Евгений Онегин

снимка на Софийска опера и балет

В неделя вечер гледах последното за сезона представяне на най-новия оперен спектакъл на Софийска опера и балет - „Евгений Онегин”. „Евгений Онегин” е съвместна продукция на Софийската опера и балет и Букурещката национална опера с премиера през януари 2013, след десетки години пауза. Спектакълът е поставен от румънски екип: от румънския оперен и театрален режисьор Йон Карамитру, сценографията е на Мария Миу, костюмите са на Виорика Петровичи, а хореографията е на Мирела Симничану, диригент - Юрие Флореа.

„Евгений Онегин” (1877-1878) е опера в три действия (седем картини) на великия руски композитор П.И.Чайковски, който е и автор на либретото в голямата му част, малка част е на Константин Шиловски, по едноименния роман в стихове на А. Пушкин. Действието се развива в Петербург и на село през 20-те години на 19 век. Чайковски е автор на опери, симфонии, три балета, симфонични пиеси, камерни творби и художествени песни, които водят до нов етап в развитието на руската класика, но и заемат челно място в световната музикална култура.

Действащи лица в операта и изпълнители: Ларина, помешчица – мецосопран - Иванка Нинова, Татяна, нейна дъщеря – сопран - Екатерина Куприевская, Олга, дъщеря – мецосопран - Цвета Сарамбелиева, Филипевна, бавачка – алт - Юлиана Иванова, Евгений Онегин – баритон - Петър Димов, Ленски – тенор - Даниел Острецов, Княз Гремин, бас - Ангел Христов, Ротни, бас - Стоил Георгиев, Зарецки, бас - Димитър Станчев, Трике, французин, тенор – Хрисимир Дамянов; селяни, селянки, гости на бала, помешчици, дами, офицери - оркестър, хор и ансамбъл на балета на Софийска опера и балет и детски ансамбъл "Пим-Пам".

Спектакълът е много красив, напомня на театрална постановка, може би защото ярко изпъкват психологическите състояния на главните герои при играта на певците. Руската оперна певица Екатерина Куприевская пее с лекота, завладяващо и успява да пресъздаде красиво емоционалните състояния и характера на своята героиня Татяна (дори успява да накара зрителя да се постави на мястото на героинята). По мнение на критици образът на Татяна е един от най-хубавите, най-завършените, най-цялостните и дълбоко психологични образи в цялата оперна литература. Цвета Сарамбелиева също умело внушава с играта и пеенето си лекомислието и суетността на Олга. Петър Димов, Даниел Острецов и Ангел Христов също умело показват на зрителя емоционалните борби и качества като чест и достойнство на своите герои. Много се радвах, че операта е на руски, тъй като през цялото време можех да следя репликите на героите почти без превод (въпреки че превод имаше и на български, и на английски, но по-старите поколения разбираме, когато се пее на руски). Като цяло, като се замисля това е най-театралната оперна постановка, която съм гледала напоследък (за много от последните оперни спектакли на Софийска опера има ревюта в блога), в повечето изпъква пеенето на оперните ни гласове, но тук изпъкват и актьорските качества на певците. Костюмите са красиви, сценографията е лека и красива. Поздравления за съвместната работа на Софийската и Букурещката опери. Като цяло спектакълът впечатлява с добро пеене, емоционална игра, красиви костюми и си заслужава да се гледа.