Балетът "Лешникотрошачката" отново внесе Коледния дух

От 19-ти до 26-ти декември Софийска опера и балет представя поредица от осем спектакъла на балета „Лешникотрошачката“ от Пьотър И. Чайковски по повод Коледните празници, които отдавна са разпродадени. Аз успях да се вредя за спектакъла на 19-ти и отбелязах един забавен факт - предния сезон гледах последния спектакъл от поредицата, на 5-ти януари, а сега, в този сезон, гледам първия от поредицата и се получи така, че календарната 2025 година започнах с „Лешникотрошачката“ и я звършвам пак със същия балет на същата сцена.

 

В ролите гледахме Боряна Петрова като Мари,  Румен Бонев като Дроселмайер и Емил Йорданов като Лешникотрошачката – Принц. Участва оркестър и кордебалет на Софийска опера и балет под диригентството на Жорж Димитров (деют), който в определени моменти придаваше особен драматизъм на музиката. (2 часа с един антракт). Хореография и режисура Юрий Григорович.

Много ми харесаха Боряна Петрова (Мари) и Емил Йорданов (Принц) като двойка, като танц и игра, като техника и излъчване. Много ми харесаха изпълненията и на всички кукли, оживяващи във фантастичния сън на Мари. Танцуващите снежинки и феи бяха приказни. В първото действие като че ли се усещаше известно напасване в състава, но второто действие беше много красиво и приказно. Съставът отнесе дълги аплодисменти. 

Балетът е много красив, с красиви костюми; носи усещане за Коледен дух; любим е на хиляди хора в дните около Коледа. Препоръчвам го задължително за гледане.

 

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на немския писател Ернст Теодор Амадеус Хофман. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.

 

*снимки от сайта на Софийска опера и балет

Балетът на Софийската опера стартира сезона с "Лебедово езеро"

 

„Лебедово езеро е балетът на балетите“

 

В три вечери, 24-26 октомври, балетът на Софийска опера и балет стартира сезон 2025/2026 с балета „Лебедово езеро“ от Пьотър Илич Чайковски, като на 26 октомври в главните роли бяха звезди от Националния берлински балет Яна Саленко и Кале Уигъл.

В спектакъла гледахме Яна Саленко като Одета/Одилия, Кале Уигъл в ролята на принц Зигфрид, Цецо Иванов като Фон Ротбарт, Симеон Атанасов като шута, солисти и кордебалет на Софийската опера. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера. Настоящата постановка на Софийската опера е по класическата хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов в редакцията на Олег Дановски от 1996 г. (3.2 часа с три антракта)

Блогът и преди е писал за тази постановка, например тук. Костюмите са много красиви, залата беше пълна и публиката аплодира много изпълненията на Цецо Иванов като Фон Ротбарт и на Симеон Атанасов като шута (на мен изпълнението на Цецо Иванов много ми хареса). Харесаха ми и двойките, изпълнили испански танц, неаполитански танц, унгарски танц, мазурка, па де троа; както и всички лебеди, които бяха приказни. В този спектакъл най-въздействащи ми бяха лебедите и изпълнението на Саленко и Уигъл в трето действие, където танцуваха и играха изразно, с емоция. В един момент зрителката до мен дори каза „Спрях да дишам“. Саленко танцуваше леко, ефирно, с грация, с изящество, а в трето действие показа емоционална игра. В определени моменети от второ и трето действие човек можеше да настъхне от красотата и вълшебството на комбинацията музика, танц, красиви костюми, грация. Гостите наелектиризараха залата и след спектакъла събраха дълги аплодисменти и овации. Прекрасен балет, вдъхновяващ спектакъл. С красивите костюми, и приказния танц и музика балетът си е наслада за душата. Препоръчвам горещо за гледане.  

 

* снимките са на Софийска опера и балет 

 

 

 

 

Балетът "Спящата красавица", наслада за душата

 

На 9, 10 и 11 май Софийска опера и балет представя един от най-известните балети от световния класически репертоар – балетът „Спящата красавица“ от Пьотър И. Чайковски. Последно гледах този спектакъл през 2022 г, за което блогът е писал тук, но тъй като от началото на годината изгледах „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, нямаше как да пропусна и този балет от трите големи на Чайковски („Ана Каренина“ някак си го пропускам от най-известните на Чайковски), а много ми се гледаше Марта Петкова и за това взех билети още за първата вечер.

„Спящата красавица“ е балет-приказка по музика на Пьотр Илич Чайковски, хореография Мариус Петипа, либретото е на Иван Всеволожски по приказката на Шарл Перо. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант. Този спектакъл е с режисьор Маша Илиева, сценография Иван Савов, костюмите са на Мария Блажева.

Участваха: Марта Петкова в ролята на принцеса Аврора; Цецо Иванов – принц Дезире; Памела Пандова-Банева – фея Люляк; Вяра Иванчева – фея Нежност; Елена Петрова – фея Плодородие; Полина Иванова – фея Щедрост; Ами Иноуе (дебют) – фея Безгрижие; Мария Йорданова – фея Смелост; Вера Асприди (дебют) – злата фея Карабос; Анастасия Попова – фея Брилянт; Мина-Василия Стоянова – фея на златото; Агнес Кийл – фея на сапфирите; Ами Иноуе (дебют) – фея на среброто; Франческо Конджусти – Синята птица; Кристина Чочанова – принцеса Флорина; оркестър и кордебалет на Софийска опера с диригент Андрей Галанов. Участват и ученици от Националното училище по танцово изкуство и деца от балетна школа „Маша Илиева“. 2.45 часа с един антракт.

„Спящата красавица“ беше една от любимите ми приказки от детството, която слушах на плоча от Балкантон, като и до сега помня някои от репликите наизуст. Този балетен спектакъл на Софийската опера  е празник за душата; костюмите са много красиви, изпълнителите танцуват красиво, Марта Петкова е нежна и изящна всеки път. Кристина Чочанова също беше красива и изящна; много ми хареса и нейното изпълнение (напоследък съм фен най-вече на Марта Петкова и Кристина Чочанова). Публиката доста аплодира изпълнението на Франческо Конджусти като Синята Птица; на Цецо Иванов, а и изпълненията на всички феи. Балетът дава възможност на много солисти да изпъкнат като например феи и кавалери; освен това това е може би единственият балет, който дава възможност на толкова много деца да участват. Сцените с феите бяха много красиви и са ми любими; валсът на цветята ми е любима музикална част, но там липсваха добре оформени фигури от танцьорите (не може ли веднъж да направите две прави редици в синхрон?! Гледали ли сте руски балет?). Да, като цяло кордебалета има върху какво да работи в синхрона за разлика от кордебалета на Старозагорския и Варненския балети. Друго нещо, което ми направи лошо впечатление за този спектакъл е, че институцията повиши рязко цените, така че някои билети достигнаха 110-130 лв, което е абсурдно за българските доходи и преди представленията пусна онлайн отстъпка, така че цените да се изравнят леко с предходните; и в момента се чудя това хитър трик само за тези спектакли ли беше или ще видим и занапред такива надути цени. Все пак залата беше пълна. Залата също беше пълна с деца, едно седящо пред мен момченце през цялото време се оглеждаше и въртеше, а едно седящо отзад зад мен момиченце през цялото време ми риташе седалката, та изпълненията на децата сред публиката развалиха част от насладата. Дори моята приятелка, която има две деца се изказа: „Не мисля, че вечерните представления са за деца, за тях си има детски представления; само развалят атмосферата. Защо операта ги пуска?!“. Наистина Софийската опера има и балет за деца "Спящата красавица", който беше включен в репертоара в началото на годината доколкото си спомням, и който аз съм гледала с моите племенници преди повече от 10 години. В края на спектакъла публиката дълго аплодира изпълнителите. Този спектакъл е много красив, богат, пищен; радост за душата, така че го препоръчвам за гледане винаги, когато е включен в репертоара.

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 5 - Ана Каренина

От 6 до 9 март Софийската опера и балет представи четири спектакъла на балета „Ана Каренина“ по музика на Пьотър Илич Чайковски. Аз гледах спектакъла на 7-ми март и останах много доволна, че успях да гледам Марта Петкова, тъй като този сезон гледах балетите „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Баядерка“ и „Кармина Бурана“, но успях да я зърна само сред публиката.

Този балет е по музика на Пьотър Чайковски, по романа на Лев Толстой, с хореографията и режисурата на Лео Муич; сценография Мислав Кузманич; костюми Ларс Айен. През 2019 г гледах друга версия на балет „Ана Каренина“ в Мюнхенската опера – балет с хореографията на Кристиян Шпук (Christian Spuck) с музика от Сергей Рахманинов и Витолд Лютославски (Sergej Rachmaninow, Witold Lutoslawski). Тогава на сцената доколкото си спомням се появи дори влак на видео. Трудно е да сравнявам двете версии поради голямото разстояние във времето.

На 7 март гледахме Марта Петкова – Ана Каренина, Фредерико Пинто - граф Алексей Вронски. Никола Хаджитанев – граф Каренин. Имаше много дебюти: Вяра Иванчева – княгиня Екатерина Шчербацкая – Кити, Винченцо Каруана – княз Степан Облонский – Стива и Мария Йорданова – графиня Лидия Ивановна. Участваха още Кристина Чочанова, Памела Пандова-Бандова, Симеон Атанасов, солисти и кордебалет на Софийската опера. В спектакъла звучи цигулката на Стоимен Пеев и гласът на Цветана Бандаловска, а Ноа Гиофкос играе ролята на малкия Серьожа Каренин. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера. (1.45 часа с един антракт)

Всички танцуваха и играха много добре: харесаха ни Вяра Иванчева като Кити и Мария Йорданова като Лидия Ивановна (успя да събуди в нас антипатия към героинята) - играха много изразно; на мен ми хареса и Кристина Чучанова като Бетси (аз напоследък съм си й фен, както на Марта Петкова). Марта Петкова, Фредерико Пинто и Никола Хаджитанев направиха страхотни изпълнения с танци и игра. Ноа Гиофкос в ролята на малкия Серьожа Каренин е страхотен сладур; публиката и ние много се радвахме на малкия актьор. Много красиви костюми, интересна сценография. Душевното състояние на героите беше предавано чрез танц, игра и промяна в светлината на сцената. Много красив балет, изпълнен и с много емоции и страсти. Публиката дълго аплодира изпълнителите, като имаше викове Браво, но и други викове и крясъци, което аз не мога да приема, както и постоянното ставане на крака. Като добавим, че голяма част от публиката не знае кога да пляска, мисля, че е време Софийската опера да проведе курс по етикет, както започна да прави представяне на оперите преди премиера. Спектакълът е красив и емоционален и е хубаво да се гледа от любители на балета.