26 ноември 2021

Златолист и Рупите

 


През последната година и половина идвам четири пъти в Сандански, и заобичах района, защото тук човек може да диша с пълни гърди и да се радва на Слънцето. Тъй като винаги съм с опеделена програма във връзка със събития, в които участвам, не бях разглеждала района извън Мелник и Рожен. Този месец обаче, дойдох във връзка с определено събитие и реших да поостана почти цяла седмица. Реших да попътувам из селата в района и да посетя Рупите и село Златолист, където са живели баба Ванга и преподобна Стойна.

Българите в по-голямата си част може да сме бедни като финансово изражение, но като духовност, сме едни от най-богатите нации в Европа (в сравнение с другите европейски държави и в частност бившите колониални държави като Великобритания, Франция, Нидерландия, Испания, Португалия, които столетия трупат материални блага). Това има своето логично обяснение с 500 години османско владичество и комунистическия режим. България, заедно с Италия и Гърция е с най-древна история и култура, най-древна цивилизация на континента. Точно по нашите земи живеят братята Кирил и Методий, и техните ученици като Климент Охридски, които през IX-X век създават азбучните системи глаголица и кирилица (на кирилица пишат много държави от Източна Европа и Азия и днес); от тук тръгват Богомилите през Средновековието и разнасят философия и духовност до Италия и Франция, тук е избрал да се роди учителят Петър Дънов, тук живеят и феномени като баба Ванга и преподобна Стойна.


Преподобна Стойна (1883-1933), отшелничка, ясновидка и лечителка, е живяла в днешното село Златолист, което е в Пирин планина, на няколко километра от сегашната граница с Гърция. От Сандански се кара по магистрала Струма в посока Кулата, подминава се отбивката за Петрич и се хваща следваща отбивка за село Катунци (има табела). На табелата пише село Катунци 12 километра, но е по-далече; минава се през няколко села, пътят е тесен, междуселски, но в добро състояние и катери хълмчета. По пътя спирах да питам за посоката, защото в селата има кръстопътища, и табелите не винаги указват посоката (а отказвам да ползвам навигация). В село Хърсово има кръстопът, на който в едната посока се тръгва към Мелник и Рожен през село Виногради, а в другата посока се тръгва към Катунци. Село Катунци ми направи впечатление на голямо, оживено село, с много хора; има основно училище, което работи, изглежда поддържано, църквата също. В центъра на селото има кръстопът без табела за село Златолист (единият път отива чак към Гоце Делчев), спрях да питам-от едната стара десетки мъже в кафенето, от другата - баба на пейка, привика ме и попита къде отивам. Извиках Златолист, и тъй като недочуваше слязох при нея; тя каза, че ще ми покаже пътя; пожела да я повозя и аз я качих (мда, тази година не за първи път качвам непознат в колата си, обикновено ми върви на баби). Едната от моите лични баби казваше, че Господ е събирач, а и животът ме научи, че няма случайни хора, няма случайни срещи; Животът/Вселената/Бог не ни среща случайно с определени хора; среща ни с хора, които ще бъдат наши учители, или които ще ни помогнат в даден момент. Качих баба Паскалина на гръцки - Велика на български, и тръгнахме по заобиколен път през селото, защото част от директния път е в ремонт. От село Катунци до село Златолист пътят е много лош, с земя и камъни, никога не е бил асфалтиран, но районът е много, много красив-малки лозя, полянки с пасящи крави, горички, скали като Мелнишките. От село Златолист тръгват екопътеки през планината до Мелник и до Рожен (~ 5 км), но директен път за кола към тях няма, защото е Пирин планина. Село Златолист е на края на пътя в планината, в началото му има място с много пчелини, малко е, много от къщите се рушат, доколкото разбрах от местните тук живеят само 9 души, в края на селото е църквата „Св. Георги-Победоносец“, построена през 1857 г., наречена Храмът на преподобна Стойна, защото в него тя е живяла в една малка стаичка в пост и молитва от 1913 до смъртта си през 1933, тоест 20 години в пост и молитва. Църквата е ремонтирана, отвън е измазана в бяло, отвътре някои от стенописите са реставрирани; гробовете наоколо са поддържани, включително и този на пророчицата, има градина с цветя наоколо и дърво Източен чинар (Platanus orientalis), което е на 1300 години, а под него е сложена красива люлка, на която се полюшках като дете. Работното време на комплекса през лятото е от 9.00 до 18.00, а през зимата от 9.00 до 16.00, не се плаща вход. В храма може да се види мястото, на което отшелничката се е молела, има много дарени икони, а на втория етаж е стаичката метър на метър, където е спяла. В предверието има също много дарени икони и тетрадки, на които посетителите да пишат желания и молитви. На входа на комплекса жена (чиито са пчелините на входа на селото), на сергийка предлага мед, билкови сиропи, билки и т.н природни продукти от района; аз реших на подпомогна местната икономика и купих няколко вида билки и сироп. Не можех да остана дълго, защото баба Паскалина даваше зор за връщане в нейното село, а много ми се искаше да остана в това красиво кътче, така че се качихме в кола и потеглихме. Внезапно обаче спрях, защото видях познато бяло порше, скочих от колата и отидох да прегърна шофьора пред изумения поглед на бабата- изглеждаше сюрреалистично-да срещнеш приятел на подобно затънтено място, но подобни неща са възможни точно на такива свети и райски места. На връщане оставих баба Паскалина в центъра на селото й, и продължих към Сандански по друг път случайно (просто се обърках), който минава успоредно на 3-4 километра от границата през две села Долно Спанчево и Чучулигово и излиза на Марикостиново, от където се слиза на магистралата. Като карам по селските пътища из запуснати села и затънтени места усещам приключенски дух, авантюризъм, любопитство и свобода, доволство, а общуването с непознати хора от селата е много поучително и приземяващо.


От другата страна на магистралата е комплекс „Ванга“- Рупите, където е живяла пророчицата баба Ванга. От Сандански се кара по магистралата и се хваща отбивката за Петрич, стига се лесно и бързо, само няколко километра от отбивката. В комплека е Храмът на Ванга, къщата на Ванга, гробът й, скулптурен портрет, зали с документи, дарени икони, живопис и скулптура (картини на Светлин Русев); има зала за ритуали, магазинче за продажба на книги и сувенири, чешма с минерална вода, кафене. Местност Рупите е разположена във вътрешната част на кратера на изгасналия вулкан Кожух. Мястото е прочуто с високата концентрация на космическа енергия, минералните изводи и построения от Ванга през 1994 г. храм „Св. Петка Българска“, изрисуван от художника Светлин Русев. Възвишението Кожух е остатък от единствения вулкан на територията на България. През 1962 г. е обявено за природна забележителност заради срещащите се в него животински и растителни видове. Ванга е родена на 3 октомври 1911 г в Струмица, Македония, през 1942 се жени и идва да живее в България, умира на 11 август 1996 и е погребана до построената от нея църква в Рупите. Интересно е, че в комплека има много високи бамбуци, каквито съм виждала само в Италия и Мароко; има езерце с живи костенурки и езерце с гореща минерална вода, от което се издига пара. Наблизо е скулптурен обект „Кръстът“, изграден през 2009 от фондация „Ванга“ по заръка на пророчицата в памет на загиналите от вулкан „Кожух“; автор и изпълнител на проекта е скулптурът Иван Русев. Работното време на комплекса е от 9.00 до 17.00ч и няма билет, има голям паркинг пред входа на комплекса, а мястото е включено в 100-те туристически обекта на България.

И Преподобна Стойна, и баба Ванга са помогнали на хиляди хора не само от България; местата, където са живяли все още са притегателна сила за някои хора (предимно от по-старите поколения), за други са непознати. Слагам няколко снимки.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар