Тандемът Веско Ешкенази и Мартин Пантелеев с прекрасен концерт

снимка на V.Balevska

На 3 февруари в зала "България" цигуларят Веско Пантелеев-Ешкенази и диригентът Мартин Пантелеев се завърнаха като тандем пред Софийската филхармония, и представиха музика от 30-те години на ХХ в. В програмата бяха включени: Симфонична поема оп. 26 "Финландия" от Ян Сибелиус, Концертна пиеса за цигулка и оркестър (1934) от Хенриете Босманс, "Цигански напеви" за цигулка и оркестър оп.20 на Пабло де Сарасате; и Симфония №1 (1939-40 г.) на Любомир Пипков. Малък празник в музицирането на двамата братя.

Преди концерта гледах няколко интервюта с двамата братя. Идеята на Софийска филхармония да представи солист и диригент, и програмата преди концерта, ми се стори много добра. Така по време на концерта имах представа какво послание би носило всяко произведение и защо е включено в програмата.

Веско Ешкенази изпълни Концертна пиеса за цигулка от Босманс и "Цигански напеви" от Сарасате, които според него се преплитат и допълват по особено интересен начин. Концертна пиеса за цигулка и оркестър от Хенриете Босманс е премиера за България, а в момента Веско я изпълнява с Концертгебау оркестър в много градове на Нидерландия; концертът е в една част, диалог между солист и оркестър, усеща се драматика, еврейски мотиви в музиката. Хенриете Босманс е жена, една от малкото композитори, за които съм чувала. Наистина за мен произведението звучеше драматично, героично. "Цигански напеви" за цигулка и оркестър оп.20 на Пабло де Сарасате бяха страхотно изпълнение, това е частта, която най-много ми хареса от концерта. Браво на солиста и оркестъра за изпълненнието, усещаше са ритъм, емоция, динамика, желания за танц. След това чухме бис Очи чорное с много варииации от Веско.

Диригентът е добавил в програмата красивата Симфонична поема оп. 26 "Финландия" от Ян Сибелиус (химн за освобождаването на финландския народ) и Симфония № 1 на Любомир Пипков (наречена още Героична, посветена на гражданската война в Испания). С подбора на програмата диригентът иска да ни напомни, че историята би трябвало да ни учи да не повтаряме грешките й, и да ни подсети за възраждане на българската музика (Пипков като български композитор да се свири по-често в България, за да може да започне да се свири и извън.)

Симфоничната поема се оказа приятна музика. Макар и част от българската класика, Героичната симфония на Пипков не се изпълнява често, затова се превръща в откритие за публиката дори и в родината на композитора. На мен тази симфония на Пипков ми се стори странна, защото се редуваха части със спокойна музика, която може да те приспи с героично, победеносни моменти - една полярност, която ми беше малко странна, друго впечатление е леко усещане за неравноделен ритъм. Друго малко странно нещо ми се стори пълната липса на разговор между диригент и солист и публиката; в други концерти, дори с участие на Веско съм наблюдавала диалог с публиката. Като цяло прекрасен концерт, радост за душата по отзиви на публиката, на мен също концертът много ми хареса.

Малко политика за накрая: творците изразяват в интервюта от дните преди концерта възмущението си от небалансираната политика в някои държави като Германия и Нидерландия (където Мартин и Веско живеят), в които по време на пандемията стадионите са били отворени за футболни мачове с много публика и ресторантите са работили, а концертните зали са били затворени. Мартин не е работил в продължение на 16 месеца. Напълно ги подкрепям, хората са социални същества и се нуждаят от срещи и общуване, но също така се нуждаят и от храна за душата. За това допира с култура и изкуство не трябва да бъде спиран. Аз през последните две пандемични години, когато залите бяха отворени в София дори с намален капацитет, не съм спирала да ходя на концерти в зала „България“, на опера и балет в Софийска опера, на кино (по-рядко), дори на изложба; защото творците трябва да се подкрепят, а душата ми се нуждае от храна.