Дамата с камелиите

На 14 март  гледах единственото за сезона представяне на балета на Софийска опера и балет „Дамата с камелиите”. Балетът е по музиката от операта „Травиата” на Джузепе Верди, адаптирана за танци от руския композитор Сергей Онсоф; а действието е по романа на  Александър Дюма-син „Дамата с камелиите” (1848) и напомня либретото на „Травиата”. Времето на действие е средата на 19 век, а мястото – Париж и околностите. Режисьор и хореограф на спектакъла е Ирен Шнайдер, помощник-хореограф е руският експерт Дмитрий Передугов, сценография Еберхард Матиас, костюми Стефан Станисиц; диригент Борис Спасов. Балетът се играе в три действия от няколко сезона на родната ни сцена.

Действащи лица и изпълнители: Маргарита Готие - Марта Петкова, Арманд Дювал - Никола Хаджитанев, Жорж Дювал - Росен Канев, Граф Жирей - Ясен Вълчанов, Смърт - Дойчин Дочев, Барон де Варвие - Еленко Иванов, Пруданс - Вихра Маджарова, Олимпия - Лора Бошнакова, Анаис - Александра Дрангажова, Три Кокетки - Катерина Петрова, Илиана Филипова, Венера Христова, Нанин - Людмила Илиева, Нишет - Иванка Касабова, Густав - Георги Аспарухов, Сент Годен - Борислав Петров, Еужен - Георги Банчев, Артур - Светослав Николов, Гастон - Иван Георгиев, Франц Л. - Иван Шопов, Стара дама - Албена Георгиева, оркестър и ансамбъл на балета

Като цяло спектакълът хареса на мен и компанията като съвкупност от музика, костюми и изпълнение. Музиката на Верди (от Травиата) е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и нямаше как да не ми хареса (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. Костюмите са красиви, някои рокли стояха много нежно. Сценографията е интересна, липсват декори, а сценографът е заложил на светлинните ефекти за декора, като художественото внушение се постига чрез игра на светлината върху огромни прозрачни платна с изрисувани цветя. Марта Петкова танцуваше красиво и стоеше много нежно на сцената. Кордебалета в повечето изпълнения имаше синхрон. Първо действие беше малко скучно поради липса на динамика, след антракта стана доста по-интересно поради смяната на сцените, смяната на разнообразни костюми и динамиката в действието. Балетът си заслужава да се гледа, защото предлага красива музика, танц и визия и успява да пренесе зрителя в друг свят, далеч от делничното.