Риголето, любим спектакъл на Софийската опера

снимка на Софийска опера

Девет години след първото ми гледане на операта „Риголето“ през февруари 2011, вчера отново гледах „Риголето” на Софийската опера и балет заради двамата гости Паоло Лардизоне (Paolo Lardizzone) в ролята на дука от Мантуа и Йонуц Паску (Ionut Pascu) в ролята на Риголето. Диригент на спекакъла беше Лучано ди Мартино; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.

„Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

С компанията много харесахме  спектакъла. Насладихме се на двамата гости в ролята на дука от Мантуа и в ролята на Риголето, както и на Диана Василева в ролята на Джилда. Синхронът между певците беше забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Хоровите изпълнения също много ми харесаха. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си.  А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Харесаха ни и декорите; костюмите красиви, пищни и подходящо избрани за мястото и времето на действие. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти.

Доста често Софийската опера поставя "Риголето" с гостуващи певци - преди година например гост беше Камен Чанев, когото много харесвам и тогава също спектакъла много ни хареса. Гледайте този спектакъл на Софийската опера задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали до сега през годините.

„Риголето” – един много добър спектакъл на софийската опера

На 19 и 20 февруари 2011 Софийската опера и балет представи спектакъл на операта „Риголето”. „Риголето” е опера в три действия от Джузепе Верди; либрето Франческо Мария Пиаве. Верди използва пиесата нa Виктор Юго “Кралят се забавлява”, тъй като много е харесвал произведенията на Юго. След създаването на операта е била наложена цензура в либретотото, променят се имената на героите и мястото на действието От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър Ла Фениче, Венеция и има триумфален успех. Само няколко месеца след премиерата операта е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

Диригент на двата спектакъла – Алесандро Санджорджи; режисьор – Пламен Карталов; художник на декора - Любомир Йорданов, художник на костюмите - Елена Иванова.

Това е оперният спектакъл, от всичко гледано до сега в софийската опера (все пак не е много, но не е и малко), който най-много ми е харесал до сега. Декорите са много красиви, богати; костюмите също са красиви, пищни и подходящо избрани за мястото на действие; синхронът между певците е забележителен, дори при изпълнението на квартета в трето действие. Певците играят и успяват да предадат на публиката емоциите на героите си. А емоции в тази опера има достатъчно – като се започне от проклятието (дори е имало вероятност операта да се казва не Риголето, а Проклятието) и се свърши със смъртта. В операта се преплитат проклятие, прелъстяване, съблазняване, поквара, любов, ревност, подигравателно отношение, дързост, обида, злоба, невинна любов, измама, отмъщение, измамена любов, жертвоготовност, възмездие, смърт. Певците успяват да предадат на публиката целия този набор от страсти и емоции не само с пеенето, но и с играта си. Това е опера за проклятието и възмездието, за невинната любов и жертвоготовността. Опера с приятна музика и познати, любими арии. Заслужено на края на спектакъла певците и музикантите получиха дълги аплодисменти (по моята класация дори по-дълги аплодисмени от тези на „Бохеми”, изиграна от учениците на Райна Кабаиванска).

Малка критика обаче за субтитрите – не са добре направени – липсват някои моменти от либретото/текста и това води до пропускане на моменти от действието в началото – сцена 1 и 2 на първо действие, поне от моя страна  сравнено след това със съдържанието на операта.

Аплодисменти за двата състава, за диригента, за музикантите, за режисьора, за художника на костюмите и на декорите на този прекрасен оперен спектакъл. Гледайте го задължително, ако сте любители на операта и сте го пропуснали.