На 29 ноември присъствах на премиерата на операта "Адриана Лекуврьор" - опера в 4 действия от Франческо Чилеа. Софийската опера посвети спектакъла на 29.11. на 90-годишния юбилей на мецосопрана Александрина Милчева; а на 15.12. чества 90 години от рождението на Райна Кабаиванска.
В главните роли видяхме Цветана Бандаловска – Адриана, Мартин Илиев – граф Маурицио, Виолета Радомирска – Принцеса ди Буйон; Веселин Михайлов – Мишоне, Бисер Георгиев – Принц ди Буйон. Участваха още Силвана Пръвчева, Александрина Стоянова-Андреева, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Красимир Динев, балетът, оркестърът и хорът на Софийската опера. Диригент-постановчик е италианският маестро Франческо Роза, сценограф е Алфредо Троизи, костюмите са на Весна Радович, а хореограф е Людмила Илиева. Режисьор на постановката е Юлия Кръстева.
Преди началото на премиерата имаше вълнуваща церемония. Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера, поздрави гостите. Александрина Милчева бе посрещната от публиката с огромен аплауз и викове „Браво!“. Карталов прочете писмото на президента на България Румен Радев до г-жа Милчева, в което отбелязва нейните огромни постижения и принос като артист и преподавател. Министърът на културата Найден Тодоров връчи на г-жа Милчева най-голямата награда на Министерството на културата „Златен век" – огърлие за изключителния й принос към българската култура. Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци обяви, че на голямата певица е присъдено „Кристално огърлие". От името на Софийската опера акад. Карталов поднесе на г-жа Милчева Почетна грамота и диплом за целия й принос към оперното изкуство. Дълбоко трогната и развълнувана, Александрина Милчева се обърна накрая към зрителите с думите: „Вие сте моята публика. Където и да съм пяла по света в моята дълга кариера, тук най-много съм усещала специалната близост с вас. За да бъда истинска и вярна на това, което правя – това го дължа на вас. Аз съм усещала вашата енергия и обич и много ви благодаря за това".
Спектакълът много ни
хареса, костюмите бяха пищни, много красиви, в духа на епохата; сценографията също ни хареса, певците пяха на ниво.
Поздравления за костюмите и сценографията. Получи се вълнуващо и красиво
представление.(3.15 часа с два антракта)
„Адриана Лекуврьор“ е операта, с която Франческо Чилеа остава в музикалната история. За тази творба той работи с либретиста Артуро Колаути, който използва едноименната пиеса на Йожен Скриб и Ернест Льогуве от 1849 г. Действието се развива в Париж през 1730 г., а сюжетът проследява исторически автентичното съперничество между принцеса Ди Буйон и легендарната актриса Адриана Лекуврьор, почитана от самия Волтер. Близък до италианския веризъм в първите си опери, Чилеа се отклонява от този стил, за да създаде по-ясна оркестрация и да използва по-нюансирани вокални партии. „Адриана Лекуврьор“ е изпълнена за първи път на 6 ноември 1902 г. в Милано. В премиерния състав личат имената на Анджелика Пандолфини, Енрико Карузо и Джузепе де Лука – трима от най-големите певци в началото на миналия век. Според композитора, превъплъщението в образа на Адриана изисква певица, която е способна както да пее, така и да рецитира. Световната критика определя като еталони за изпълнението на ролята Рената Ското и Райна Кабаиванска. През 1913 г. Сара Бернар играе ролята на Адриана в първата филмова версия на историята, режисирана от Анри Дефонтен.
Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и художник. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.
В постановката на Пламен Карталов прекрасен дебют като робинята Лиу направи Станислава Момекова. В ролята на Тимур бе Светозар Рангелов; Атанас Младенов, Ангел Антонов и Даниел Острецов като министрите Пинг, Панг и Понг, Веселин Михайлов – Мандарин, Император Алтум: Красимир Динев /дебют/. Спектакъла дирижира Григор Паликаров.
Много ни харесаха особено изпълненията
на Хорхе де Леон и Станислава Момекова, но и останалите певци се справиха много
добре. Хареса ни сценографията като цяло, декорите и костюмите, които са много пищни. Препоръчвам горещо за гледане, когато я поставят отново. (2.4 часа с два антракта)
Знаковата постановка на Пламен Карталов е от 1995 г. и е представяна в Гърция през 1997 г., и в Япония през 2000, 2008, 2015 и през 2018 г. Аз съм я гледала през 2012-та. Сценография Йоанна Маноледаки.
Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. Първото изпълнение на операта е през 1926 година в Ла Скала.
*текстът съдържа снимки и текст от сайта на Софийска опера и балет
Няма коментари:
Публикуване на коментар