Софийската филхармония представи Пиацола

 

снимка на V.Balevska

Софийската филхармония отбеляза 100-годишнината от рождението на Астор Пиацола с концерт „Пиацола“ на 24 юни вечерта в зала „България“; солисти: Стоян Караиванов, бандонеон и Доач Бездюз – пиано, диригент: Константин Илиевски.

Астор Пиацола (1921-1992) е аржентински танго композитор, виртуозен изпълнител на бандонеон и аранжор, който редовно изпълнява собствени композиции с различни ансамбли. Неговите творби революционизират традиционното танго в нов стил, наречен „Nuevo Tango“, включващ елементи от джаза и класическата музика.

Концертът започна с музиката на Хоакин Турина - "Молитвата на тореадора", опус 34 ("La oración del torero"), която ми прозвуча малко вяло и скучно. След това последва краткото изпълнение на "Микеланджело 70" за бандонеон, пиано и струнен оркестър на Астор Пиацола. Емоцията на солистите се излъчваше не само от звука на инскрументите, но и от езика на тялото им. След това чухме концерта на Пиацола "Аконкагуа" ("Aconcagua") в три части: Allegro, Moderato и Presto, като в отделните части чухме арфа, бандонеон и цигулка или арфа, бандонеон и пиано - прозвуча много нежно; в следващата част все едно се пренесох в джунглата в битка между животни, а после сякаш се пренесох в Париж на разходка по улиците с лек флирт. След тази пиеса чухме "Адиос Нонино" (“Adiós Nonino”) на Пиацола – Браво на пианиста в началото, страхотно изпълнение на оркестъра и солистите. Концертът завърши с Libertango на Пиацола за бандонеон, пиано и струнен оркестър, което взриви публиката. И тъкмо кзвах „ех, много кратко беше“, и солистите излязоха на бис – изпълниха любимия Oblivion на Пиацола, който слушам за трети път в рамките на месец на живо в зала България – пиано и бандонеон прозвучаха много нежно. После солистите ни изпълниха неравноделни ритми като от българско хоро и зарадваха публиката, третия бис беше Пиацола и събра подвиквания „Браво“ от публиката от всички страни. Много ми хареса концерта, с градация в представянето на музикантите и с градация на емоцията, браво на двете момчета солисти, и на първата цигулка, на арфата, на контрабасите; на целия оркестър.