Спящата красавица

 

На 11 и 12 февруари Софийска опера и балет чества 40 години творческа дейност на примабалерината Мария (Маша) Илиева с балета „Спящата красавица“, чиято постановка и режисура са нейно дело по хореографията на Петипа, и представя цялото й амплоа - като примабалерина, хореограф, репетитор, педагог и балетен режисьор. От 2009 г. тя е репетитор в Софийската опера и балет, а от 2014 г. – когато е и премиерата на този мега-спектакъл – тя е балетен режисьор.

Спомням си първо представление на „Спящата красавица“ - адаптация за деца, което съм гледала с моите племеннички, тогава на 6 годинки, още през 2013 в операта, за което съм писала тук. Гледала съм през последните години трите балета на Чайковски „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Софийската опера и балет по няколко пъти и са ми любими представления.

„Спящата красавица“ е балет-приказка по музика на Пьотр Илич Чайковски, хореография Мариус Петипа. Чайковски е поканен от директора на Имперския театър в Санкт Петербург, Иван Всеволожски през май 1888, с предложение да напише музиката на балета „Спящата красавица” по приказката на Шарл Перо, като в последното действие е искал задължително кадрил от всички приказки на Перо – Котаракът в чизми, Синята птица, и Червената шапчица. Всеволожски работи върху либретото заедно с балетмайстора Мариус Петипа. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант.

Състав на балета за спящата красавица - 11.02.2022: Аврора - Марта Петкова, принц Дезире - Емил Йорданов; Фея Люляк - Венера Христова; Фея Карабос - София Цуцакова (дебют); Синя Птица - Симеон Атанасов (дебют); Принцеса Флорина - Вяра Иванчева (дебют). Балетен ансамбъл и оркестър на Софийска опера; със специалното участие на ученици от Националното училище за танцово изкуство във валс, цигуларчета, пажове и прилепи и специалното участие на ученици от школата на Маша Илиева. Диригент Борис Спасов; постановка, режисура и репетитор Мария Илиева; художник на костюмите Мария Блажева.

Аз присъствах на спектакъла на 11-ти февруари: много красива приказка, с красиви костюми и декори; богат състав (участват много деца). Залата беше пълна, и двете вечери са напълно разпродадени предвид ограничението от 50% заетост на залата. Имаше много деца и в публиката, като цяло този балет-приказка си е празник и за малки, и за големи. Жената до мен, въпреки че на възраст изглеждаше доста по-голяма, през цялото време се радваше като малко момиче, пляскаше радостно и викаше „Браво“. Ето това е тайната за повече радост в живота - всеки възрастен носи в себе си малко дете и трябва по-често да се сеща за него. Браво на дебютантите. Много сладки бяха малките бонбончета-балеринки на 3-4 годинки, които носеха мантията на фея Люляк. Сцените с феите бяха много красиви и са ми любими; валсът на цветята ми е любима музикална част. Марта Петкова и Венера Христова  със своято лекота, грация и изящност вдъхновяват. След края на спектакъла и дългите аплодисменти за състава, имаше кратка официална част; приветствия от маестро Карталов, почетен знак Златна лира от Съюза на българските музикални и танцови дейци за Маша; поздравителен адрес и цветя от президента на републиката, от директори на другите оперни театри, от много организации и частни лица. Маша получи много цветя, аплодисменти, разплаках се от емпатия към нейното постижение. Този спектакъл е много красив, богат; радост за душата в унисон с празника на Маша; много ни хареса.

 

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра. В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов. „Спящата красавица” е балет, който се възприема от публиката с лекота, има естествен образователен характер и не на последно място акцентира върху утвърждаването на човешките ценности. „Спящата красавица” се счита за най-красивата балетна музика, написана от Пьотр Илич Чайковски и се превръща в един от най-известните балети от световния класически репертоар.

Евгений Онегин

снимка на Софийска опера и балет

В неделя вечер гледах последното за сезона представяне на най-новия оперен спектакъл на Софийска опера и балет - „Евгений Онегин”. „Евгений Онегин” е съвместна продукция на Софийската опера и балет и Букурещката национална опера с премиера през януари 2013, след десетки години пауза. Спектакълът е поставен от румънски екип: от румънския оперен и театрален режисьор Йон Карамитру, сценографията е на Мария Миу, костюмите са на Виорика Петровичи, а хореографията е на Мирела Симничану, диригент - Юрие Флореа.

„Евгений Онегин” (1877-1878) е опера в три действия (седем картини) на великия руски композитор П.И.Чайковски, който е и автор на либретото в голямата му част, малка част е на Константин Шиловски, по едноименния роман в стихове на А. Пушкин. Действието се развива в Петербург и на село през 20-те години на 19 век. Чайковски е автор на опери, симфонии, три балета, симфонични пиеси, камерни творби и художествени песни, които водят до нов етап в развитието на руската класика, но и заемат челно място в световната музикална култура.

Действащи лица в операта и изпълнители: Ларина, помешчица – мецосопран - Иванка Нинова, Татяна, нейна дъщеря – сопран - Екатерина Куприевская, Олга, дъщеря – мецосопран - Цвета Сарамбелиева, Филипевна, бавачка – алт - Юлиана Иванова, Евгений Онегин – баритон - Петър Димов, Ленски – тенор - Даниел Острецов, Княз Гремин, бас - Ангел Христов, Ротни, бас - Стоил Георгиев, Зарецки, бас - Димитър Станчев, Трике, французин, тенор – Хрисимир Дамянов; селяни, селянки, гости на бала, помешчици, дами, офицери - оркестър, хор и ансамбъл на балета на Софийска опера и балет и детски ансамбъл "Пим-Пам".

Спектакълът е много красив, напомня на театрална постановка, може би защото ярко изпъкват психологическите състояния на главните герои при играта на певците. Руската оперна певица Екатерина Куприевская пее с лекота, завладяващо и успява да пресъздаде красиво емоционалните състояния и характера на своята героиня Татяна (дори успява да накара зрителя да се постави на мястото на героинята). По мнение на критици образът на Татяна е един от най-хубавите, най-завършените, най-цялостните и дълбоко психологични образи в цялата оперна литература. Цвета Сарамбелиева също умело внушава с играта и пеенето си лекомислието и суетността на Олга. Петър Димов, Даниел Острецов и Ангел Христов също умело показват на зрителя емоционалните борби и качества като чест и достойнство на своите герои. Много се радвах, че операта е на руски, тъй като през цялото време можех да следя репликите на героите почти без превод (въпреки че превод имаше и на български, и на английски, но по-старите поколения разбираме, когато се пее на руски). Като цяло, като се замисля това е най-театралната оперна постановка, която съм гледала напоследък (за много от последните оперни спектакли на Софийска опера има ревюта в блога), в повечето изпъква пеенето на оперните ни гласове, но тук изпъкват и актьорските качества на певците. Костюмите са красиви, сценографията е лека и красива. Поздравления за съвместната работа на Софийската и Букурещката опери. Като цяло спектакълът впечатлява с добро пеене, емоционална игра, красиви костюми и си заслужава да се гледа.