El Día del Tango

 

На 11 декември, в зала “България“ беше отбелязан Световният ден на тангото (Día del Tango / International Tango Day) със специален концерт, организиран от Софийска филхармония и ансамбъл “Кварто” (QuArto Quartet) в сътрудничество с Dia del Tango Sofia. Участваха музикантите на Кварто Квартет, а техен гост беше именития аржентински бандонеонист и композитор Омар Маса. Събитието е част от официалното честване на Световния ден на тангото в София, което тази година отбелязва своя 20-годишен юбилей, под патронажа на Посолството на Република Аржентина в България.

Сцената беше украсена с лека Коледна украса, с цветя Коледна звезда, гирлянди и лампички; имаше празнично излъчване. Залата беше почти пълна. Концертът започна на време, продължи повече от час и половина, и пренесе публиката в страстния свят на тангото с класически произведения на жанра, шедьоври на великия Астор Пиацола и авторски композиции на Омар Маса. Ядрото на ансамбъла са музикантите Иван Пенчев (цигулка), Светлана Станчева (цигулка), Татяна Тодорова (виола) и Димитър Тенчев (виолончело), а към тях на концерта се присъединиха Мартина Табакова (пиано) и Калина Андреева (контрабас). Омар Маса е изпълнител и композитор на танго и танго нуево, носител е на множество награди и изявите му са обявени от аржентинското Министерство на външните работи за "културно и артистично значими за Аржентина".  Считан е за негласния наследник на великия Пиацола заради уникалната му способност, подобно на своя идол, да комбинира автентичния звук на тангото с елементи на съвременната класическа музика. 

По време на концерта той малко говори, но беше и единствения, който насочваше публиката на английски през различните изпълнения. Каза ни, че в началото ще чуем няколко произведения танго от 40-те години на миналия век, когато неговите баба и дядо са се запознали в Буенос Айрес докато са танцували танго. След това музикантите преминаха през произведения с аранжименти на Пиацола; две от изпълненията бяха страхотни, звучаха ми познато (вероятно Adiós Nonino) и ме накараха да настръхна; в края на едно от произведенията усещаха как залата е притихнала в удоволствие и очаквах да избухне в аплодисменти и "Браво"; друго пък беше много красиво. Жалко, че нямахме пълната програма на концерта отпечатана. Накрая музикантите изсвириха четири произведения на самия Маса: Tango Meditation (тук той каза накратко, че е кръстил произведението така, защото докато танцьорите танцуват танго изпадат в медитация, а и в наши дни изпълнинтелите не пият уиски, а практикуват йога), Tango Resonance (тук историята е, че дори на хиляди километри от роднини и приятели, когато има любов, има резонанс и разстоянието е нищо), Tango Legacy (историята на това произведение е, че е посветено на Астро Пиацола и когато семейството на Пиацола позволило на Маса да свири на бандонеона на Пиацола, Маса припаднал, но бандонеона оцелял). След това концертът завърши, но след бурни аплодисменти музикантите се върнаха за бис и изсвириха Либертанго, което отново беше страхотно изпълнение и остави публиката доволна и въобущевена.

 

Тандемът Веско Ешкенази и Мартин Пантелеев с прекрасен концерт

снимка на V.Balevska

На 3 февруари в зала "България" цигуларят Веско Пантелеев-Ешкенази и диригентът Мартин Пантелеев се завърнаха като тандем пред Софийската филхармония, и представиха музика от 30-те години на ХХ в. В програмата бяха включени: Симфонична поема оп. 26 "Финландия" от Ян Сибелиус, Концертна пиеса за цигулка и оркестър (1934) от Хенриете Босманс, "Цигански напеви" за цигулка и оркестър оп.20 на Пабло де Сарасате; и Симфония №1 (1939-40 г.) на Любомир Пипков. Малък празник в музицирането на двамата братя.

Преди концерта гледах няколко интервюта с двамата братя. Идеята на Софийска филхармония да представи солист и диригент, и програмата преди концерта, ми се стори много добра. Така по време на концерта имах представа какво послание би носило всяко произведение и защо е включено в програмата.

Веско Ешкенази изпълни Концертна пиеса за цигулка от Босманс и "Цигански напеви" от Сарасате, които според него се преплитат и допълват по особено интересен начин. Концертна пиеса за цигулка и оркестър от Хенриете Босманс е премиера за България, а в момента Веско я изпълнява с Концертгебау оркестър в много градове на Нидерландия; концертът е в една част, диалог между солист и оркестър, усеща се драматика, еврейски мотиви в музиката. Хенриете Босманс е жена, една от малкото композитори, за които съм чувала. Наистина за мен произведението звучеше драматично, героично. "Цигански напеви" за цигулка и оркестър оп.20 на Пабло де Сарасате бяха страхотно изпълнение, това е частта, която най-много ми хареса от концерта. Браво на солиста и оркестъра за изпълненнието, усещаше са ритъм, емоция, динамика, желания за танц. След това чухме бис Очи чорное с много варииации от Веско.

Диригентът е добавил в програмата красивата Симфонична поема оп. 26 "Финландия" от Ян Сибелиус (химн за освобождаването на финландския народ) и Симфония № 1 на Любомир Пипков (наречена още Героична, посветена на гражданската война в Испания). С подбора на програмата диригентът иска да ни напомни, че историята би трябвало да ни учи да не повтаряме грешките й, и да ни подсети за възраждане на българската музика (Пипков като български композитор да се свири по-често в България, за да може да започне да се свири и извън.)

Симфоничната поема се оказа приятна музика. Макар и част от българската класика, Героичната симфония на Пипков не се изпълнява често, затова се превръща в откритие за публиката дори и в родината на композитора. На мен тази симфония на Пипков ми се стори странна, защото се редуваха части със спокойна музика, която може да те приспи с героично, победеносни моменти - една полярност, която ми беше малко странна, друго впечатление е леко усещане за неравноделен ритъм. Друго малко странно нещо ми се стори пълната липса на разговор между диригент и солист и публиката; в други концерти, дори с участие на Веско съм наблюдавала диалог с публиката. Като цяло прекрасен концерт, радост за душата по отзиви на публиката, на мен също концертът много ми хареса.

Малко политика за накрая: творците изразяват в интервюта от дните преди концерта възмущението си от небалансираната политика в някои държави като Германия и Нидерландия (където Мартин и Веско живеят), в които по време на пандемията стадионите са били отворени за футболни мачове с много публика и ресторантите са работили, а концертните зали са били затворени. Мартин не е работил в продължение на 16 месеца. Напълно ги подкрепям, хората са социални същества и се нуждаят от срещи и общуване, но също така се нуждаят и от храна за душата. За това допира с култура и изкуство не трябва да бъде спиран. Аз през последните две пандемични години, когато залите бяха отворени в София дори с намален капацитет, не съм спирала да ходя на концерти в зала „България“, на опера и балет в Софийска опера, на кино (по-рядко), дори на изложба; защото творците трябва да се подкрепят, а душата ми се нуждае от храна.

 

Софийската филхармония представи Пиацола

 

снимка на V.Balevska

Софийската филхармония отбеляза 100-годишнината от рождението на Астор Пиацола с концерт „Пиацола“ на 24 юни вечерта в зала „България“; солисти: Стоян Караиванов, бандонеон и Доач Бездюз – пиано, диригент: Константин Илиевски.

Астор Пиацола (1921-1992) е аржентински танго композитор, виртуозен изпълнител на бандонеон и аранжор, който редовно изпълнява собствени композиции с различни ансамбли. Неговите творби революционизират традиционното танго в нов стил, наречен „Nuevo Tango“, включващ елементи от джаза и класическата музика.

Концертът започна с музиката на Хоакин Турина - "Молитвата на тореадора", опус 34 ("La oración del torero"), която ми прозвуча малко вяло и скучно. След това последва краткото изпълнение на "Микеланджело 70" за бандонеон, пиано и струнен оркестър на Астор Пиацола. Емоцията на солистите се излъчваше не само от звука на инскрументите, но и от езика на тялото им. След това чухме концерта на Пиацола "Аконкагуа" ("Aconcagua") в три части: Allegro, Moderato и Presto, като в отделните части чухме арфа, бандонеон и цигулка или арфа, бандонеон и пиано - прозвуча много нежно; в следващата част все едно се пренесох в джунглата в битка между животни, а после сякаш се пренесох в Париж на разходка по улиците с лек флирт. След тази пиеса чухме "Адиос Нонино" (“Adiós Nonino”) на Пиацола – Браво на пианиста в началото, страхотно изпълнение на оркестъра и солистите. Концертът завърши с Libertango на Пиацола за бандонеон, пиано и струнен оркестър, което взриви публиката. И тъкмо кзвах „ех, много кратко беше“, и солистите излязоха на бис – изпълниха любимия Oblivion на Пиацола, който слушам за трети път в рамките на месец на живо в зала България – пиано и бандонеон прозвучаха много нежно. После солистите ни изпълниха неравноделни ритми като от българско хоро и зарадваха публиката, третия бис беше Пиацола и събра подвиквания „Браво“ от публиката от всички страни. Много ми хареса концерта, с градация в представянето на музикантите и с градация на емоцията, браво на двете момчета солисти, и на първата цигулка, на арфата, на контрабасите; на целия оркестър.