Княз Игор

 

Сто години след първото изпълнение в България на 29 септември 1922, и почти 3 години откакто постановката е играна за последно, на 4 февруари Софийската опера представи операта „Княз Игор“. Спектакълът беше посветен на 110-годишнината от рождението на Маестро Атанас Маргаритов, който е бил цели 11 години главен диригент на Софийската опера (1964 – 1975).

„Княз Игор“ е опера в 4 действия и пролог. Либрето е на Александър Бородин (1833-1887) по мотиви от руската епическа поема от XII век „Слово за Игоревия полк“ и материали от исторически летописи. Място и време на действието: руският град Путивл и лагерът на половците, 1185г. Това е опера за войната, за войнския дълг и за любовта, която побеждава войната и сплотява два народа.

Бородин е създателят на три симфонии, операта „Княз Игор", на камерно-инструментална и вокална музика и  великолепната музикална картина (поема за оркестър) „Из степите на Средна Азия". Композиторът работи над операта почти две десетилития заради работата си като професор по химия; успява да завърши второто действие, нахвърля  третото, но... умира внезапно от разрив на сърцето. За изпълнението на операта на сцена я подготвят Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. Римски-Корсаков оркестрира пролога, първото, второто и четвъртото действие и прочутите „Половецки танци“. Глазунов довършва и оркестрира третото действие и увертюрата. Операта е изпълнена за първи път през 1890 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург с много голям успех.

Заедно с „Евгений Онегин“ от Чайковски и „Борис Годунов“ от Мусоргски, „Княз Игор“ е сред най-поставяните и обичани от публиката руски класически опери не само в родината си, но и по света.

Спектакълът беше с участието на солисти, оркестър, хор и балетен ансамбъл на Софийската опера. Участваха: Княз Игор - Венцеслав Анастасов; Ярославна - Габриела Георгиева; Владимир Игоревич - Хрисимир Дамянов; за първи път в ролята на Княз Галицки - Стефан Владимиров; хан Кончак - Петър Бучков; Кончаковна - Весела Янева; Овлур - Росен Ненчев. Солисти на балета: Кристина Чучанова-Иванова и Никола Хаджитанев. Режисьор на постановката е Пламен Карталов, асистент-режисьор и възстановка Вера Петрова. Сценографията е на Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гаврилов. Диригент беше Григор Паликаров.

Пропускането на трето действие в постановката ни остави малко в чуденка, защо синът на княза иска да избяга от дъщерята на хана, а в следващата сцена се женят. Последната картина със сватбата не разбрахме дали е добавена от маестро Карталов, тъй като липсваше в синопсиса, но пък "Половецки танци" с хор са част от четвърто действие. Като цяло с компанията бяхме много приятно изненадани от спектакъла. Музиката на операта е много приятна. Особено впечатляващи бяха хоровите изпълнения, много красива картина и хорово изпълнение беше при срещата на княгиня Ярославна и девойки, които я молят да се застъпи за отвлеченото от Галицки момиче. Хареса ми изпълнението на Петър Бучков като хана (ярко присъствие на сцената като пеене и игра), силно присъствие имаха и Габриела Георгиева, и Стефан Владимиров. Балетът накрая беше доста зрелищен (известните Половецки танци с хор), но според мен леко липсваше синхрон в ансамбъла. Много ни харесаха цветовете по сцената, в декорите (различни нюанси на червено, лилаво, зелено), гигантските икони, уникалните костюми, като цяло богата визия. Много добър спектакъл на Софийска опера, този месец може пак да бъде гледан на 20 февруари (вероятно за последно този сезон).