Родители и деца

 

Като продължение на темите за Мъдростта на травмата и Майчината любов, по които блогът имаше статии през октомври, искам да повдигна въпроса за отношенията между порасналите деца/зрели индивиди и родителите, тъй като това е тема, която ме вълнува особено много последните месеци.

Като възрастен човек, с много добро образование и професионален опит над 13 години, съпроводен и от постоянно обучение, в определена, много тясно специализирана сфера, през последните три години търся активно работа в чужбина, защото в България тази сфера няма особена реализация. През последните месеци имах интервюта в Австрия, Белгия, Германия, Кипър, Италия, Нидерландия, Норвегия, Швеция, Швейцария, което показва ниво на признаване; аз обаче смятах, че много ми пречи фактът, че съм българка, за да не успявам да получа определена позиция. Някои терапевти имат и малко по-различно обяснение, като например наличие на чувство за дълг, чувството за вина и отговорността към възрастните родителите.

Ето какво научих от психотерапевтите на живо и от книгите (цитирам „Майчината любов“ на руския психолог Анатолий Некрасов, чиито съвети са приложими не само за Русия, но и към психологията на хората, които живеят в бившия социалистически блок, в това число и България, където е наложена определена народопсихология):

1.               Малък урок по изграждане на ценностна система за постигане на щастлив и хармоничен, балансиран живот:

·  За да имаме и за да предадем значими духовни ценности на децата си, е добре да поставим себе си в центъра на нашия живот. Без да сме се погрижили за нас самите, няма да има какво да им дадем („Можеш да дадеш само това, което притежаваш“). Първо място в моят живот е за мен самия.

·  Любовта в семейната двойка е солидната основа на новия живот. От нея се появяват децата, т.е. второто място в моя живот е за партньора ми. Връзката между партньорите обуславя създаването на сигурна и здравословна семейна среда – уютно и топло място, в което децата да могат да се развиват.

·  На трето по значимост ниво е любовта към децата; т.е. трето място в моя живот е за децата.

·  Следва любовта към родителите, почитането на родовите корени, рода, родината; т.е. четвърто място в моя живот е за родителите, братя и сестри, роднини.

·  Професионална реализация и работа в социума-  пето място в моя живот е за професионалната реализация и работата за обществото.

·  На шесто място идват контакти с приятели, интереси, хобита и занимания.

2.               Отношенията на децата към родителите зависят от отношенията на родителите към децата „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Прекаленото (прекалената любов, както и прекаленото хранене, прекалената работа, прекалената духовност) винаги създава дисхармония и нужда да се премахне това напрежение. Само при хармонични отношения в семейството, знания и мъдрост е възможен щастлив живот за родителите и създаване на благоприятни условия за живота на децата. Само в този случай може да се очакват истински уважителни, любящи и приятелски отношения между тях. Прекомерната любов към децата и грижата за тях нарушават свободата на личността на всички членове на семейството, пречат на естественото разкриване на любовта на децата към родителите; а на такава почва могат да се създадат различни комплекси и заблуди. От децата, израснали в такива условия, е трудно да се очакват дълбоки, искрени и добросърдечни чувства. Да вземем например широко разпространеното чувство за дълг към родителите. Още от детството родителите, обществото и религиите втълпяват мисълта, че като пораснат децата трябва да се грижат за старите си и немощни родители. Тълкувано по този начин чувството за дълг става традиция, записва се в колективното съзнание, Така се създават стереотипи, които пречат на развитието на хората. В обществото се е формирал морал, според който човека е длъжен да жертва себе си, своите интереси, да изпитва чувство за вина, ако не може пълноценно да помага на родителите си. Това създава условия за претенции на родителите към децата. Те очакват от тях уважение, любов, постоянна помощ, а същемременно те самите не желаят да се променят. Такава позиция пречи на пълноценното развитие на децата и на дългия, щастлив живот на родителите. Родителите не бива да очакват помощ от децата! Тяхната задача е да изградят своя живот така, че да бъдат здрави, мъдри и до последните си дни да бъдат заедно с любимия човек. Именно това е най-добрата помощ за техните деца. Към такива родители децата винаги ще се отнасят с уважение и любов.

3.               Децата не са се натрапили сами в земния живот, именно родители, желаещи да имат деца, са ги приели в своето пространство. А винаги ли това пространство е изпълнено с любов – не към децата, а на родителите един към друг? „Престъпно е да се раждат деца, без да се създаде пространство от любов“. Доста често родителите искат да имат послушна играчка, която да изпълнява всичките им желания и да реализира техните несбъднати мечти; започват да предявяват към децата претенции и да им внушават чувство за дълг и вина. Не можеш да дадеш на децата си това, което самият ти нямаш. Мнозина са заблудени и смятат, че любовта и уважението на децата могат да се извоюват, влагайки в отглеждането им колкото може повече внимание и средства. Това е голяма грешка. Децата истински уважават и обичат родителите, които уважават и обичат себе си и им дават пример за дълъг и щастлив живот. Родителският егоизъм е често явление. Родителите обръщат малко внимание на превръщането на детето в самостоятелна личност, те всъщност се опитват чрез децата да реализират своите планове, стремят се да внушат у тях отговорност по отношение на тяхната старост.

4.               Родители, които не са се реализирали в живота, енергийно се вкопчват в своите деца и внуци, макар че на пръв поглед уж по всякакъв начин им помагат, включително и материално. Материалната помощ на родителите за възрастните им деца се среща непрекъснато, но тя трябва да бъде много мъдра, иначе вреди. Колкото повече родителите помагат материално на порасналите си деца, толкова повече ограничават постъпването на средства в пространството на децата, и за тях става все по-сложно сами да печелят пари. „Любовта не се купува с пари“. Порасналите, самостоятелни деца не трябва да взимат пари от родителите си, а обратно - по възможност да им помагат. В това се проявява тяхната истинска любов към родителите. Понякога може да се види как децата, разполагащи с повече пари, просто се „откупуват“ от родителите. Това също е крайност и не е от полза за никого, а предизвиква проблеми и при едните, и при другите. Да се помага на родителите материално, да се проявява грижа за тях е задължително, но в живота често изпълнението на дълга към родителите завършна само с това. Главната помощ за родителите е в промяната на техния мироглед в съответствие с днешното време, в създаването на условия за духовното им израстване и осъзнаване. Изследвания показват, че родители, силно привързани към децата, за да привличат вниманието към себе си, често и продължително боледуват особено когато децата се опитват да се отделят от тях. Те се стремят да предизвикат съжаление към себе си и така черпят от жизнената енергия на децата си. В такъв случай за децата е трудно да се реализират, възникват проблеми със здравето, финансите, в семейните отношения. Нужно е да се осъзнае: ако родителите са болни, значи децата не им дават истинска любов или я проявяват недостатъчно мъдро. Мъдро вложената енергия в родителите винаги се изплаща стократно. Да им помогнете да променят съзнанието си, да се избавите от комплексите си, да се заемете със здравето, да изградите добри отношения с тях, с роднините, със съседите, да се научите да се отнасяте с любов към себе си и към живота-ето това са мъдри вложения в родителите. Мъдро е децата да помогнат на родителите си да направят живота си по-интересен, да променят възгледите/мирогледа си, да станат по-щастливи и да се насладят на живота, за който никога не са имали време. Такава любов към родителите ще донесе радост и щастие и на самите деца, и на рода за много поколения напред. Качеството на отношенията с родителите се създава от качеството на живота на децата.

5.               Децата не дължат нищо на родителите си; те са дошли в този живот, за да решават свои задачи и, ако ги решат добре, родителите им ще бъдат щастливи, а ако ги решат зле-родителите трябва да си зададат въпроса:“защо детето не решава задачите, с които е дошло в този живот?“. За това родителите трябва да създадат за децата си такива условия, в които те да могат да се реализират най-пълно, тогава и родителите ще получат благодарност от света, и децата ще се отнасят към тях с почит и уважение; и по естествен начин без принуда и без напомняне ще им помагат до края на живота им. Обаче когато децата се отделят от родителите си и забравят за тях, родителите могат да остареят и дори да умрат преждевременно. В този случай и при децата възникват допълнителни проблеми поради нарушената връзка с родовите корени.

6.               В отношенията с родителите трябва да има повече уважение, любов и мъдрост. Родителите сами залагат програмата за отношението към себе си. Те винаги жънат плодовете от своя мироглед, от своето отношение към децата си. Родителите трябва да дадат на децата здраве, да създадат пространство на любов, да изградят вярна ценностна система, да им помогнат да получат необходимото образование за първите самостоятелни стъпки в живота, да им обяснят основните принципи на човешкото общество и да бъдат пример и да вървят поне с половин крачка напред. А децата да помнят, че колкото по-възрастен е човек, толкова по-малко помощ от родителите си трябва да очаква. Никой не е задължен да дава нищо на никого; никой за нищо на никого не е длъжен. Родителите са дали възможност на душата да се въплати, създали са необходимите условия за реализация, а по-нататък се реализира пътят на самата душа. И най-добрата помощ от страна на родителите е да не пречат на децата си да живеят своя живот. А най-добрата помощ от страна на децата за родителите им е да бъдат щастливи хора и да придобият мъдрост.

Никога не е късно да промените живота си към по-добро, защо не започнете още днес?!