Не поглеждай нагоре

В съботната вечер изгледах един от филмите с премиера в края на годината – филмът на Нетфликс – „Не поглеждай нагоре“. От трейлърите при номинациите за филмови награди бях останала с друго впечатление за сюжета и всъщност изобрът ми ме изненада.

В „Не поглеждай нагоре“ (Don’t look up, 143 мин., САЩ, 2021) режисьорът Адам Маккей събира звезден състав: Леонардо ди Каприо, Дженифър Лорънс, Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Джона Хил, Тимъти Шаламе, Ариана Гранде и др..

Сатира, пародия, черна комедия или както и да наречем филма „Не поглеждай нагоре“, той определено показва тежката диагноза на американското съвременно общество, а и на западната култура като цяло; осмива съвременното общество, заплашено да изчезне като динозаврите заради комета.

Филмът осмива политиците/политическата класа, които се вълнуват повече от публичния си образ и скандали, отколкото от катастрофалните прогнози на учените; и ръководят политиките си в зависимост от интересите на големите си спонсори. Обществото е поляризирано на „за“ и „против“; има разделяне на хора, които следват официлната линия на властите и медиите, и хора, които мислят сами, търсят истината и се борят за справедливост, свобода, живот; както става (и ще става) модерно напоследък - хора, които са част от Матрицата, и хора, които излизат от нея. Медиите вместо да изпълняват журналистическия си дълг, да разследват и информират, предпочитат да ги занимават с жълти новини и криминални хроники, защото те повишават рейтинга на предаванията (и парите от спонсори), макар да нямат никаква информационна стойност (зрителите искат да се забавляват, а не да слушат за апокалипсис; или както са казвали цезарите в римската империя - дайте на масите хляб и зрелища). Всъщност повечето не искат да поемат отговорност за някаква промяна, заравят си главата в пясъка, и слушат какво им говори телевизора. Не са пропуснати и съвременните модерни технологии. Реалността е отражение на дигиталния свят и важните събития се диктуват от социалните мрежи, а не от случващото се извън тях. Има препратки към технологиите на Епъл и към Илън Мъск (алгоритъмът е толкова точен, че знае от какво сте болни, какво чувствате и може да предположи с висока точнот дори и как ще умрете; а частни дронове и ракети обслужват правителствени мисии). Тук са и желанията на богатите да стават още по-богати дори с риск да застрашат оцеляването на планетата -  няма да унищожим кометата, която застрашава Земята, за да се възползваме от минералите в нея, които биха стрували милиарди и биха отворили работни места. Филмът завършва с неочакван (за разлика от повечето фантастики) или предизвестен край. Това е моят поглед върху филма.

Гледах интервю на Адам Маккей за Световия икономически форум, в което той казва, че филмът е посветен на климатичните промени и климатичната криза; и на трудността на учените да убедят циничните политици в правотата на научните доказателства; казва, че филмът описва корозията на публичното доверие в медиите, която е резултат от десетки години на дезинформация.

Филмът е с ниски оценки на критиката; някои смятат, че в идеята му е вплетена и Ковид пандемията, други – климатичните промени. Въпреки, че е за аудитория 13+, не става за деца – аз го гледах с моята племенница на 15: филмът не й беше интересен, беше й малко скучен (защото не разбра пародията), и й се стори странен. И на мен филмът ми се стори странен, пародия. В края си казах, че темите, които повдига бих предпочела да ги изгледам в документален филм, обаче режисьорът е искал да стигне до по-широка аудитория и е предпочел друг формат. Като цяло ми се стори увлекателен, забавен (доста се смяхме), не се усеща как минават повече от два часа; песента на Ариана Гранде много ми хареса: текстът е интересен да се прочете, а мелодията разчувства. Филмът има номинации за Златен Глобус и за Оскар.

Песента на Ариана Гранде:  https://www.youtube.com/watch?v=wFeZ2EOc8KY (с пълния текст на песента под видеото)

 

Вълкът от Уолстрийт, пиршество за мъжките фантазии

снимка от сайта на cinefish.bg

Снощи успях да изгледам филма, който чаках с нетърпение през последните седмици, заради бляскавия трейлър и участието на Леонардо Ди Каприо и Мартин Скорсезе като екип  – „Вълкът от Уолстрийт“. Ходих с приятели в събота вечер, но за две от вечерните прожекции нямаше билети и се отказахме. Снощи, сряда вечер, кинозалата беше отново подозрително пълна, все пак е средата на седмицата. Гледайки филма обаче разбрах защо е този наплив към филма и интерес към книгата предимно от мъже – на екрана (а явно и в книгата, която смятам да пропусна) се наблюдава пиршество за мъжките фантазии.

„Вълкът от Уолстрийт“  (The Wolf of Wall Street, 2013, САЩ, 179 мин.) е криминална драма със сценарист Терънс Уинтър  и режисьор Мартин Скорсезе. Участват Леонардо Ди Каприо, Джона Хил, Матю Макконъхи, Марго Роби и др. Филмът е създаден по автобиографичната книга на американския брокер, който натрупва милиони със собствената си компания през 80-ти и 90-те и е най-младият милионер на Уолстрийт - Джордан Белфорт; един от хората, които заедно с цитираните във филма Мерил Линч, Голдман Сакс, Морган Стенли  и Лемън Брадърс докара финансовия колапс в Щатите, а оттам и в целия свят през 2007-ма - 2008-ма година. Лентата разказва за събития в края на 80-те, годините на бързото натрупване на капитал чрез спекулативни цени на акциите, посреднически комисионни и измами на много хора за стотици милиони.

Както винаги, когато човек има големи очаквания, в този случай филмът не ми се стори нищо особено, към края на два пъти се питах няма ли да свършва вече, така че дължината от близо три часа ми досади.  В отделни сцени обаче доста се смях, и мога да кажа, че лентата е забавна. Филмът като цяло е пиршество за сетивата, поредица от красиви картини, интересен монтаж, добра игра от целия екип. Лео играе перфектно, в отделни сцени си представях как сцената е изиграна от Джак Никълсън (един друг вълк), Матю Макконъхи също е много добър в сцената в ресторанта като ментор на младия брокер, Джона Хил също е брилянтен като най-близкия съдружник на Белфорд.  Леонардо Ди Каприо получи  през седмицата наградата Златен глобус за най-добър актьор в комедия. Филмът  е пиршество за мъжките фантазии, защото е поредица от секс, проститутки, пари, скъпи коли, яхти, къщи, алкохол, лекарства и наркотици – мечтата на всеки мъж (за съжаление) и емоционални състояния като алчност, самозабрава, смелост, арогантност, поквара; нито дума за морал и последствията от действията на екранните герои. Стресът от сделките се изпуска със секс оргии, кокаин  и забранени лекарства, поляти обилно с алкохол, с каране на поршета и хеликоптери в нетрезво състояние, с разбиване на яхти в океана. Гледайки обаче в определени моменти свалях шапка на Белфорд за амбицията (която в даден момент става болна, на всяка цена и го води до пропастта), за смелостта да преследва мечтите си, за находчивостта да изгради бизнес план и да успее; всяка амбиция, смелост и находчивост обаче трябва да имат граница, когато водят до отрицателни последици за много хора, се превръщат в порок. „Вълкът от Уолстрийт“ е филм за постигането на американската мечта за бързо забогатяване на всяка цена, за възхода и падението на личността. Филмът е забранен за лица под 16-годишна възраст. Няма да давам препоръки, тъй като знам, че всеки киноман ще го гледа.

PS: филмът получи няколко номинации за награди Оскар 2014: за поддържаща мъжка роля на Джона Хил, за главна мъжка роля - Леонардо Ди Каприо, за най-добър режисьор - Мартин Скорсезе, за най-добър адаптиран сценарий (Терънс Уинтър), за най-добър филм.

Великият Гетсби

снимка на cinefish.bg

Вчера гледах един от най-чаканите филми за тази година – „Великият Гетсби“;  филмът тръгна в петък по кината в България, само няколко дни след световната му премиера в Щатите на 10 май и само няколко дни, след като откри 66-тото издание на международният филмов фестивал в Кан.

„Великият Гетсби“  (The Great Gatsby, 3D, САЩ, Австралия, 142 мин., 2013) е романтична драма по романа на Франсис Скот Фицджералд, издаден през 1925 година, наредил се сред най-четените англоезични романи на 20 век. Режисьор на филма е Баз Лурман, сценаристи  Баз Лурман и Крейг Пиърс. Музика Крейг Армстронг, като филмът е доста коментиран заради саундтрака си, продуциран от рапъра Джей Зи, като освен него, участие в него имат Джак Уайт с кавъра си на Love Is Blindness на U2, Бионсе,  The XX, Florence & The Machine, Ейми Уайнхаус, Готие, Брайън Фери и Лана дел Рей. В ролите: Леонардо ди Каприо, Тоби Магуайър, Кери Мълиган, Джоел Едгъртън, Айла Фишър, Джейсън Кларк, Амитаб Бачан и др.

Романът е филмиран няколко пъти през годините, като най-известната версия е тази от 1974, в която Робърт Редфорд играе Гетсби, а Мия Фароу – Дейзи, по сценарий на Франсис Форд Копола, която печели 2 Оскара.

След като Мулен Руж на Лурман се нареди сред любимите ми филми, и след като филмът е по роман и е натоварен с толкова очаквания,  нямаше как да не затичам към киносалона още с пускането му. Според челите романа филмът не излиза встрани от сюжетната линия в романа. Действието се развива през 1922, времето на сухия режим, на бързото забогатяване, на скока на борсата, на джаза, времето на пищния свят на богатите с техните имения, партита и разкош, на първите коли. Както пише авторът, сградите стават все по-високи, партита все по-големи, а нравите все по-разюздани. Костюмите във филма са много красиви, направо бляскави, прическите също красиви и стилни; на екрана дефилират кукленски жени, елегантни мъже и ферия от пера, пайети, тоалети, прически, бижута, фойерверки, цветя, лее се алкохол. Великолепни сценография, костюми и грим; направо пиршество за очите. Филмът предлага освен разкоша на сценографията и богатство на образите, които ни представят човешките мечти и разочарования, предаността и приятелството, стремежът към любов и богатство. Леонардо и Тоби Макгуайър правят силни роли. Леонардо, в ролята на Гетсби, ни представя герой, посветен на две мечти - мечтата за живот в богатство и ухолие и мечтата да обича една любима жена цял живот и да й подари всичко постигнато. Гетсби е изпълнен с мечти и надежди романтик, а Лео с успех ни кара да му завиждаме в определени моменти и да му съчувстваме в други. Кери Мълиган в ролята на любимата Дейзи, въпреки някои критики, ми хареса как пресъздава образа на крехка, слаба, несигурна в себе си, поддаваща се лесно на влияние красива жена. Всъщност извън блясъка, разкоша и великолепието единственото нещо, което се откроява е любовта на един мъж към неговата любима и надеждата да върне времето назад. Лайтмотивът е битката между две идеи – че не можеш да повториш миналото и надеждата, че можеш. Историята акцентира върху връзката между богатството, властта и щастието и върху изконното желание на всеки към Любов.

Филмът е забавен, пищен (направо пиршество за очите), интересен, увлекателен (двата часа и половина не се усещат), на моменти трогателен и разчувстващ и задължително трябва да се гледа.