Княз Игор

 

Сто години след първото изпълнение в България на 29 септември 1922, и почти 3 години откакто постановката е играна за последно, на 4 февруари Софийската опера представи операта „Княз Игор“. Спектакълът беше посветен на 110-годишнината от рождението на Маестро Атанас Маргаритов, който е бил цели 11 години главен диригент на Софийската опера (1964 – 1975).

„Княз Игор“ е опера в 4 действия и пролог. Либрето е на Александър Бородин (1833-1887) по мотиви от руската епическа поема от XII век „Слово за Игоревия полк“ и материали от исторически летописи. Място и време на действието: руският град Путивл и лагерът на половците, 1185г. Това е опера за войната, за войнския дълг и за любовта, която побеждава войната и сплотява два народа.

Бородин е създателят на три симфонии, операта „Княз Игор", на камерно-инструментална и вокална музика и  великолепната музикална картина (поема за оркестър) „Из степите на Средна Азия". Композиторът работи над операта почти две десетилития заради работата си като професор по химия; успява да завърши второто действие, нахвърля  третото, но... умира внезапно от разрив на сърцето. За изпълнението на операта на сцена я подготвят Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. Римски-Корсаков оркестрира пролога, първото, второто и четвъртото действие и прочутите „Половецки танци“. Глазунов довършва и оркестрира третото действие и увертюрата. Операта е изпълнена за първи път през 1890 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург с много голям успех.

Заедно с „Евгений Онегин“ от Чайковски и „Борис Годунов“ от Мусоргски, „Княз Игор“ е сред най-поставяните и обичани от публиката руски класически опери не само в родината си, но и по света.

Спектакълът беше с участието на солисти, оркестър, хор и балетен ансамбъл на Софийската опера. Участваха: Княз Игор - Венцеслав Анастасов; Ярославна - Габриела Георгиева; Владимир Игоревич - Хрисимир Дамянов; за първи път в ролята на Княз Галицки - Стефан Владимиров; хан Кончак - Петър Бучков; Кончаковна - Весела Янева; Овлур - Росен Ненчев. Солисти на балета: Кристина Чучанова-Иванова и Никола Хаджитанев. Режисьор на постановката е Пламен Карталов, асистент-режисьор и възстановка Вера Петрова. Сценографията е на Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гаврилов. Диригент беше Григор Паликаров.

Пропускането на трето действие в постановката ни остави малко в чуденка, защо синът на княза иска да избяга от дъщерята на хана, а в следващата сцена се женят. Последната картина със сватбата не разбрахме дали е добавена от маестро Карталов, тъй като липсваше в синопсиса, но пък "Половецки танци" с хор са част от четвърто действие. Като цяло с компанията бяхме много приятно изненадани от спектакъла. Музиката на операта е много приятна. Особено впечатляващи бяха хоровите изпълнения, много красива картина и хорово изпълнение беше при срещата на княгиня Ярославна и девойки, които я молят да се застъпи за отвлеченото от Галицки момиче. Хареса ми изпълнението на Петър Бучков като хана (ярко присъствие на сцената като пеене и игра), силно присъствие имаха и Габриела Георгиева, и Стефан Владимиров. Балетът накрая беше доста зрелищен (известните Половецки танци с хор), но според мен леко липсваше синхрон в ансамбъла. Много ни харесаха цветовете по сцената, в декорите (различни нюанси на червено, лилаво, зелено), гигантските икони, уникалните костюми, като цяло богата визия. Много добър спектакъл на Софийска опера, този месец може пак да бъде гледан на 20 февруари (вероятно за последно този сезон).

„Бохеми” представена от ученици на Райна Кабаиванска

снимка от: lifestyle.ibox.bg

През декември, Софийската опера и балет, съвместно с Фонд „Райна Кабаиванска" към Нов български университет и Театро комунале „Лучано Павароти", Модена представиха четири спектакъла на операта „Бохеми" от Джакомо Пучини (либрето Луиджи Илика и Джузепе Джакоза), в които участват млади изпълнители от майсторските класове на Райна Кабаиванска. Диригент на спектаклите е Алдо Сизило, режисьор - Бойко Богданов, възстановка от Вера Петрова. Алдо Сизило в момента е артистичен директор на Театро комунале, Модена и на Фестивала на нациите в Чита ди Кастело; преподава в Консерваторията „Ариго Бойто" в Парма. Спектаклите са с два състава в главните роли - италиански и български студенти на Райна Кабаиванска и са резултат от проекта „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена", който се реализира под егидата на НБУ. През 2011 операта ще се играе на италианска сцена - пожелавам успех на изпълнителите.

Операта ми хареса, приятна музика (разбира се, нали е италианска), хубави костюми, подходящи декори. На последното от четирите представяния залата беше пълна. На края имаше много аплодисменти за изпълнителите и за тяхната учителка – Кабаиванска, която излезе на сцената и получи доста цветя. Толкова дълги аплодисменти скоро не бях виждала в театър или в операта.

Сега малко критика към институцията - защо когато даваш 50 лв за билет трябва да даваш 4 лв за книжка със състава и либретото (не че някой те кара да си купиш книжка, но ако искаш да четеш); не е ли по-нормално да я получиш безплатно?!

Позитивно за институцията - в началото на годината субтитрите бяха само на български, в края прави впечатление, че има субтитри и на английски за чужденците, които не четат български. А в операта на спектаклите има доста чужденци. И още „Браво” за богатите костюми в някои от спектаклите, за кафенето, което работи, за шампанското, което можеш да се купиш, браво за атмосферата в операта.

От оперите, които изгледах през 2010 мога да направя скромна класация, ако искате да гледате някоя, защото спектаклите продължават и пред 2011:

На първо място поставям „Манон Леско” - опера от Джакомо Пучини (либрето Марко Прага, Доменико Олива и Луиджи Илика), по едноименния роман на Антоан-Франсоа Прево (Абат Прево). Опера за голямата любов, която завършва трагично, за богатството и алчността, за порядките в обществото по времето на Прево; спектакъл с много красиви костюми и богати, интересни декори.

На второ място поставям „Бохеми” – опера за бохемския живот на творците в Париж и за различните любови; отново с трагичен край.

На трето място поставям „Княз Игор”, опера от Бородин – опера за войната, за войнския дълг и за любовта, която побеждава войната и сплотява два народа. Спектакъл с красиви костюми и интересни декори.

На последно място подставям „Рейнско злато” – пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер (музика и либрето: Вагнер). Премиерата беше през май 2010. Втората част от тетралогията ще има премиера през май 2011, третата през май 2012  и последната през май 2013. След „Саломе” обаче, и „Рейнско злато” ми затвърди мнението, че е по-добре да отбягвам "немски опери" с музика на немски композитори и либрето на немски. „Рейнско злато” е със странни костюми, странни декори и на мен не ми хареса; дори, това е единствената опера до сега, на която заспивам :-) колкото и кофти да звучи.

Приятно гледане на спектаклите в софийската опера през 2011.