Моята седмица с Мерилин

Вчера гледах "Моята седмица с Мерилин" (драма, Великобритания, САЩ / 2012); от началото на февруари чаках с нетърпение филма. Останах обаче леко разочарована, вероятно заради големите си очаквания. В сравнение с „Южнячки” (който носи и послание), "Моята седмица с Мерилин" е много приятен филм, със силна актьорска игра, но нищо повече. Филмът е наистина много приятен, тържество на красиви прически, грим, красиви костюми, характерни за 50-те години на миналия век; красиви природни гледки и имения, характерни за британския пейзаж; тържество на силната актьорска игра. През по-голямата част от филма гледах замечтано, с усмивка на уста, защото беше красиво и приятно, но към края започна да ми става скучно и започнах да се прозявам, въпреки, че филмът не е толкова дълъг. Филмът е приятен за гледане и силен като актьорска игра; препоръчвам го, но с едно наум.
Режисьор на филма е Саймън Къртис, сценарист: Ейдриън Ходжис; участват: Мишел Уилямс, Кенет Брана, Джуди Денч, Джулия Ормънд, Еди Редмайни, Тоби Джоунс, Ема Уотсън, Доминик Купър, Дъгрей Скот, Дерек Джейкъби, Филип Джаксън,  Саймън Ръсел Бийл и др.
Филмът представя отношенията между сър Лорънс Оливие (Кенет Брана) и Мерилин Монро (Мишел Уилямс) по време на снимките на филма "The Prince and the Showgirl" през 1956-та в Лондон, в който Мерилин участва, а Оливие е режисьор и изпълнител на една от ролите. „Моята седмица с Мерилин” е по действителна история, част от мемоарите на Колин Кларк, издадени през 1995, който докато е бил на 23 години е навлязал в киното именно по време на снимките на „The Prince and The Showgirl”,  а после става документалист и писател. По време на снимките, Мерилин продължава да е с Пола Страсбърг, учителката й по актьорско майсторство, току що е омъжена за великия драматург Артър Милър и е на върха на славата. Срещат се тогавашната богиня на киното (Монро) и богът на театъра (Лорънс Оливие); играта е за надмощие - тя тайно мечтае да я харесват и като актриса, той я ревнува за славата на звезда и инстинкта пред камерата. Мерилин е представена като слаба, несигурна в себе си жена, която иска единствено да бъде обичана и от която всеки иска да печели. Тя е самотна, неуравновесена, жадуваща за любов, осланяща се на приближените си, които не спират да я тъпчат с лекарства, за да могат по-лесно да я управляват. Самата тя усеща фалша, но е неспособна да се откъсне от него, тъй като харесва твърде много славата и звездния блясък, поради което си отива и толкова рано от света.

Мишел Уилямс приема предизвикателството сама да изпълни песните и танците във филма, вместо да прибягва до дубльори и синхронизация на устните. Справя се блестящо с нелеката задача да пресъздаде култовия пърхащ поглед, игривия сексапил, неимоверната тъга в очите, съмненията в себе си и болезнената несигурност на Монро, че никой не я обича, като на екрана тя успява да улови няколко различни образа – на световноизвестната филмова звезда, на уязвимата и несигурна жена, и на наивната шоугърла Елси, героинята от филма. Заради силната си роля, Мишел Уилямс получава и много номинации за награди.
Филмът е сред номинираните за наградите БАФТА в цели 5 категории (включително номинации за Мишел Уилямс, Кенет Брана и Джуди Денч), но за съжаление не успява да спечели награда, Мишел Уилямс е номинирана и спечели Златен Глобус 2012 за главна женска роля в мюзикъл/комедия и номинация за Оскар 2012 за главна женска роля, а Кенет Брана има номинации за Златен Глобус и Оскар за поддържаща мъжка роля.