Балетът "Спящата красавица", наслада за душата

 

На 9, 10 и 11 май Софийска опера и балет представя един от най-известните балети от световния класически репертоар – балетът „Спящата красавица“ от Пьотър И. Чайковски. Последно гледах този спектакъл през 2022 г, за което блогът е писал тук, но тъй като от началото на годината изгледах „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, нямаше как да пропусна и този балет от трите големи на Чайковски („Ана Каренина“ някак си го пропускам от най-известните на Чайковски), а много ми се гледаше Марта Петкова и за това взех билети още за първата вечер.

„Спящата красавица“ е балет-приказка по музика на Пьотр Илич Чайковски, хореография Мариус Петипа, либретото е на Иван Всеволожски по приказката на Шарл Перо. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант. Този спектакъл е с режисьор Маша Илиева, сценография Иван Савов, костюмите са на Мария Блажева.

Участваха: Марта Петкова в ролята на принцеса Аврора; Цецо Иванов – принц Дезире; Памела Пандова-Банева – фея Люляк; Вяра Иванчева – фея Нежност; Елена Петрова – фея Плодородие; Полина Иванова – фея Щедрост; Ами Иноуе (дебют) – фея Безгрижие; Мария Йорданова – фея Смелост; Вера Асприди (дебют) – злата фея Карабос; Анастасия Попова – фея Брилянт; Мина-Василия Стоянова – фея на златото; Агнес Кийл – фея на сапфирите; Ами Иноуе (дебют) – фея на среброто; Франческо Конджусти – Синята птица; Кристина Чочанова – принцеса Флорина; оркестър и кордебалет на Софийска опера с диригент Андрей Галанов. Участват и ученици от Националното училище по танцово изкуство и деца от балетна школа „Маша Илиева“. 2.45 часа с един антракт.

„Спящата красавица“ беше една от любимите ми приказки от детството, която слушах на плоча от Балкантон, като и до сега помня някои от репликите наизуст. Този балетен спектакъл на Софийската опера  е празник за душата; костюмите са много красиви, изпълнителите танцуват красиво, Марта Петкова е нежна и изящна всеки път. Кристина Чочанова също беше красива и изящна; много ми хареса и нейното изпълнение (напоследък съм фен най-вече на Марта Петкова и Кристина Чочанова). Публиката доста аплодира изпълнението на Франческо Конджусти като Синята Птица; на Цецо Иванов, а и изпълненията на всички феи. Балетът дава възможност на много солисти да изпъкнат като например феи и кавалери; освен това това е може би единственият балет, който дава възможност на толкова много деца да участват. Сцените с феите бяха много красиви и са ми любими; валсът на цветята ми е любима музикална част, но там липсваха добре оформени фигури от танцьорите (не може ли веднъж да направите две прави редици в синхрон?! Гледали ли сте руски балет?). Да, като цяло кордебалета има върху какво да работи в синхрона за разлика от кордебалета на Старозагорския и Варненския балети. Друго нещо, което ми направи лошо впечатление за този спектакъл е, че институцията повиши рязко цените, така че някои билети достигнаха 110-130 лв, което е абсурдно за българските доходи и преди представленията пусна онлайн отстъпка, така че цените да се изравнят леко с предходните; и в момента се чудя това хитър трик само за тези спектакли ли беше или ще видим и занапред такива надути цени. Все пак залата беше пълна. Залата също беше пълна с деца, едно седящо пред мен момченце през цялото време се оглеждаше и въртеше, а едно седящо отзад зад мен момиченце през цялото време ми риташе седалката, та изпълненията на децата сред публиката развалиха част от насладата. Дори моята приятелка, която има две деца се изказа: „Не мисля, че вечерните представления са за деца, за тях си има детски представления; само развалят атмосферата. Защо операта ги пуска?!“. Наистина Софийската опера има и балет за деца "Спящата красавица", който беше включен в репертоара в началото на годината доколкото си спомням, и който аз съм гледала с моите племенници преди повече от 10 години. В края на спектакъла публиката дълго аплодира изпълнителите. Този спектакъл е много красив, богат, пищен; радост за душата, така че го препоръчвам за гледане винаги, когато е включен в репертоара.

Спящата красавица

 

На 11 и 12 февруари Софийска опера и балет чества 40 години творческа дейност на примабалерината Мария (Маша) Илиева с балета „Спящата красавица“, чиято постановка и режисура са нейно дело по хореографията на Петипа, и представя цялото й амплоа - като примабалерина, хореограф, репетитор, педагог и балетен режисьор. От 2009 г. тя е репетитор в Софийската опера и балет, а от 2014 г. – когато е и премиерата на този мега-спектакъл – тя е балетен режисьор.

Спомням си първо представление на „Спящата красавица“ - адаптация за деца, което съм гледала с моите племеннички, тогава на 6 годинки, още през 2013 в операта, за което съм писала тук. Гледала съм през последните години трите балета на Чайковски „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Софийската опера и балет по няколко пъти и са ми любими представления.

„Спящата красавица“ е балет-приказка по музика на Пьотр Илич Чайковски, хореография Мариус Петипа. Чайковски е поканен от директора на Имперския театър в Санкт Петербург, Иван Всеволожски през май 1888, с предложение да напише музиката на балета „Спящата красавица” по приказката на Шарл Перо, като в последното действие е искал задължително кадрил от всички приказки на Перо – Котаракът в чизми, Синята птица, и Червената шапчица. Всеволожски работи върху либретото заедно с балетмайстора Мариус Петипа. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант.

Състав на балета за спящата красавица - 11.02.2022: Аврора - Марта Петкова, принц Дезире - Емил Йорданов; Фея Люляк - Венера Христова; Фея Карабос - София Цуцакова (дебют); Синя Птица - Симеон Атанасов (дебют); Принцеса Флорина - Вяра Иванчева (дебют). Балетен ансамбъл и оркестър на Софийска опера; със специалното участие на ученици от Националното училище за танцово изкуство във валс, цигуларчета, пажове и прилепи и специалното участие на ученици от школата на Маша Илиева. Диригент Борис Спасов; постановка, режисура и репетитор Мария Илиева; художник на костюмите Мария Блажева.

Аз присъствах на спектакъла на 11-ти февруари: много красива приказка, с красиви костюми и декори; богат състав (участват много деца). Залата беше пълна, и двете вечери са напълно разпродадени предвид ограничението от 50% заетост на залата. Имаше много деца и в публиката, като цяло този балет-приказка си е празник и за малки, и за големи. Жената до мен, въпреки че на възраст изглеждаше доста по-голяма, през цялото време се радваше като малко момиче, пляскаше радостно и викаше „Браво“. Ето това е тайната за повече радост в живота - всеки възрастен носи в себе си малко дете и трябва по-често да се сеща за него. Браво на дебютантите. Много сладки бяха малките бонбончета-балеринки на 3-4 годинки, които носеха мантията на фея Люляк. Сцените с феите бяха много красиви и са ми любими; валсът на цветята ми е любима музикална част. Марта Петкова и Венера Христова  със своято лекота, грация и изящност вдъхновяват. След края на спектакъла и дългите аплодисменти за състава, имаше кратка официална част; приветствия от маестро Карталов, почетен знак Златна лира от Съюза на българските музикални и танцови дейци за Маша; поздравителен адрес и цветя от президента на републиката, от директори на другите оперни театри, от много организации и частни лица. Маша получи много цветя, аплодисменти, разплаках се от емпатия към нейното постижение. Този спектакъл е много красив, богат; радост за душата в унисон с празника на Маша; много ни хареса.

 

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра. В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов. „Спящата красавица” е балет, който се възприема от публиката с лекота, има естествен образователен характер и не на последно място акцентира върху утвърждаването на човешките ценности. „Спящата красавица” се счита за най-красивата балетна музика, написана от Пьотр Илич Чайковски и се превръща в един от най-известните балети от световния класически репертоар.

Спящата красавица – балет за деца

Вчера ходих с моите племеннички на детски балет в Софийската опера и балет. Децата кацнаха в петък в България и аз вече ги чаках с билети, защото вярвам, че в малките трябва да се възпитава от рано усет към красивото, към някои морални ценности и към изкуството. Гледахме „Спящата красавица”, детски балет, включен в детската програма „Отиваме на опера и балет” за сезон 2012/2013-та на националната ни опера. През този сезон представления на „Спящата красавица” има само през ноември и януари.

„Спящата красавица” е балет-приказка от П. И. Чайковски, по хореография на Мариус Петипа, по приказката на Шарл Перо (не на братя Грим). Риолина Топалова е автор на режисурата, хореографията и сценографията. Аз и снаха ми харесахме представлението, за племенничките ми да не говорим; и двете много харесаха балета, през цялото време коментираха героите, избираха си коя коя фея или принцеса или кралица е, след края на представлението едната ми племенничка танцуваше балет по пътя и до вечерта бяха заредени от представлението – караха ме да им пускам музика от балети и танцуваха балет в къщи. Иначе малката заличка на седмия етаж беше почти пълна с малки и по-големи (имаше и около две годишни дечица и шест-седем годишни с родителите). Този път имаше номерца на столовете и отбелязани сектори и по-бързо се ориентирахме в местата си от предното ни гледане на детски балет (за което писах тук). Костюмите от представлението бяха много красиви, всички танцуваха усмихнати и с желание да зарадват децата, децата пляскаха и се радваха. За сценография няма какво да се каже, тъй като заличката е много малка, без подиум или сцена и не позволява декори. Със снаха ми коментирахме, че всички балетисти са подбрани много сполучливо за ролите си, имаше и едно малко момиценче-балерина, която играеше малката Аврора и която беше страшно сладка и разчувства всички. Коментирахме също, че представлението (а и приказките като цяло и адаптациите по тях) показва някои ценности на децата, те запомнят кое е добро и кое лошо и в повечето случаи си избират ролята на добрия и красивия. Така че не само четенето на приказки, но и адаптирането им като театър, опера или балет действа въпитателно на малките. Представлението продължава 45-50 минути; нямаше деца, които да не издържаха и да излизаха по-рано. Като цяло балетът се хареса на всички деца и родители; препоръчвам го и за момченца, не само за момиченца.

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант. В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов. „Спящата красавица” е балет, който се възприема от публиката с лекота, има естествен образователен характер и не на последно място акцентира върху утвърждаването на човешките ценности. „Спящата красавица” се счита за най-красивата балетна музика, написана от Пьотр Илич Чайковски и се превръща в един от най-известните балети от световния класически репертоар.