 |
| снимка от сайта на Малък градски театър |
Преди няколко вечери гледах най-новата
постановка на Малък градски театър „Зад канала” – „Когата дъждът спря да вали”
(премиерата е била на 16 януари).
„Когато дъждът спря да вали” е пиеса
на австралийския писател Андрю Бовел, завършена през 2007 и поставяна вече в
няколко държави с голям успех (Австралия, Ню Йорк и Лондон). Режисьор на постановката
е Зорница София Попганчева, сценография и костюми - Чавдар Гюзелев, музика - Калин
Николов. Участват Пенко Господинов, Иво Аръков, Илка Зафирова,
Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Петър Калчев.
Постановката
е много силна, пиесата е тежка и сериозна; отдавна не бях гледала нещо подобно
– спектакъл, който те кара да мислиш и те докосва емоционално, който въздейства
на ума и емоциите през двата часа времетраене и след излизане от залата.
Пиесата е като пъзел, действието се развива напред-назад във времето между
Англия и Австралия, от сцена в бъдещето към сцена в миналото и обратно в
настоящето, проследена е историята на 4 поколения герои. Пиесата започва в
бъдещето, през 2039 година, когато дъждът не спира да вали, и падат риби от
небето, настъпва климатичен апокалипсис. Пиесата обаче не засяга толкова
климатичните проблеми, колкото проблемите в човешките отношения и
апокалипсисът, който настъпва сред хората след определени техни действия. Пиесата
акцентира върху драмите в рода, които настъпват след дори една грешна стъпка на
член от семейството; акцентира върху това дали човек може да обича, да прощава
и да се омиротвори с миналото си, да чувства вина, болка и страх, да общува,
разбира и обича останалите и себе си. През цялото време трябва да се внимава,
за да се напаснат отделните парчета от пъзела – отделните сцени с различни
актьори, които играят един образ в различна възраст, за да се сглоби цялостната
картина и да се проследи развитието на семейно-родовите отношения във времето и
пространството. Постановката малко ми напомни за един филм, който вървя през последните
месеци с противоречив успех „Облакът Атлас”, за който писах тук. Спектакълът
обаче е в пъти по – добър от филма и пиесата и книгата, по която е филма нямат
нищо общо. Сценографията в спектакъла включва дигитални ефекти – сини
светлинки, които изобразяват пороя, декорите са от щайги, които се разместват
от самите актьори и оформят различни пространства и сцени на действието;
музиката е доста интересна и провокативна (чуват се автентични аборигенски
инструменти, крясъци на делфини и китове). Актьорите играят много добре и са в
пълен синхрон като екип. А режисьорката се е справила блестящо с
интерпретацията на пиесата и прави доста добър театрален режисьорски дебют. Постановката
е силна, натоварваща, дори сърцераздирателна за някои, за това не е лъжица за
всяка уста, но аз я препоръчвам на мислещите и търсещите любители на театъра.
Австралийският драматург Андрю Бовел е отличен за “Когато дъждът
спря да вали” през 2008 г. с престижните награди “Victorian Premier's
Literary Award” и “Queensland Premier's Literary Awards”. Отличията продължават
и през 2009 г., когато получава “Victorian Green Room Award”, “AWGIE - Stage
Award” и “Sydney Theatre Award - Best New Australian Work”.
Публикации
