„Уестсайдска история“ (West Side Story) е мюзикъл на Джером Робинс (режисьор и хореограф на цялостната оригинална продукция) с музиката на Ленард Бърнстейн; либрето Артър Лорънс, текстове на песните Стивън Зондхейм. Мюзикълът е поставен на Бродуей през 1957 г. и е инспириран от произведението на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. В мюзикъла враждата е между нюйоркските младежки банди „Ракетите“ и „Акулите“, борещи се за контрол и признание по улиците на Горен Уест Сайд в Ню Йорк. Първите са представители на белите американци, а вторите са пуерторикански имигранти. Напрежението се покачва, когато пламва любов от пръв поглед между Тони и Мария (Уестсайдските Ромео и Жулиета), представителите на двете враждуващи групи.
Малко след мюзикъла на Бродуей е направен музикален филм „Уестсайдска история“, излязъл по екраните през 1961 г., режисиран от Джером Робинс и Робърт Уайз; сценарист Ърнест Леман. Филмът е големия победител на 34-тата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран в 11 категории, и печели 10 от тях, включително за най-добър филм и за най-добър режисьор; а за поддържащи роли са наградени Рита Морено и Джордж Чакирис.
Този месец, по кината в света, тръгна римейк на филма от 1961-ва - „Уестсайдска история“ (West Side Story, 2021, САЩ, 156'); романтична драма, мюзикъл, с режисьор Стивън Спилбърг и сценарист Тони Къшнър. В ролите: Рейчъл Зеглър (Мария), Ансел Елгорт (Тони), Ариана ДеБос (Анита), Дейвид Алварес (Бернардо), Майк Файст (Риф), и със специалното участие на Рита Морено (Валентина), която участва и във филма от 1961-ва и печели Оскар.
Костюми, прически, сценография (магазини, табели, сгради) - всичко изглежда като от 50-те; усеща се духа на епохата и се чувстваш като попаднал в 50-те. Още с първата сцена се потапяме в следвоенен Ню Йорк, който е пълен с проблеми (разрушаване на цели квартали, строеж на нови, прекрояване на града; расова нетърпимост, висока престъпност, нисък полицейски контрол).
На мен много ми харесаха роклите на пуерториканката Анита, танците й с приятеля й Бернардо, и като цяло играта на Ариана ДеБос в ролята на Анита - много силно присъствие и много добра игра и танц; усеща се страст и живот. Танцовите сцени в киносалона - мамбото и ча-ча или срещата; изпълнението на Тони на популярната песен Maria, общата песен на Тони и Мария на балкона Tonight; емблематичната песен и танц America на улицата; груповото изпълнение на жените в магазина I feel pretty, и изпълнението на Валентина Somewhere са моментите и сцените, които ми харесаха от филма (аз бих отрязала от грозните сцени на разрушени, порутени сгради и на биещи се, грозни мъже, но вероятно за това не съм известен режисьор като Спилбърг). Актьорите в мъжките роли на моменти дразнеха визуално, но може би е търсен ефект - да се пресъздаде напрежението между бандите, и бедността в квартала. Като цяло, като се има предвид комбинирането на различни похвати като игра, танц и вокално пеене, целият състав се справя много добре.
Филмът е много дълъг – цели 156 минути, протяжен (почти три часа с рекламите в началото), на моменти става досаден. От позицията на три жени на средна възраст бихме казали, че не ни хареса, искаше ни се нещо повече, нямаше ефекта уау от филм на Спилбърг, подходящ е по-скоро за тийнейджъри. За някои хора може да е проблем, че голяма част от репликите са на испански, и не са преведени на български (аз разбирах горе-долу какво казват, но все пак беше тъпо без превод); преведени са само английските. Така че, ако не сте фенове на мюзикъли, на стари филми (класики), не можете да издържите три часа на едно място, по-добре изберете нещо друго от афиша на кината.
PS. Филмът спечели 3 награди Златен Глобус на 10 януари 2022: за най-добра комедия или мюзикъл, за главна и за поддържаща женска роля в мюзикъл или комедия за Рейчъл Зеглер в ролята на Мария и Ариана ДеБос (моят фаворит) в ролята на Анита.
Ариана Де Бос спечели Оскар за най-добра актриса в поддържаща роля за ролята на Анита, заслужено, Браво.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар