Vaya con Dios в София

снимка от news.ibox.bg

Белгийската група Vaya con Dios дойде за втори път в Бългaрия за концерт снощи, 19-ти февруари 2011 г. Шоуто им се състоя в зала 1 на НДК, а организатор на събитието беше Loud Concerts. Първото им гостуване в България е било през 2007.

Залата беше пълна, имаше и правостоящи. Концертът беше с кабаретен привкус, без екрани, без декори, само подиум, на който бяха разположени ударните и контрабаса; светлините бяха приглушени, прожекторите в бяло, червено осветяваха отделните членове на оркестъра, малко като в кабаре и ми напомни на концерта на Патрисия Каас през юни 2009, който също беше с кабаретен привкус. Дани Клейн беше облечена в семпла, дълга черна рокля с високи черни обувки. Останалите от бенда също бяха в черно. На сцената освен Дани Клейн имаше и 7 души бенд (пиано, ударни, китара, цигулка, контрабас, тромпет, бек вокалистка). Групата изпълни някои от най-големите хитове през годините в нов джаз аранжимент. Дани представи музика, която е писана от баща й за нея и каза, че всеки път като я чуе се сеща за него, тъй като той е починал преди 3 години – чухме инструментал на неговата музика. Дани и групата представиха и нови песни от последния албум "Comme on est venu..." излязъл в края на 2009 (песните в него са изпяти на френски език; като част от тях са написани от самата Дани), и стари хитове като "Nah Neh Nah", "Don't Cry for Louie", "Puerto Rico", "Johnny" и др. в нов аранжимент. На една от песните Дани направи грешка, но изкара песента до край и каза на оркестъра - "хайде отново от солото, защото направих грешка" - ето това правят истинските и силните хора - имат смелостта да си признаят грешката и да продължат отново напред. Една oт песните oт последния албум на групата е бoгoхулна, насочена срещу всички мoнoтеистчни религии и лъжите на духовниците, облечени в земната слава на религиoзните одежди. Дани каза преди да я изпълни, че е атеист и не иска да обиди никого, тя няма проблем с вярващите, стига и те да нямат проблем с нея, че не е вярваща. Дани Клейн каза, че харесва българското сирене и че сега и в Брюксел се намира българско сирене, но не е същото като тук. Освен няколкото изказвания, Дани не си общуваше много с публиката. Публиката от своя страна малко беше поумряла поне според мен, в смисъл че нямаше станали, танцуващи, пеещи като на други концерти в тази зала, но вероятно това се дължеше на възрастта на публиката – все пак Vaya con Dios се слушат масово от хора като мен, поне над 30-те, да не кажем 35-45 години. Дани получи на няколко пъти цветя от фенове, при което от охраната се направиха на силни и ги спираха, но Дани им каза: „Моля ви се, позволете им да ми подарят цветя”. Охраната пусна феновете с цветя към сцената, но тези за автографи не ги огря. Групата пя 1 час и 15 мин, взриви публиката с “Pauvre Diable” и “Je l’aime, je l’aime” (Дани каза, че благодари на ромите за тази песен) и излезе. Последваха бурни аплодисменти от публиката и групата излезе на бис. Изпяха 2 песни и Дани каза, тази вечер е болна, втриса я и я боли гърлото и това наистина е края; към края на концерта гласът й наистина поспадна, но може да се каже, че тя се държа професионално въпреки болестта. Дани Клейн с Vaya con Dios направиха един готин, зареждащ концерт, който достави удоволствие на публиката. На раздяла Дани Клейн каза, че се надява да дойде отново и аз съм сигурна, че тази публика отново ще присъства и залата ще е пълна, защото Vaya con Dios умеят да доставят удоволствие.