Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 1

 

На 29 ноември присъствах на премиерата на операта "Адриана Лекуврьор" - опера в 4 действия от Франческо Чилеа. Софийската опера посвети спектакъла на 29.11. на 90-годишния юбилей на мецосопрана Александрина Милчева; а на 15.12. чества 90 години от рождението на Райна Кабаиванска.

В главните роли видяхме Цветана Бандаловска – Адриана, Мартин Илиев – граф Маурицио, Виолета Радомирска – Принцеса ди Буйон; Веселин Михайлов – Мишоне, Бисер Георгиев – Принц ди Буйон. Участваха още Силвана Пръвчева, Александрина Стоянова-Андреева, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Красимир Динев, балетът, оркестърът и хорът на Софийската опера. Диригент-постановчик е италианският маестро Франческо Роза, сценограф е Алфредо Троизи, костюмите са на Весна Радович, а хореограф е Людмила Илиева. Режисьор на постановката е Юлия Кръстева.

Преди началото на премиерата имаше вълнуваща церемония. Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера, поздрави гостите. Александрина Милчева бе посрещната от публиката с огромен аплауз и викове „Браво!“. Карталов прочете писмото на президента на България Румен Радев до г-жа Милчева, в което отбелязва нейните огромни постижения и принос като артист и преподавател. Министърът на културата Найден Тодоров връчи на г-жа Милчева най-голямата награда на Министерството на културата „Златен век" – огърлие за изключителния й принос към българската култура. Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци обяви, че на голямата певица е присъдено „Кристално огърлие". От името на Софийската опера акад. Карталов поднесе на г-жа Милчева Почетна грамота и диплом за целия й принос към оперното изкуство. Дълбоко трогната и развълнувана, Александрина Милчева се обърна накрая към зрителите с думите: „Вие сте моята публика. Където и да съм пяла по света в моята дълга кариера, тук най-много съм усещала специалната близост с вас. За да бъда истинска и вярна на това, което правя – това го дължа на вас. Аз съм усещала вашата енергия и обич и много ви благодаря за това".

Спектакълът много ни хареса, костюмите бяха пищни, много красиви, в духа на епохата; сценографията също ни хареса, певците пяха на ниво. Поздравления за костюмите и сценографията. Получи се вълнуващо и красиво представление.(3.15 часа с два антракта)

„Адриана Лекуврьор“ е операта, с която Франческо Чилеа остава в музикалната история. За тази творба той работи с либретиста Артуро Колаути, който използва едноименната пиеса на Йожен Скриб и Ернест Льогуве от 1849 г. Действието се развива в Париж през 1730 г., а сюжетът проследява исторически автентичното съперничество между принцеса Ди Буйон и легендарната актриса Адриана Лекуврьор, почитана от самия Волтер. Близък до италианския веризъм в първите си опери, Чилеа се отклонява от този стил, за да създаде по-ясна оркестрация и да използва по-нюансирани вокални партии. „Адриана Лекуврьор“ е изпълнена за първи път на 6 ноември 1902 г. в Милано. В премиерния състав личат имената на Анджелика Пандолфини, Енрико Карузо и Джузепе де Лука – трима от най-големите певци в началото на миналия век. Според композитора, превъплъщението в образа на Адриана изисква певица, която е способна както да пее, така и да рецитира. Световната критика определя като еталони за изпълнението на ролята Рената Ското и Райна Кабаиванска. През 1913 г. Сара Бернар играе ролята на Адриана в първата филмова версия на историята, режисирана от Анри Дефонтен.

 

От 19 декември до 5 януари на сцената в Софийската опера се играха единайсет спектакъла на „Лешникотрошачката“, които бяха разпродадени. Аз успях да се вредя за посления на 5-ти януари и останах много доволна. Преди това от 4 до 8 декември представленията на „Лешникотрошачката“ са донесли Коледния дух в театър „Джузепе Верди“ в Салерно. Хореографията е на Юрий Григорович, диритент Борис Спасов. Участва оркестър и кордебалет на Софийска опера и балет. Гледахме лауреатите на Втория международен балетен конкурс „Сара-Нора Прима“ Со-Йон Хонг в ролята на Мари и Джонг-У Мун в ролята на Лешникотрошачката-принц. Много добре танцуваха и стояха като двойка на сцената двамата лауреати; харесаха ни много. Танцуващите снежинки и феи бяха приказни; както и куклите. Диригентът придаваше драматизъм в някои моменти като например битката с цар Плъх. Балетът е много красив, с красиви костюми; носи усещане за Коледен дух; любим е на хиляди хора, в дните около Коледа. Аз също го обичам и го гледах за пореден път. Препоръчвам го задължително за гледане (2 часа с един антракт).

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и художник. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.

 

На 10 януари гледах операта „Турандот“ от Джакомо Пучини. Бяхме си взели с приятели билети заради участието на Александрина Пендачанска, но поради заболяването й в ролята на принцеса Турандот гледахме Цветелина Василева. Нейн партньор като принц Калаф бе испанският тенор Хорхе де Леон, което малко облекчи разочарованието ни, че не гледахме Пендачанска. Хорхе де Леон изпълни прекрасно най-чаканата ария „Nessun dorma“.

В постановката на Пламен Карталов прекрасен дебют като робинята Лиу направи Станислава Момекова. В ролята на Тимур бе Светозар Рангелов; Атанас Младенов, Ангел Антонов и Даниел Острецов като министрите Пинг, Панг и Понг, Веселин Михайлов – Мандарин, Император Алтум: Красимир Динев /дебют/. Спектакъла дирижира Григор Паликаров.

Много ни харесаха особено изпълненията на Хорхе де Леон и Станислава Момекова, но и останалите певци се справиха много добре. Хареса ни сценографията като цяло, декорите и костюмите, които са много пищни. Препоръчвам горещо за гледане, когато я поставят отново. (2.4 часа с два антракта)

Знаковата постановка на Пламен Карталов е от 1995 г. и е представяна в Гърция през 1997 г., и в Япония през 2000, 2008, 2015 и през 2018 г. Аз съм я гледала през 2012-та. Сценография Йоанна Маноледаки.

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. Първото изпълнение на операта е през 1926 година в Ла Скала.

 

*текстът съдържа снимки и текст от сайта на Софийска опера и балет