Тоска – един много добър спектакъл на софийската опера

Вчера успях да се насладя на една от най-известните опери в оперното изкуство – „Тоска” на сцената на Софийска опера и балет. Премиерата на операта на софийска сцена беше на 12 ноември 2011 под диригентството на Алесандро Санджорджи. През ноември не успях да взема билети, но ето, че за следващите спектакли през февруари успях. Диригент на спектаклите на 18 и 19 февруари е Виктор Плоскина, Главен диригент на Националния академичен театър за опера и балет - Минск, Беларус, с богат и разнообразен симфоничен и оперен репертоар. На 18 февруари съставът беше: Цветана Бандаловска (Тоска), Мартин Илиев (Марио Каварадоси), Никола де Микеле (барон Скарпия), Петър Бучков (Анджелоти), П. В. Петров (клисар), Николай Павлов (Сполета), Антон Радев (Шароне), Димитър Станчев (Тъмничар), Антония Иванова (овчарче). Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш; с участието на оркестър и хор на Софийска опера и балет и хор на Софийските момчета. До края на сезона „Тоска” ще се играе само още веднъж през март с диригент Алесандро Санджорджи, така че не пропускайте да вземете билети. Спектакълът е много добър, певците пеят страхотно и играят много добре, напълно пресъздават емоциите на героите; костюмите ми харесаха, декорите не ми харесаха особено, но като цяло сценографията е подходяща. Най-силно ми въздейства с музиката си трето действие, в което е и една от любимите ми арии (E lucevan le stelle) и в което музиката е прекрасна, а най-силно ми въздейства играта във второ действие. На края на спектакъла съставът отнесе много аплодисменти и подвиквания „браво”. Играта на Цветана Бандаловска и Мартин Илиев беше въздействаща и успя да ме развълнува; като цяло спектакълът успя да ме впечатли.

„Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите. Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle (Там звездите блестяха). За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици. За пръв път у нас „Тоска” се изнася от Софийската народна опера през 1925 г. под диригентството на Юрий Померанцев в сценична постановка на Хр. Попов. Участват Флория Тоска, знаменита певица; Марио Каварадоси, художник; Барон Скарпия, шеф на полицията; Анджелоти; Клисар; Сполета, полицейски агент; Шароне, офицер; Ключар на затвора; Овчарче; Кардинал, свещеници, хористи, деца, офицер, сержант, войници, полицейски агенти, граждани, гражданки, прокурор, богомолци. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго).

На 3 февруари 2012 Варненската опера е представила премиерният си спектакъл по операта на Джакомо Пучини “Тоска“ с Димитринка Райчева (Тоска), Емил Иванов (Каварадоси) и Нико Исаков (Барон Скарпия), под диригентството на главния художествен ръководител на Държавна опера Варна Борислав Иванов. Така, че в момента „Тоска” се играе и на софийска и на варненска сцена, надявам се с голям успех.

PS Това е единствената опера до сега, която с удоволствие бих гледала отново на софийска сцена - интресено ми е да чуя представянето и на другия състав...може и да го направя.