Не поглеждай нагоре

В съботната вечер изгледах един от филмите с премиера в края на годината – филмът на Нетфликс – „Не поглеждай нагоре“. От трейлърите при номинациите за филмови награди бях останала с друго впечатление за сюжета и всъщност изобрът ми ме изненада.

В „Не поглеждай нагоре“ (Don’t look up, 143 мин., САЩ, 2021) режисьорът Адам Маккей събира звезден състав: Леонардо ди Каприо, Дженифър Лорънс, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Джона Хил, Тимъти Шаламе, Ариана Гранде и др..

Сатира, пародия, черна комедия или както и да наречем филма „Не поглеждай нагоре“, той определено показва тежката диагноза на американското съвременно общество, а и на западната култура като цяло; осмива съвременното общество, заплашено да изчезне като динозаврите заради комета.

Филмът осмива политиците/политическата класа, които се вълнуват повече от публичния си образ и скандали, отколкото от катастрофалните прогнози на учените; и ръководят политиките си в зависимост от интересите на големите си спонсори. Обществото е поляризирано на „за“ и „против“; има разделяне на хора, които следват официлната линия на властите и медиите, и хора, които мислят сами, търсят истината и се борят за справедливост, свобода, живот; както става (и ще става) модерно напоследък - хора, които са част от Матрицата, и хора, които излизат от нея. Медиите вместо да изпълняват журналистическия си дълг, да разследват и информират, предпочитат да ги занимават с жълти новини и криминални хроники, защото те повишават рейтинга на предаванията (и парите от спонсори), макар да нямат никаква информационна стойност (зрителите искат да се забавляват, а не да слушат за апокалипсис; или както са казвали цезарите в римската империя - дайте на масите хляб и зрелища). Всъщност повечето не искат да поемат отговорност за някаква промяна, заравят си главата в пясъка, и слушат какво им говори телевизора. Не са пропуснати и съвременните модерни технологии. Реалността е отражение на дигиталния свят и важните събития се диктуват от социалните мрежи, а не от случващото се извън тях. Има препратки към технологиите на Епъл и към Илън Мъск (алгоритъмът е толкова точен, че знае от какво сте болни, какво чувствате и може да предположи с висока точнот дори и как ще умрете; а частни дронове и ракети обслужват правителствени мисии). Тук са и желанията на богатите да стават още по-богати дори с риск да застрашат оцеляването на планетата -  няма да унищожим кометата, която застрашава Земята, за да се възползваме от минералите в нея, които биха стрували милиарди и биха отворили работни места. Филмът завършва с неочакван (за разлика от повечето фантастики) или предизвестен край. Това е моят поглед върху филма.

Гледах интервю на Адам Маккей за Световия икономически форум, в което той казва, че филмът е посветен на климатичните промени и климатичната криза; и на трудността на учените да убедят циничните политици в правотата на научните доказателства; казва, че филмът описва корозията на публичното доверие в медиите, която е резултат от десетки години на дезинформация.

Филмът е с ниски оценки на критиката; някои смятат, че в идеята му е вплетена и Ковид пандемията, други – климатичните промени. Въпреки, че е за аудитория 13+, не става за деца – аз го гледах с моята племенница на 15: филмът не й беше интересен, беше й малко скучен (защото не разбра пародията), и й се стори странен. И на мен филмът ми се стори странен, пародия. В края си казах, че темите, които повдига бих предпочела да ги изгледам в документален филм, обаче режисьорът е искал да стигне до по-широка аудитория и е предпочел друг формат. Като цяло ми се стори увлекателен, забавен (доста се смяхме), не се усеща как минават повече от два часа; песента на Ариана Гранде много ми хареса: текстът е интересен да се прочете, а мелодията разчувства. Филмът има номинации за Златен Глобус и за Оскар.

Песента на Ариана Гранде:  https://www.youtube.com/watch?v=wFeZ2EOc8KY (с пълния текст на песента под видеото)