Мелник

 

Последният уикенд реших да отскоча за малко на топло и да избягам от София. През последната пандемична година за трети път правя такова бягство до Сандански, там въздухът е различен, дишам с пълни гърди и забравям за всичко, което е в София. Този уикенд се случи два пълни дни и да пия само алкална вода, но за този вид вода ще разкажа в отделен пост. В неделята с компанията решихме да отскочим от Сандански до Мелник, тъй като до Гърция е по-трудно в тази обстановка, а и трябва повече време.

Мелник според Уикипедия е най-малкият град в България, разположен в област Благоевград, община Сандански. По-важното обаче е, че на това място, селище е имало винаги през последните 20 века. Това трябва да се знае и помни от българите, защото по нашите земи са формирани едни от най-древните градове на континента. От 1968 година Мелник е обявен за град музей. За друг подобен архитектурно-исторически резерват – Ковачевица, писах преди време, при едно друго бягство от действителността. Ковачевица и Мелник са интересни и важни места, дано запазят автентичен вид и дух.

За последно отскачах до Мелник през лятото на 2014 по време на джаз фестивала в Банско, за това реших, че е добра идея да сравня с преди, дали в момента има белези за разруха като в други части на страната. Останах приятно изненадана – освен голите дървета, признак на отиващата си зима, и липсата на кълдъръм по някои улици, всичко изглежда добре – варосани къщи, новоасфалтиран път от магистралата до Мелник, много работещи малки магазинчета, туристи на разходка, усеща се живот. Разхождайки се по „централната улица“ покрай пресъхналото ръкавче на Мелнишка река човек лесно би разбрал, че основния поминък на жителите в наши дни е винопроизводството и туризма. И нашата групичка не пропусна до опита от местната мелнишка лоза, изкачихме се до една малка изба сгушена в хълма – „избата на Шестака“, за да погледнем на градчето от високо, да послушаме пеенето на птичките и да пийнем по чаша вино (и за вкъщи си взехме). Тази малка изба е точно до Кордопуловата къща, която работи като музей и изба, и която разглеждах при последното ми идване. Кордопуловата къща е една от най-големите възрожденски къщи в цялата страна; там може да се види изба вкопане в земята с бъчви от няколкостотин килограма; може да си разгледа вътрешната архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи – пример за възрожденско изкуство, на къща от Възраждането – полезно е за учениците; на покрива може да се види и слънчев часовник от едно време – препоръчвам за разглеждане задължително в Мелник.

Ако сте в тази част на страната на почивка си заслужава да отскочите до Мелник и до близкия Роженски манастир, но моля, пазете наследството, вида и духа. Текстът и снимките в галерията са в чест на всички българи, които са живяли на това място, и на тези, които го поддържат и пазят.