"Гордост и предразсъдъци" на Софийска сцена

 

През изминалата седмица, на 21, 22, 24 и 25 март, Софийската опера и балет представи премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“, посветен на 250 годишнината от рождението на Джейн Остин. Балетът е сценична интерпретация по романа на Джейн Остин с музика от английските композитори сър Едуард Елгар, сър Чарлз Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, Георг Фр. Хендел, Питър Уорлок. Аз гледах с приятели последния от поредицата спектакли.

Хореографията и режисурата са на Лео Муич, който постави на Софийска сцена и балетите „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, за които блогът е писал тук и тук. Сценографията е на Стефано Катунар, а художник на костюмите е Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме примабалерините и премиер солистите на Софийската опера Марта Петкова (Елизабет Бенет), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм). Заедно с тях танцуваха и Полина Иванова, Симеон Атанасов, Вяра Иванчева, Ами Иноуе, Елена Петрова, Памела Пандова-Банева, Мария Йорданова, Георги Аспарухов, солисти и кордебалет на Софийската опера. (2,10 часа с 1 антракт)

Музиката беше на запис, комбинация от сюити, маршове, симфонични вариации на различни композитори, и като цяло бе доста неприятна смесица за ухото. С компанията коментирахме звученето като рязко, накъсано, контрастно, дразнещо, тоест музиката не ни хареса. Сценографията беше интересно решена почти без декори. Много неудобно бе решението на режисьора част от действието да се изнесе доста напред на сцената, при което зрителите на втори и трети балкон не виждаха почти нищо от действието там. В първото действие вентилацията в залата духаше силно студен въздух и направо простуди хората, някои от които се оплакаха в антракта, особено аз, облечена с рокля без ръкави за събитието, останах с измръзнали ръце.

Костюмите за спектакъла бяха много красиви, ефирни. Като цяло жените като танцуване и игра (изразност) бяха възхитителни, изпъкнаха повече от мъжете на сцената. Марта както винаги бе грациозна, фина, ефирна, изразна, но нямаше толкова много солови изпълнения, в които да изпъкне. В сцените с танци на бал изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и създадаваха леко усещане за хаос на сцената. Катерина Петрова и Цецо Иванов танцуваха красиво, представяйки приятната двойка Джейн Бенет и Чарлз Бингли и сладката им, почти детска любов. Памела Пандова-Банева получи много аплодисменти за изпълнението си в ролята на деспотичната лейди Катрин де Бърг, наистина игра много изразно. Мария Йорданова като г-жа Бенет също игра добре и представи един образ на комична, симпатична, невротична майка на пет дъщери. Много красиви, ефирни жени изълниха сцената и представиха различни женски образи. Хареса ми една фраза от ревютата на операта по повод на Елизабет Бенет и мистър Дарси: „Среща на характери – тя е остра и свободолюбива, той е горд и затворен. Но любовта променя всичко.“ Усетихме разликата във връзкити между Елизабет Бенет и мистър Дарси, и Джейн Бенет и Чарлз Бингли. Както и в „Ана Каренина“, и тук танцьорите представят емоциите на героите играейки с телата си. Спектакълът и артистите получиха дълги амплодисменти и цветя от зрителите. Ние останахме с особено мнение.

"Великият Гетсби" на сцената на Софийска опера и балет

 

Между 25 и 29 април Софийска опера и балет представя отново балета „Великият Гетсби“. Спектаклите на 25, 26 и 27 април се посвещават на 100 годишнината от издаването на романа "Великият Гетсби", а последният – на 29 април – на Международния ден на балета. Балетът е по романа на Франсис Скот Фицджералд, издаден през 1925 година, наредил се сред най-четените англоезични романи на 20 век. Блогът е писал за последната филмова адаптация на романа с участието на Леонардо ди Каприо от 2013 г тук.

Международно известният хореограф Лео Муич поставя балета „Великият Гетсби“ на софийска сцена, след огромния успех на постановката в Словенския национален оперен театър в Любляна през 2019 г. Той сам подбира музиката, която включва композиции от американските автори Джордж Гершуин, Самюел Барбър, Бени Гудман, Ленард Бърнстейн, Филип Глас, Глен Милър и Джордж Уайтфилд Чадуик. Лео Муич работи със Софийската опера и балет първо по хореографията и режисурата на балета „Ана Каренина“, за който този блог е писал тук; след което предлага хореографията и режисурата на балета „Великият Гетсби“. Сценографията е на Стефано Катунар, а костюмите са на Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме: Симеон Атанасов – Ник Карауей, Никола Хаджитанев – Джей Гетсби, Боряна Петрова – Дейзи Бюканън, Емил Йорданов – Том Бюканън, Катерина Петрова – Джордан Бейкър, Памела Пандова - Миртъл Уилсън, Цецо Иванов - Джордж Уилсън. Кордебалет на Софийската опера. Времетраене 1,45 часа, с един антракт. Балетът се играе с музика на запис, което за мен беша малка изненада.

В самото начало фактът, че музиката е на запис се оказа неприятна изненада; в допълнение ми се струваше, че звучи прекалено високо и ритъмът е много бърз – все едно музиката върви на по-бързи обороти. В допълнение към силната и забързана музика и изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и ми създадоха усещане за хаос на сцената. Чак дори се замислих дали да не си тръгна. Проявявайки търпение обаче, се оказа, че нещата се наместват и в края на спектакъла балетът много ми хареса. Костюмите са много красиви, сценографията е много интересна; на сцената дори излезе живо кученце. Солистите и кордебалета танцуват страхотно, участват дори гимнастици. Публиката аплодира много изпълнението на мъжете – Симеон Атанасов като Ник, Никола Хаджитанев като Гетсби, Емил Йорданов като Том Бюканън, Цецо Иванов като механика Уилсън и Такафуми Тамагава като Майер Волфсхайм; наистина мъжете солисти изпъкнаха повече. Втората част след антракта беше по-емоционална, красива и въздействаща. Като цяло спектакълът е много, много добър; има ритъм, динамика, емоции, красота. На края на спектакъла публиката аплодира заслужено, дълго и възторжено, изпълнителите. Препоръчвам за гледане.

 

*текстът ползва снимки и текст от сайта на Софийска опера

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 5 - Ана Каренина

От 6 до 9 март Софийската опера и балет представи четири спектакъла на балета „Ана Каренина“ по музика на Пьотър Илич Чайковски. Аз гледах спектакъла на 7-ми март и останах много доволна, че успях да гледам Марта Петкова, тъй като този сезон гледах балетите „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Баядерка“ и „Кармина Бурана“, но успях да я зърна само сред публиката.

Този балет е по музика на Пьотър Чайковски, по романа на Лев Толстой, с хореографията и режисурата на Лео Муич; сценография Мислав Кузманич; костюми Ларс Айен. През 2019 г гледах друга версия на балет „Ана Каренина“ в Мюнхенската опера – балет с хореографията на Кристиян Шпук (Christian Spuck) с музика от Сергей Рахманинов и Витолд Лютославски (Sergej Rachmaninow, Witold Lutoslawski). Тогава на сцената доколкото си спомням се появи дори влак на видео. Трудно е да сравнявам двете версии поради голямото разстояние във времето.

На 7 март гледахме Марта Петкова – Ана Каренина, Фредерико Пинто - граф Алексей Вронски. Никола Хаджитанев – граф Каренин. Имаше много дебюти: Вяра Иванчева – княгиня Екатерина Шчербацкая – Кити, Винченцо Каруана – княз Степан Облонский – Стива и Мария Йорданова – графиня Лидия Ивановна. Участваха още Кристина Чочанова, Памела Пандова-Бандова, Симеон Атанасов, солисти и кордебалет на Софийската опера. В спектакъла звучи цигулката на Стоимен Пеев и гласът на Цветана Бандаловска, а Ноа Гиофкос играе ролята на малкия Серьожа Каренин. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера. (1.45 часа с един антракт)

Всички танцуваха и играха много добре: харесаха ни Вяра Иванчева като Кити и Мария Йорданова като Лидия Ивановна (успя да събуди в нас антипатия към героинята) - играха много изразно; на мен ми хареса и Кристина Чучанова като Бетси (аз напоследък съм си й фен, както на Марта Петкова). Марта Петкова, Фредерико Пинто и Никола Хаджитанев направиха страхотни изпълнения с танци и игра. Ноа Гиофкос в ролята на малкия Серьожа Каренин е страхотен сладур; публиката и ние много се радвахме на малкия актьор. Много красиви костюми, интересна сценография. Душевното състояние на героите беше предавано чрез танц, игра и промяна в светлината на сцената. Много красив балет, изпълнен и с много емоции и страсти. Публиката дълго аплодира изпълнителите, като имаше викове Браво, но и други викове и крясъци, което аз не мога да приема, както и постоянното ставане на крака. Като добавим, че голяма част от публиката не знае кога да пляска, мисля, че е време Софийската опера да проведе курс по етикет, както започна да прави представяне на оперите преди премиера. Спектакълът е красив и емоционален и е хубаво да се гледа от любители на балета.