снимка от сайта на театър София |
Наскоро гледах постановката „Тримата мускетари” от Марк Рехелс, по романа на Александър Дюма, представена от театър София. По принцип не съм фен на театър София, но тъй като ме поканиха приятели, отидох да гледам все пак нещо от репертоара му. Тази постановка не ми хареса, едва издържах до края от досада. Не че романа не ми беше любим и през живота си съм го чела поне три пъти заедно с продълженията „Двадесет години по-късно”, „Още десет години по-късно - Виконт дьо Бражелон” с трите части за Луиза дьо ла Валиер, но все пак това беше преди десетки години, в гимназията. Постановката звучи точно по този начин, като направена за гимназисти, на които да представи романа, за да не го четат; за това и в залата имаше доста ученици. Въпреки че постановка има много положителни отзиви в сайта на театър София, все пак аз не Ви препоръчвам да си губите времето да го гледате, тъй като в момента има доста интересни постановки по театрите за гледане. Все пак обаче всеки човек има собствен вкус и свободна воля и може да гледа каквото си иска, моето мнение не е определящо. Можете да гледате „Тримата мускетари” само ако имате дете в 7-8 клас, на което трябва да покажете какво значи театър и театрална постановка по роман. Актьорите иначе играят добре; Калин Врачански малко преиграва, но това предполагам се дължи на ролята му в момента на секс-символ в обществото, която идва от участието му в сериал, който аз не гледам по национална телевизия. Костюмите са добре, що годе прилягат на епохата (17 век), декори липсват, битките между мускетари и привърженици на кардинала ми изглеждаха смешно, приличаха ми на игра на момченца в детската градина, които се мислят за рицари и си играят с шпаги (може би за това и самите актьори не сдържаха усмивките си на моменти и се чудеха как да ги прикрият, дори самите те не си вярват, че играят сериозен театър); музиката ми хареса. Режисьор на постановката Атанас О'Махони, сценография: Петко Танчев, музика: Краси Тодоров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар