Ичиго-ичие

Наскоро попаднах на реклама на една книга, и тъй като е от двама испанци, за чийто книги блогът е писал тук, веднага я поръчах и, през лятната почивка в Турция, я прочетох набързо. Ектор Гарсия и Франсеск Миралес са автори на „Икигай.Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“, и „Да изживееш своя Икигай“ (2016 г., 2018 г., издателство Гнездото), а тази книга е последният им общ проект. Харесвам японската философия за живота; стремежа на японците към красота, простота, хармония, самоусъвършенстване; вниманието към детайла; тайната на дълголетието им - да продължават да бъдат активни в общността си, да се наслаждават на хобитата си и да следват целта си в живота, независимо колко години са навършили.

„Ичиго-ичие“, изкуството да превръщаме всеки миг от живота си в незабравима възможност е издадена в България през 2021 от издателство Гнездото. Ичиго-ичие е японска дума, която се използва и при среща, и при сбогуване в Япония, за да покаже, че срещата е уникална и специална. Философията ичиго-ичие – „сега или никога“ означава, че това, което изживяваме точно сега, няма да се повтори никога повече, за това трябва да възприемаме всеки миг като ценно съкровище. Ичиго-ичие е ключът, който може да отвори отново вратите на вниманието, на хармонията с другите и на любовта към живота у всеки в ерата на абсолютното разсейване и липсата на изслушване, в културата на бързите и повърхностни пруживявания. Философията ичиго-ичие ни внушава, че дори да живеем дълги години, всяка наша среща е уникална в същността си и повече няма да се повтори. Може да се озовем на същото място със същите хора, но вече ще бъдем по-възрастни, ситуацията и настроението ни ще бъдат различни, ще имаме други приоритети и ще сме придобили нов опит. Вселената се променя постоянно, а заедно с нея се променяме и ние. За това никога нищо няма да се случи отново по същия начин.

Преди всичко ичиго-ичие означава внимание. Означава да обърнем внимание на онова, което правим в момента или на този, с когото сме в момента; на магията на споделения момент, на нуждите на другия-например да усетим чрез подаваната от него обратна връзка кога трябва да замълчим. Авторите свързват изкуството на вниманието с изкуството да слушаш, изкуството да гледаш, изкуството да докосваш, изкуството да вкусваш, и изкуството на помирисваш, т.е да владееш напълно петте си сетива, за да оцениш момента, ситуацията, обекта. Съветват да се отървем от стрях, гняв и тъга, тъй като тези емоции препращат към бъдещето или миналото, а идеята е да се научим да оценяваме това, което имаме в момента, да живеем в радост, в настоящото, т.е да живеем в ичиго-ичие.

Предполага се, терминът произхожда от 1588 г от една хроника на майстор на „чаною“ - чаена церемония, който прави революция в дизайна на залата и купичките за чай.

Примери за преживявания ичиго-ичие са по време на чаною или на ритуала ханами-да видиш цветовете на сакура  през сезона на японските вишни сакура {по хроники този фестивал се е провеждал още през III век}; кайка - началото на цъфтежа, първите цъфнали пъпки на сакура; манкай - точният момент, в който цветът на сакура е напълно отворен; ханафубуки - вихъра от венчелистчета на сакура- момент, изразяващ красотата и поезията на мимолетното. Кайка моментът е когато вътре в нас започва да цъфти нещо, което преди не сме познавали; като например в началото на любовните връзки. Манкай моментът, е когато искаме онова, което се е зародило вътре в нас, да узрее и да се разгърне в цялата си пълнота. Тези моменти ни учат да оценяваме красотата на мимолетното.

Хареса ми пример с японските майстори на мечове: силата и красотата ни се крият в това да премахваме ненужното, докато стигнем до същественото. А това се постига само с търпение и постоянство.

Изрази от древността като „Memento mori“ („помни, че ще умреш“) и „Carope diem“ („живей за мига. Възползвай се от днешния ден не се доверявай на утрешния“) и будизма се позовават на ефимерния характер на съществуването; напомнят ни, че всичко е преходно и непостоянно; че нищо от онова, което обичаме, не е вечно и че всеки момент може да бъде последната ни възможност. Изразът “Amor fati” предполага да приемем, че всичко, което ни се случва, дори и най-неприятното, има някаква цел. Но от нас зависи да му придадем положителен смисъл с действията си и с решенията, които взимаме относно нещата, които съдбата ни предлага миг след миг. Това е въпрос на светоусещане на хора, които смятат, че всичко, което се случва е за тяхно добро, дори в началото да не изглежда така.

Авторите съветват да се отървем от предразсъдъците, свързани с възрастта - всеки от нас, независимо от възрастта си, има способността да постави ново начало в живота си. Важното е не колко години още можем да живеем, а какво ще направим с времето, което ни остава. Дават 8 дзен съвета, за да постегнем ичиго-ичие в живота си. Препоръчват, че „да участваме в чайна церемония, да практикуваме спорт, който ни харесва, да слушаме музика, да четем вълнуваща книга, да развиваме хобито си, да се срещаме с приятели, (или познати – бележка на автора), чийто дух е 100% ичиго-ичие - всичко това ни свързва отново с живота, колкото и нещастия и разочарования да сме преживели.“

И така, в заключение, да се научим живеем ичиго-ичие - да оценяваме срещи, преживявания, моменти като съкровища и да не ги оставяме да ни се изплъзнат, без да сме им се насладили.