Влюбеният Айфел

Между 2 и 31 октомври 2021 се проведе поредното издание на кино-литературният фестивал Синелибри. През октомври и ноември, извън прожекциите на „Мъдросттана травмата“ и „Бенедета“, нямах много време за кино. Тази седмица прекарах три дни в Осло, Норвегия и когато вчера обсъждахме с приятелка кой филм да гледаме на кино, веднага предложих филма „Влюбеният Айфел“ – още малко аристократизъм след Осло, европейско кино, част от програмата на Синелибри, който тръгна по кината в България на 3-ти декември.

„Влюбеният Айфел“ (Eiffel, Франция, Германия, 2021, 108 мин) е романтична, биографична драма, исторически филм с режисьор Мартин Бурбулон, и сценаристи Тома Бидеген, Каролин Бонгран, Мартин Бурбулон, Мартин Бросоле, Натали Картер. В ролите: Ромен Дюри, Ева Макей, Пиер Дьоладоншам, Жюлиет Бланш, Филип Ерисон. Интересното тук е, че по филма е написана книга, а не обратното, както обикновено се прави - по книга да се направи филм.

Гюстав Айфел (Alexandre-Gustave Eiffel, 15.12.1832-28.12.1923) е френски строителен инженер, известен с кулата, която е построил в Париж, която носи неговото име. След като завършва Колежа по изкуства и производство през 1855 г., Айфел започва да се специализира в метални конструкции, особено мостове. Той ръководи издигането на железен мост в Бордо през 1858 г., последван от няколко други, и проектира високата, сводестата Галерия на машините за Парижкото изложение от 1867 г. През 1877 г. той преодолява река Дуро в Порто, с 160-метрова стоманена арка, която последва с още по-голяма арка от същия тип, виадуктът Гарабит с дължина 162 метра над река Труйер в Южна Франция, дълги години най-високият мост в света, на 120 м над потока. Той е един от първите инженери, които използват кесони със сгъстен въздух в строителството на мостове. Проектира подвижния купол на обсерваторията в Ница и рамката на Статуята на свободата в пристанището на Ню Йорк. (енциклопедия Британика)

Айфеловата кула, е най-разпознаваемата марка на Париж в наши дни, също е технологичен шедьовър в историята на строителството. Когато френското правителство организира Международното изложение през 1889 г. в Париж, за да отпразнува стогодишнината от Френската революция, се провежда конкурс за проекти за подходящ паметник. Представени са повече от 100 проекта и Комитетът избира този на известния мостов инженер Гюстав Айфел. По това време Айфел усилено иска да работи по проекта на метрото. Обаче срещата му с жена от миналото - Адриен, го вдъхновява да предложи концепцията за 300-метрова кула, построена почти изцяло от ковано желязо с отворена решетка (филмът ни подсказва, че кулата е под формата на буквата А, като Адриен). Кулата е построена за две години (1887–1889) и когато е завършена, служи като входна врата към изложението. Пресата и парижани са били против строежа поради страха им кулата да не падне и да не загрозява града, дори Ватиканът изпраща протестно писмо срещу строежа, който ще е по-висок от базиликата „Св. Петър“.

Филмът „Влюбеният Айфел“ разказва за историята около построяването на Айфеловата кула, но също така разказва и за голяма страст и голяма любов, която вдъхновява; за ревност, страхове от скандал и стремеж да се запази репутацията; за страховете от новото и модерното; за брилянтния ум, смелостта, упоритостта и силата на волята в преследване на мечтите си; за визионерството и изобретателността (намерих три патента на името на Гюстав Айфел, но съм сигурна, че има още няколко). Историята на героя ни напомня, че никога не е късно за любов (дори след брак и четири деца), защото любовта вдъхновява за постигане на големи мечти и на велики дела, които остават в наследство за поколенията. Филмът определено не е за масовата публика; по-емоционалните като мен, могат да проронят няколко сълзи; на мен и моята приятелка ни хареса.