Ръжда и кости

снимка на cinefish.bg

Преди два дни погледнах програмата на София филм фест и видях, че „Ръжда и кости” е с последна прожекция; бях го сложила в списъка за гледане и веднага се запътих към Дома на киното, който между другото за жалост никак не е ремонтиран, а бях останала с впечатлението, че е направен основен ремонт на киното, но уви. Все още филмът не е вървял по кината, но за щастие беше включен в програмата на София филм фест.

„Ръжда и кости” (De rouille et d'os/Rust and Bone, Белгия, Франция, 2012, 120 мин.) е типична европейска драма с режисьор Жак Одиар и сценаристи: Томас Бидеген и Жак Одиар, по произведението на Крейг Дейвидсън. Участват: Марион Котияр, Матиас Шонартс, Арман Вердюр, Селин Салет, Корин Масиеро и др. 

Филмът е много добър, интересен, затрогващ, от тези, които в определени моменти (на съпричастност с героите) те стисват за гърлото, отпускат при обрат в сюжета и отново засядат като буца, но при които все пак накрая излизаш доволен, че всичко в живота може да се понесе, щом ни води към щастлив край. Филмът напомня малко на френския „Недосегаемите”, за който съм писала тук. В „Ръжда и кости” е разказана историята на бивш боксьор, който е без работа, без доходи, без приятели, с 5-годишно дете на ръце и сестра в южна Франция, която да ги приюти, който пътува на стоп, краде, участва в нелегални боксови мачове; силен, груб, избухлив и първичен, лишен от сантименти. Разказана е и историята на дресьорка на косатки, със страст към адреналина и съблазняването на мъже в нощни клубове; силна, издръжлива, сексапилна. В даден момент пътищата им се пресичат и двамата поемат предизвикателството на общата им среща, като малко по малко се променят взаимно, градят приятелство, сексуална връзка и любов. В даден момент всеки един от двамата помага на другия с каквото може – силна ръка, разбиране, подкрепа, секс, обич, които на единия връщат желанието за живот, а на другия вярата в себе си и чувствителността. Това е филм за човечността, за силата на духа, за надеждата и желанието за живот и за свободата на личността; за умението да приемаш предизвикателствата, които животът ти отправя с вяра в себе си и в доброто у другите; за човешкото сърце, което има нужда от приятелство, разбиране и любов. Филмът внушава, че няма безнадеждни ситуации, ако вярваме в себе си, в силата на духа си и в околните, които са готови да подадат ръка. Филм за обратите в живота, безнадеждността, желанието за живот, вярата в себе си, филм за любовта. Да се гледа задължително от киноманите. 

През последната година филмът има много номинации  и някои награди: номинация за „Златна палма” в Кан 2012, номинации за Златен глобус 2013 за най-добър чуждоезичен филм и най-добра актриса в драма (Марион Котияр); 4 награди Сезар 2013: за адаптиран сценарий, музика, монтаж и изгряващ актьор (Матиас Шонартс), както и номинации за награда БАФТА за най-добър неанглоезичен филм и за най-добра актриса.