"Гордост и предразсъдъци" на Софийска сцена

 

През изминалата седмица, на 21, 22, 24 и 25 март, Софийската опера и балет представи премиерните спектакли на балета „Гордост и предразсъдъци“, посветен на 250 годишнината от рождението на Джейн Остин. Балетът е сценична интерпретация по романа на Джейн Остин с музика от английските композитори сър Едуард Елгар, сър Чарлз Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, Георг Фр. Хендел, Питър Уорлок. Аз гледах с приятели последния от поредицата спектакли.

Хореографията и режисурата са на Лео Муич, който постави на Софийска сцена и балетите „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, за които блогът е писал тук и тук. Сценографията е на Стефано Катунар, а художник на костюмите е Мануела Паладин Шабанович.

В главните роли гледахме примабалерините и премиер солистите на Софийската опера Марта Петкова (Елизабет Бенет), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм). Заедно с тях танцуваха и Полина Иванова, Симеон Атанасов, Вяра Иванчева, Ами Иноуе, Елена Петрова, Памела Пандова-Банева, Мария Йорданова, Георги Аспарухов, солисти и кордебалет на Софийската опера. (2,10 часа с 1 антракт)

Музиката беше на запис, комбинация от сюити, маршове, симфонични вариации на различни композитори, и като цяло бе доста неприятна смесица за ухото. С компанията коментирахме звученето като рязко, накъсано, контрастно, дразнещо, тоест музиката не ни хареса. Сценографията беше интересно решена почти без декори. Много неудобно бе решението на режисьора част от действието да се изнесе доста напред на сцената, при което зрителите на втори и трети балкон не виждаха почти нищо от действието там. В първото действие вентилацията в залата духаше силно студен въздух и направо простуди хората, някои от които се оплакаха в антракта, особено аз, облечена с рокля без ръкави за събитието, останах с измръзнали ръце.

Костюмите за спектакъла бяха много красиви, ефирни. Като цяло жените като танцуване и игра (изразност) бяха възхитителни, изпъкнаха повече от мъжете на сцената. Марта както винаги бе грациозна, фина, ефирна, изразна, но нямаше толкова много солови изпълнения, в които да изпъкне. В сцените с танци на бал изпълнителите бяха много на брой, движеха се бързо и създадаваха леко усещане за хаос на сцената. Катерина Петрова и Цецо Иванов танцуваха красиво, представяйки приятната двойка Джейн Бенет и Чарлз Бингли и сладката им, почти детска любов. Памела Пандова-Банева получи много аплодисменти за изпълнението си в ролята на деспотичната лейди Катрин де Бърг, наистина игра много изразно. Мария Йорданова като г-жа Бенет също игра добре и представи един образ на комична, симпатична, невротична майка на пет дъщери. Много красиви, ефирни жени изълниха сцената и представиха различни женски образи. Хареса ми една фраза от ревютата на операта по повод на Елизабет Бенет и мистър Дарси: „Среща на характери – тя е остра и свободолюбива, той е горд и затворен. Но любовта променя всичко.“ Усетихме разликата във връзкити между Елизабет Бенет и мистър Дарси, и Джейн Бенет и Чарлз Бингли. Както и в „Ана Каренина“, и тук танцьорите представят емоциите на героите играейки с телата си. Спектакълът и артистите получиха дълги амплодисменти и цветя от зрителите. Ние останахме с особено мнение.

Емма

С приятели бяхме решири да гледаме „Малки жени“, който от скоро върви по кината, но на касата се оказа, че сме видяли грешна програма и в избрания час този филм не върви. Вместо да обикаляме кината или да се откажем, решихме да гледаме премиерният „Ема.“ (Emma; Великобритания, 2020) с режисьор: Отъм Де Уайлд и сценарист: Елинор Катън. Участват: Аня Тейлър-Джой, Джон Флин, Бил Най, Миа Гот, Миранда Харт, Джош О‘Конър, Калъм Търнър, Рупърт Грейвс, Джема Уилан, Амбър Андерсън, Таня Рейнолдс, Конър Суинделс.

Филмът е поредният от дългата поредица адаптации по едноименния роман Emmа на Джейн Остин, публикуван през 1816 г.

Всъщност не съжалявам, че попаднахме на този филм. Оказа се лек, забавен, свеж, подходящ за разтоварване; подходящ да се пренесеш в Англия от преди два века и да забравиш всичко, което ти тежи в момента.

В началото филмът върви малко скучно, но после темпото се забързва, става интересно, накрая дори нямаш търпение картите да се подредят. Актьорите пресъздават фино нравите от преди два века; намесва се тънък английски хумор, малко ирония и накрая дори се посмяхме. Костюмите са много красиви, наслада за окото; беше удоволствие да се гледа Ема в красивите рокли, с интересни бижута в унисон с роклите, с интересни шапки и прически. Всички костюми са красиви, мъжете са малко смешни с големите си бакембарди, но какво да се прави - това е било модерно по онова време; пасторалните картини от провинциална Англия с красиви имения отмарят окото; като цяло картините във филма като декор са поредица от красиви цветове. Красив спомен остави у мен например бялата муселинена рокля на Ема с ръчно бродирани зелени цветни клонки, с копринена панделка в няколко зелени нюанса подчертаваща високата талия и красиво колие с зелени камъни в тон с зелените клонки на роклята  от сцената с развръзката. В този филм личи вниманието към детайла.

Основната тема е любовта и промяната, израстването, помъдряването на едно младо момиче, свикнало да си пъха носа навсякъде и да дирижира нещата, дори любовните отношения на околните. Нишките се оплитат, стават недоразумения, но накрая за всички има хепи енд. Да, може да е малко захаросано, но за това премиерата е на 14 февруари.

Препоръчвам го за гледане на тези, които обичат адаптации по романи от стара Англия или които търсят нещо леко и забавно за разтоварване.