Американска схема

снимка на cinefish.bg

Изборът за този петък вечер на кино беше премиерният филм по кината с 10 номинации за награда „Оскар“ – „Американска схема“. В този филм се събира отново екипа от миналогодишният претендент с осем номинации за наградите „Оскар“ (от които взе само една награда) – „Наръчник на оптимиста“.  Както и в случая с „Наръчник на оптимиста“, и „Американска схема“ получи номинации за награда „Оскар“ в четирите актьорски категории, което е много рядко срещано явление: за най-добра мъжка и женска главна роля и за най-добра мъжка и женска поддържаща роля. От двата филма обаче „Наръчник на оптимиста“ ми хареса повече.

„Американска схема“ (American Hustle, САЩ, 2013, 138 мин.) е криминална по-скоро комедия, отколкото драма с режисьор  Дейвид О. Ръсел и сценаристи Ерик Сингър и Дейвид О. Ръсел. Участват Крисчън Бейл, Брадли Купър, Ейми Адамс, Дженифър Лоурънс, Луис С. К., Шей Уигам, Джеръми Ренър, Робърт де Ниро и др.

Филмът не е нищо особено като сюжет и послание, учудва ме изборът на Академията; вместо да номинира филми като „Иконом на седем президента“ (Lee Daniels' The Butler) или „Спасяването на мистър Банкс“, Академията излива номинации върху един филм, който далеч не е брилянтен. „Американска схема“ е по действителен случай; разказва историята на мошеник, който е заловен и принуден от ФБР в края на 70-те години в Щатите да участва в схема за разкриване на корупция сред конгресмени и сенатори.  Филмът се отличава с много добра актьорска игра; всички, и в главните, и във второстепенните роли са много добри в разкриване психологията на героите си и сложните взаимоотношения между тях; гримът и костюмите също са много оригинални, характерни за епохата; особено ми хареса прическата на Брадли Купър, чийто герой си навива косата с ролки, а тоалетите на Ейми Адамс са сексапилни, направо убийствени. Иначе времето от два часа и малко почти не се усеща, филмът е лек, интересен, с неочаквани обрати, но не и затрогващ или вдъхновяващ. Лентата е за човешката наивност, доверчивост, глупост, за алчността и жаждата за богатство и успех, за приятелството, честта, дълга, любовта и сложните взаимоотношения между хората.

"Американска схема" заедно с "Гравитация" са двата най-големи фаворита за "Оскар“ 2014 с по 10 номинации. Лентата на Дейвид О.Ръсел получи три награди "Златен глобус": за най-добра комедия или мюзикъл, Ейми Адамс и Дженифър Лоурънс бяха определени за най-добра актриса в главна роля и за най-добра актриса в поддържаща роля в комедия или мюзикъл. Филмът спечели и наградата на Гилдията на филмовите актьори за най-добро изпълнение на актьорски състав във филм.

Филомена

Изборът за този петък-вечер на кино беше един филм, който беше включен в програмата на Киномания 2013 и в момента върви по кината (не мултиплексите); филм с множество награди и четири номинации за награда Оскар; филм, създаден по книга, но на светлинни години от другия филм по книга, за който писах последно (Вълкът от Уолстрийт).

„Филомена“  (Philomena, Великобритания, 2013, 97 мин.) е биографична драма на режисьора Стивън Фриърс по действителни събития, със сценаристи Стив Куган и Джеф Поуп. Филмът е базиран на книгата „Изгубеното дете на Филомена Лий“ на британския журналист Мартин Сиксмит. Участват Джуди Денч, Стив Кугън, Мишел Феърли, Барбара Джефорд, Меър Уинингъм и др.

Действието се развива през 50-те години в Ирландия и след 2000-та в Англия и Щатите. През 50-те в Ирландия млади, неомъжени момичета, които забременявали били изоставяни от семействата си в манастир, където монахините ги оставяли да раждат в мъки при варварски условия (много от жените и децата умирали при раждането), а след това ги карали да работят като робини, виждайки децата си по час на ден, докато не изкупят греха си, а на всичкото отгоре продавали децата за осиновяване, много често и в Щатите. Филомена Лий е една от тези жени, чиято история е разказана в книгата и филма. На 50-годишнината на сина си тя решава твърдо да го открие като в помощ й е изпратен журналиста и политически ПР Мартин Сиксмит, току що уволнен от политическия кабинет на Блеър. Двама тръгват по нишката на историята в годините назад, готови в много моменти да се откажат, но тъй като филмът е посветен и на религията и вярата, в тези моменти на помощ идва привидението и те отново се връщат на пътя, по който са поели, докато не го извървят до края – откриването на цялата истина за момчето на Филомена и преживяването на възходи и падения във вярата, емоциите, личните морални битки и ценностна система. Историята е интересна, трогателна (филмът може дори да ви разплаче), времето не се усеща, двамата актьори играят много силно и могат да ви накарат да заемете страна в дадена ситуация. Гледайки сцените в манастира например, в мен като вярващ във Великия архитект на Вселената, но понастоящем нерелигиозен човек и жена се надигаше възмущение и същия гняв като в журналиста Сиксмит и като у всеки нормален човек, срещу престъпленията срещу личността и достойнството, извършвани от Католическата църква в Ирландия (а и не само там). Последните години много се говори за разкритията на католическите свещеници педофили, заради които дори папа Бенедикт XVI се отказа да бъде глава на църквата. Тези хора заслужават най-строги наказания заради престъпленията си, но има Кой да ги съди.

Филомена е симпатична вярваща възрастна жена, не особено интелигента и образована, и небогата, но открита, на моменти остра, в други блага, която чете розови романи и се радва на хората, които са мили, любезни и си вършат добре работата, скромният й живот на медицинска сестра и преживяното в католическия манастир са я направили смирена и мъдра на моменти, решителна в други. Партньорът й по пътя е невярващ, умен, находчив, успял, на моменти високомерен, арогантен и гневен. Двамата ще извърват пътя заедно, търсейки и откривайки истината, болката, моралните граници, които си поставят, научавайки някои уроци за себе и останалите хора. „Колкото по-ниско летиш, толкова по-малко ще боли, ако паднеш; или Внимавай как се отнасяш с хората като се изкачваш, защото, когато падаш можеш пак да опреш до тях; Остави арогантността - бъди смирен“ ще се опита да внуши Филомена на журналиста. Филмът е посветен на вярата, надеждата, трудностите, препятствията, наказанието, осъждането, смирението, прошката, помирението.

Филмът има четири номинации за награда Оскар: за най-добър филм, за най-добра актриса (Джуди Денч), за най-добър адаптиран сценарий (Стив Куган и Джеф Поуп) и за оригинална музика (Александър Депла). Лентата има награда за сценарий на Международния филмов фестивал във Венеция; 3 номинации за Златен Глобус 2014 - за най-добър филм-драма, най-добра актриса и най-добър адаптиран сценарий. Филмът е получил във Венеция и награда СИНИС на Световната католическа асоциация за комуникация заради  християнското и религиозно измерение, както и признание за стимулиране на диалога, за което му бе присъдена "Награда за насърчаване на междурелигиозния диалог" от международното жури на Интерфилм, чиито членове са представители на евангелските църкви. Заслужава да бъде гледан от всеки киноман.

Вълкът от Уолстрийт, пиршество за мъжките фантазии

снимка от сайта на cinefish.bg

Снощи успях да изгледам филма, който чаках с нетърпение през последните седмици, заради бляскавия трейлър и участието на Леонардо Ди Каприо и Мартин Скорсезе като екип  – „Вълкът от Уолстрийт“. Ходих с приятели в събота вечер, но за две от вечерните прожекции нямаше билети и се отказахме. Снощи, сряда вечер, кинозалата беше отново подозрително пълна, все пак е средата на седмицата. Гледайки филма обаче разбрах защо е този наплив към филма и интерес към книгата предимно от мъже – на екрана (а явно и в книгата, която смятам да пропусна) се наблюдава пиршество за мъжките фантазии.

„Вълкът от Уолстрийт“  (The Wolf of Wall Street, 2013, САЩ, 179 мин.) е криминална драма със сценарист Терънс Уинтър  и режисьор Мартин Скорсезе. Участват Леонардо Ди Каприо, Джона Хил, Матю Макконъхи, Марго Роби и др. Филмът е създаден по автобиографичната книга на американския брокер, който натрупва милиони със собствената си компания през 80-ти и 90-те и е най-младият милионер на Уолстрийт - Джордан Белфорт; един от хората, които заедно с цитираните във филма Мерил Линч, Голдман Сакс, Морган Стенли  и Лемън Брадърс докара финансовия колапс в Щатите, а оттам и в целия свят през 2007-ма - 2008-ма година. Лентата разказва за събития в края на 80-те, годините на бързото натрупване на капитал чрез спекулативни цени на акциите, посреднически комисионни и измами на много хора за стотици милиони.

Както винаги, когато човек има големи очаквания, в този случай филмът не ми се стори нищо особено, към края на два пъти се питах няма ли да свършва вече, така че дължината от близо три часа ми досади.  В отделни сцени обаче доста се смях, и мога да кажа, че лентата е забавна. Филмът като цяло е пиршество за сетивата, поредица от красиви картини, интересен монтаж, добра игра от целия екип. Лео играе перфектно, в отделни сцени си представях как сцената е изиграна от Джак Никълсън (един друг вълк), Матю Макконъхи също е много добър в сцената в ресторанта като ментор на младия брокер, Джона Хил също е брилянтен като най-близкия съдружник на Белфорд.  Леонардо Ди Каприо получи  през седмицата наградата Златен глобус за най-добър актьор в комедия. Филмът  е пиршество за мъжките фантазии, защото е поредица от секс, проститутки, пари, скъпи коли, яхти, къщи, алкохол, лекарства и наркотици – мечтата на всеки мъж (за съжаление) и емоционални състояния като алчност, самозабрава, смелост, арогантност, поквара; нито дума за морал и последствията от действията на екранните герои. Стресът от сделките се изпуска със секс оргии, кокаин  и забранени лекарства, поляти обилно с алкохол, с каране на поршета и хеликоптери в нетрезво състояние, с разбиване на яхти в океана. Гледайки обаче в определени моменти свалях шапка на Белфорд за амбицията (която в даден момент става болна, на всяка цена и го води до пропастта), за смелостта да преследва мечтите си, за находчивостта да изгради бизнес план и да успее; всяка амбиция, смелост и находчивост обаче трябва да имат граница, когато водят до отрицателни последици за много хора, се превръщат в порок. „Вълкът от Уолстрийт“ е филм за постигането на американската мечта за бързо забогатяване на всяка цена, за възхода и падението на личността. Филмът е забранен за лица под 16-годишна възраст. Няма да давам препоръки, тъй като знам, че всеки киноман ще го гледа.

PS: филмът получи няколко номинации за награди Оскар 2014: за поддържаща мъжка роля на Джона Хил, за главна мъжка роля - Леонардо Ди Каприо, за най-добър режисьор - Мартин Скорсезе, за най-добър адаптиран сценарий (Терънс Уинтър), за най-добър филм.

Спасяването на мистър Банкс

снимка на cinefish.bg

На 3 януари у нас тръгва премиерно един от най-добрите филми, пускани през 2013-та; един от филмите, които чаках с нетърпение – “Спасяването на мистър Банкс“. Другите, които съм чакала с нетърпение през 2013-та са „Великият Гетсби“, „Най-добрата оферта“, "Параноя", „Съветникът“ (който се оказа разочарование) и „Вълкът от Уолстрийт“ (предстояща премиера през януари 2014).

„Спасяването на мистър Банкс“ (Saving Mr. Banks, Великобритания, Австралия, САЩ, 2013, 125 мин.) е биографична драма, която разказва за процеса около купуването на правата върху книгата „Мери Попинз“ от Уолт Дисни и компанията му и заснемането на филм по книгата в началото на 60-те.  Режисьор на настоящия филм е Джон Лий Ханкок, сценаристи: Кели Марсел и Сю Смит. В ролите са брилянтните Ема Томсън и Том Ханкс, както и Колин Фарел, Пол Джамати и др.

„Мери Попинз“ е първият роман от поредицата за бавачката-вълшебница на английската писателка с австралийски корени Памела Травърз. По този роман е създаден и едноименният филм-мюзикъл на Уолт Дисни през 1964-та. През 65-та филмът „Мери Попинз“ е номиниран за награда Оскар в цели 13 категории, печелейки 5 статуетки:  за най-добра актриса (Джули Андрюз), за най-добри ефекти, за филмов монтаж, за оригинална музика и песен. Сред номинациите са били и тези за най-добър филм и за най-добър адаптиран сценарий.

“Спасяването на мистър Банкс“ е колоритен, интересен, трогателен, на моменти забавен (но не бих казала, че е комедия), на моменти е тъжен (може да ви разплаче), времето не се усеща как минава. Прехвърлянето на действието във времето между Лос Анджелис, Лондон и Австралия е като пътуване в приказка; костюмите са красиви, прическите на жените са интересни (типични за 60-те); филмът прелива от цветове и създава особена атмосфера и усещане у зрителя (за пътуване във времето, за пътуване в емоционалния свят на героите). Добре развити са образите на Памела Травърз и нейния баща (прототипът на мистър Банкс), зрителят им съчувства и преживява развитието на емоционалните им битки до излекуването им от вътрешните страхове, комплекси и кошмари. Ема Томсън играе брилянтно, Том Ханкс и Колин Фарел също се справят много добре. Филмът е и вдъхновяващ - на излизане от залата отидох право в книжарницата до киното и купих първата книга от поредицата за Мери Попинз за двете ми племеннички, които са на 7 и още не са я чели, а само са гледали филмчета, а на сутринта, събуждайки се, в главата ми беше сцената, в която звучеше позитивната песен от филма "Let's go fly a kite".

Ема Томпсън получи номинация за „Златен Глобус“ в категорията за най-добра актриса в драма за изпълнението си в ролята на своенравната писателка, както и номинации в същата категория от Гилдията на актьорите и Избора на критиците. Критиците номинират филма за един от най-добрите на отминаващата година. Заслужава да бъде гледан, препоръчвам го горещо.