Полет

снимка на cinefish.bg

От 22 февруари по кината върви новият филм на режисьора Робърт Земекис „Полет”. Драматичният „Полет” (Flight, 2012, САЩ, 138 мин.) е трилър, почиващ на реални събития, със сценарист Джон Гатинс. Участват Дензъл Уошингтън, Джон Гудман, Дон Чийдъл, Кели Райли и др.

Филмът получи две номинации за награди „Оскар” на Американската филмова академия за главна мъжка роля и за оригинален сценарий, както и номинация за „Златен Глобус” за изпълнението на Дензъл Уошингтън, но не получи съответните награди.

На мен филмът, въпреки някои критики, ми хареса. В началото е доста динамичен, самолетната катастрофа е драматично и правдоподобно пресъздадена и кадрите успяват да трогнат. След първоначалните динамични сцени действието е по-бавно и основно съсредоточено върху вътрешния свят на главния герой – капитана на самолета (Дензъл Уошингтън), при което изпъква добрата игра на актьора. Като цяло филмът не е толкова съсредоточен върху самолетната катастрофа, колкото върху психологията на главния герой – върху вътрешните борби, които води със своите слабости, пороци, със своето минало, със своите надежди и желания. Филмът акцентира върху въпроса може ли човек, който спасява почти всички пасажери в самолетна катастрофа чрез уникално пилотиране да бъде герой след като не спазва моралните и професионални задължения и пилотира пиян и дрогиран?! Основна тема е зависимостта към алкохол и наркотици, който е основен проблем (широкоразпространено заболяване) във всяко общество. Странно намесена в разследването на случая е и темата за Бог (на мен не ми стана ясна стратегията на адвоката, респективно сценариста, да вкарва темата Бог в един инцидент, предизвикан от технически проблем и човешка грешка). Като цяло основни за филма са човешката психология и отношението на човека към истината и лъжата, към честта и достойнството, към приятелството, отхвърлянето и любовта, към прегрешението, към чувството за вина, към силата да признаеш грешките и да поискаш прошка от близките и обществото и към поемането на съответната отговорност за грешките. Филмът е на моменти динамичен и трагичен, на моменти драматичен и дълбок, интересен, кара те да си размърдаш мозъка и емоциите и си заслужава да се гледа.