 |
| снимка на cinefish.bg |
От 22 февруари по кината върви новият филм на режисьора Робърт Земекис
„Полет”. Драматичният „Полет” (Flight, 2012, САЩ, 138 мин.) е трилър, почиващ на реални събития, със сценарист
Джон Гатинс. Участват Дензъл Уошингтън, Джон Гудман, Дон Чийдъл, Кели Райли и
др.
Филмът получи две номинации за награди „Оскар” на Американската
филмова академия за главна мъжка роля и за оригинален сценарий, както и
номинация за „Златен Глобус” за изпълнението на Дензъл Уошингтън, но не получи съответните награди.
На мен филмът, въпреки някои критики, ми хареса. В началото е доста
динамичен, самолетната катастрофа е драматично и правдоподобно пресъздадена и
кадрите успяват да трогнат. След първоначалните динамични сцени действието е
по-бавно и основно съсредоточено върху вътрешния свят на главния герой –
капитана на самолета (Дензъл Уошингтън), при което изпъква добрата игра на
актьора. Като цяло филмът не е толкова съсредоточен върху самолетната
катастрофа, колкото върху психологията на главния герой – върху вътрешните борби,
които води със своите слабости, пороци, със своето минало, със своите надежди и
желания. Филмът акцентира върху въпроса може ли човек, който спасява почти
всички пасажери в самолетна катастрофа чрез уникално пилотиране да бъде герой
след като не спазва моралните и професионални задължения и пилотира пиян и
дрогиран?! Основна тема е зависимостта към алкохол и наркотици, който е основен
проблем (широкоразпространено заболяване) във всяко общество. Странно намесена
в разследването на случая е и темата за Бог (на мен не ми стана ясна
стратегията на адвоката, респективно сценариста, да вкарва темата Бог в един
инцидент, предизвикан от технически проблем и човешка грешка). Като цяло
основни за филма са човешката психология и отношението на човека към истината и
лъжата, към честта и достойнството, към приятелството, отхвърлянето и любовта, към
прегрешението, към чувството за вина, към силата да признаеш грешките и да
поискаш прошка от близките и обществото и към поемането на съответната
отговорност за грешките. Филмът е на моменти динамичен и трагичен, на моменти
драматичен и дълбок, интересен, кара те да си размърдаш мозъка и емоциите и си
заслужава да се гледа.
Публикации
