Оказа се, че възрастна зрителка на партера е починала (мир на душата й). За пръв път ми се случва подобни нещо, предполагам и на всички присъстващи, дори на театъра като институция, но това е живота - никога не знаеш какво ще ти се падне във всеки един момент. На следващата вечер, 27-ми септември, залата разбираемо (защото е събота и някои пътуват или имат други ангажименти) се оказа не чак толкова препълнена. В 19 ч спектакълът започна.

В постановката на Пламен Карталов в главните роли гледахме гостите Мария Хосе Сири – Флория Тоска, Щефан Поп – Марио Каварадоси, Клаудио Згура – барон Вителио Скарпия и българските певци Ангел Христов – Чезаре Анджелоти, Петър Бучков - клисар. Участваха оркестърът и хорът на Софийската опера. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш. (3 часа с два антракта)

Спектакълът е много добър, аз съм го гледала в този вариант с различни изпълнители поне два пъти през 2012 и 2021. Гостите пяха страхотно, най- ми хареса Щефан Поп като игра и пеене, хареса ми пеенето на Мария Хосе Сири и играта на Клаудио Згура. Във второ и трето действие по-чувствителен човек би настръхнал от съчетаването на драматичната музика с пеенето и играта на двете двойки - Тоска и Скарпия, и Тоска и Марио (певците играха много добре, напълно пресъздаваха емоциите на героите). Костюмите ми харесват като цяло, с изключение на дългите шлифери и очила на полицаите, които изглеждат като излезли от филма „Матрицата“, декорите не ми харесват особено, но като цяло сценографията е подходяща. В действието има страст, ревност, жертвоготовност, патриотизъм, лукавост и насилие, Любов; като цяло драматизъм. Най-силно ми въздейства с музиката си трето действие, в което е и една от любимите ми арии (E lucevan le stelle) и в което музиката е прекрасна, а най-силно ми въздейства играта във второ действие. Оркестърът свири страхотно; стори ми се, че диригентът придаде особен драматизъм на музиката във второ и трето действие, направо настръхнах на няколко пъти. Браво за страхотния спектакъл. Въпреки малко куция старт на сезона, Карталов си получи страхотно откриване, пълно с много драматизъм, прекрасна музика, страхотно пеене и игра, цветя, аплодисменти и викове „Браво“.

 „Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите. Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle (Там звездите блестяха). За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго). Самата партитура на Тоска се счита за отличен пример за стила verismo, термин, който обикновено се превежда като „реализъм“. 

*снимките са на Софийска опера и балет 

Тоска – един много добър спектакъл на Софийската опера

 

снимка на Софийската опера

В неделната декемврийска вечер успях да се насладя на една от най-известните опери в оперното изкуство – „Тоска” в изпълнение на Софийската опера под диригентството на Евън-Алексис Крист. Гледала съм премиерата на тази постановка още през февруари 2012 под диригентството на Алесандро Санджорджи с друг състав; гледала съм „Тоска“ няколко пъти и в изпълнение на Метрополитън опера, но тъй като не бях ходила на опера от юли, реших, че ще ми дойде добре една приятна вечер с красива музика. Толкова пълна зала не бях виждала последните две години заради пандемията.

На 12 декември участваха солистите: Радостина Николаева – Тоска; Даниел Дамянов - Марио Каварадоси, Йонуц Паску - Барон Скарпия, Ангел Христов – Анджелоти, Антон Радев – Клисар, Николай Павлов – Сполета, Александър Георгиев – Шароне, Петър Бучков – Тъмничар, Антония Иванова- Овчарче; Оркестър и хор на Софийската опера и балет. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш.

„Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. Премиерата ѝ е на 14 януари 1900 г. в „Teatro Costanzi“ на Рим. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай”, "Турандот" и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго). Самата партитура на Тоска се счита за отличен пример за стила verismo, термин, който обикновено се превежда като „реализъм“. Музиката е прекрасна; най- ми харесва музиката във второто действие, а арията „E lucevan le stele“ (Там звездите блестяха) от трето действие съм виждала да взривява залата, но не тази вечер, а в Метрополитън.

Постановката на Софийската опера е много добра, певците пеят добре и играят добре, пресъздават емоциите на героите. Най-силно ми въздейства играта във второ действие- срещата на Тоска и барон Скарпия, а изпълнението на Йонуц Паску ми хареса най-много от състава. Костюмите ми харесват като цяло, с изключение на дългите шлифери и очила на полицаите, които изглеждат като излезли от филма „Матрицата“, декорите не ми харесват особено, но като цяло сценографията е подходяща. Даниел Дамянов ми се стори слаб като пеене и изпълнение, с леко странно поведение по сцената. Проблемът да си гледал дадена опера по много пъти в изпълнение на различни състави и на различни оперни театри, е че започваш да сравняваш, качваш летвата все по-високо и всеки следващ спектакъл, който попада под летвата, вече не те задоволя, но това е май със всичко в живота. Гледала съм операта „Тоска“ в изпълнение на Соня Йончева (Sonya Yoncheva) като страстната дива и на тенора Виторио Григоло (Vittorio Grigolo) като Марио Каварадоси в постановка на Метрополитън, която е блестяща постановка, за това неделното представление на Софийската опера ми хареса, но ми бледнееше (на моята компания й хареса много постановката). На края на спектакъла съставът отнесе много и дълги аплодисменти и подвиквания „браво”, което показва, че се е харесал на всички.

Тоска – един много добър спектакъл на софийската опера

Вчера успях да се насладя на една от най-известните опери в оперното изкуство – „Тоска” на сцената на Софийска опера и балет. Премиерата на операта на софийска сцена беше на 12 ноември 2011 под диригентството на Алесандро Санджорджи. През ноември не успях да взема билети, но ето, че за следващите спектакли през февруари успях. Диригент на спектаклите на 18 и 19 февруари е Виктор Плоскина, Главен диригент на Националния академичен театър за опера и балет - Минск, Беларус, с богат и разнообразен симфоничен и оперен репертоар. На 18 февруари съставът беше: Цветана Бандаловска (Тоска), Мартин Илиев (Марио Каварадоси), Никола де Микеле (барон Скарпия), Петър Бучков (Анджелоти), П. В. Петров (клисар), Николай Павлов (Сполета), Антон Радев (Шароне), Димитър Станчев (Тъмничар), Антония Иванова (овчарче). Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш; с участието на оркестър и хор на Софийска опера и балет и хор на Софийските момчета. До края на сезона „Тоска” ще се играе само още веднъж през март с диригент Алесандро Санджорджи, така че не пропускайте да вземете билети. Спектакълът е много добър, певците пеят страхотно и играят много добре, напълно пресъздават емоциите на героите; костюмите ми харесаха, декорите не ми харесаха особено, но като цяло сценографията е подходяща. Най-силно ми въздейства с музиката си трето действие, в което е и една от любимите ми арии (E lucevan le stelle) и в което музиката е прекрасна, а най-силно ми въздейства играта във второ действие. На края на спектакъла съставът отнесе много аплодисменти и подвиквания „браво”. Играта на Цветана Бандаловска и Мартин Илиев беше въздействаща и успя да ме развълнува; като цяло спектакълът успя да ме впечатли.

„Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите. Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle (Там звездите блестяха). За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици. За пръв път у нас „Тоска” се изнася от Софийската народна опера през 1925 г. под диригентството на Юрий Померанцев в сценична постановка на Хр. Попов. Участват Флория Тоска, знаменита певица; Марио Каварадоси, художник; Барон Скарпия, шеф на полицията; Анджелоти; Клисар; Сполета, полицейски агент; Шароне, офицер; Ключар на затвора; Овчарче; Кардинал, свещеници, хористи, деца, офицер, сержант, войници, полицейски агенти, граждани, гражданки, прокурор, богомолци. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго).

На 3 февруари 2012 Варненската опера е представила премиерният си спектакъл по операта на Джакомо Пучини “Тоска“ с Димитринка Райчева (Тоска), Емил Иванов (Каварадоси) и Нико Исаков (Барон Скарпия), под диригентството на главния художествен ръководител на Държавна опера Варна Борислав Иванов. Така, че в момента „Тоска” се играе и на софийска и на варненска сцена, надявам се с голям успех.

PS Това е единствената опера до сега, която с удоволствие бих гледала отново на софийска сцена - интресено ми е да чуя представянето и на другия състав...може и да го направя.