Гледайте Когато дъждът спря да вали

снимка от сайта на Малък градски театър

Преди няколко вечери гледах най-новата постановка на Малък градски театър „Зад канала” – „Когата дъждът спря да вали” (премиерата е била на 16 януари).

„Когато дъждът спря да вали” е пиеса на австралийския писател Андрю Бовел, завършена през 2007 и поставяна вече в няколко държави с голям успех (Австралия, Ню Йорк и Лондон). Режисьор на постановката е Зорница София Попганчева, сценография и костюми - Чавдар Гюзелев, музика - Калин Николов. Участват Пенко Господинов, Иво Аръков, Илка Зафирова, Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Петър Калчев.

Постановката е много силна, пиесата е тежка и сериозна; отдавна не бях гледала нещо подобно – спектакъл, който те кара да мислиш и те докосва емоционално, който въздейства на ума и емоциите през двата часа времетраене и след излизане от залата. Пиесата е като пъзел, действието се развива напред-назад във времето между Англия и Австралия, от сцена в бъдещето към сцена в миналото и обратно в настоящето, проследена е историята на 4 поколения герои. Пиесата започва в бъдещето, през 2039 година, когато дъждът не спира да вали, и падат риби от небето, настъпва климатичен апокалипсис. Пиесата обаче не засяга толкова климатичните проблеми, колкото проблемите в човешките отношения и апокалипсисът, който настъпва сред хората след определени техни действия. Пиесата акцентира върху драмите в рода, които настъпват след дори една грешна стъпка на член от семейството; акцентира върху това дали човек може да обича, да прощава и да се омиротвори с миналото си, да чувства вина, болка и страх, да общува, разбира и обича останалите и себе си. През цялото време трябва да се внимава, за да се напаснат отделните парчета от пъзела – отделните сцени с различни актьори, които играят един образ в различна възраст, за да се сглоби цялостната картина и да се проследи развитието на семейно-родовите отношения във времето и пространството. Постановката малко ми напомни за един филм, който вървя през последните месеци с противоречив успех „Облакът Атлас”, за който писах тук. Спектакълът обаче е в пъти по – добър от филма и пиесата и книгата, по която е филма нямат нищо общо. Сценографията в спектакъла включва дигитални ефекти – сини светлинки, които изобразяват пороя, декорите са от щайги, които се разместват от самите актьори и оформят различни пространства и сцени на действието; музиката е доста интересна и провокативна (чуват се автентични аборигенски инструменти, крясъци на делфини и китове). Актьорите играят много добре и са в пълен синхрон като екип. А режисьорката се е справила блестящо с интерпретацията на пиесата и прави доста добър театрален режисьорски дебют. Постановката е силна, натоварваща, дори сърцераздирателна за някои, за това не е лъжица за всяка уста, но аз я препоръчвам на мислещите и търсещите любители на театъра.

Австралийският драматург Андрю Бовел е отличен за “Когато дъждът спря да вали” през 2008 г. с престижните награди “Victorian Premier's Literary Award” и “Queensland Premier's Literary Awards”. Отличията продължават и през 2009 г., когато получава “Victorian Green Room Award”, “AWGIE - Stage Award” и “Sydney Theatre Award - Best New Australian Work”.