Спящата красавица

 

На 11 и 12 февруари Софийска опера и балет чества 40 години творческа дейност на примабалерината Мария (Маша) Илиева с балета „Спящата красавица“, чиято постановка и режисура са нейно дело по хореографията на Петипа, и представя цялото й амплоа - като примабалерина, хореограф, репетитор, педагог и балетен режисьор. От 2009 г. тя е репетитор в Софийската опера и балет, а от 2014 г. – когато е и премиерата на този мега-спектакъл – тя е балетен режисьор.

Спомням си първо представление на „Спящата красавица“ - адаптация за деца, което съм гледала с моите племеннички, тогава на 6 годинки, още през 2013 в операта, за което съм писала тук. Гледала съм през последните години трите балета на Чайковски „Спящата красавица“, „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Софийската опера и балет по няколко пъти и са ми любими представления.

„Спящата красавица“ е балет-приказка по музика на Пьотр Илич Чайковски, хореография Мариус Петипа. Чайковски е поканен от директора на Имперския театър в Санкт Петербург, Иван Всеволожски през май 1888, с предложение да напише музиката на балета „Спящата красавица” по приказката на Шарл Перо, като в последното действие е искал задължително кадрил от всички приказки на Перо – Котаракът в чизми, Синята птица, и Червената шапчица. Всеволожски работи върху либретото заедно с балетмайстора Мариус Петипа. "Спящата красавица" е най-дългият балет на Чайковски, който продължава почти четири часа. Почти винаги балетът е представян в съкратен вариант.

Състав на балета за спящата красавица - 11.02.2022: Аврора - Марта Петкова, принц Дезире - Емил Йорданов; Фея Люляк - Венера Христова; Фея Карабос - София Цуцакова (дебют); Синя Птица - Симеон Атанасов (дебют); Принцеса Флорина - Вяра Иванчева (дебют). Балетен ансамбъл и оркестър на Софийска опера; със специалното участие на ученици от Националното училище за танцово изкуство във валс, цигуларчета, пажове и прилепи и специалното участие на ученици от школата на Маша Илиева. Диригент Борис Спасов; постановка, режисура и репетитор Мария Илиева; художник на костюмите Мария Блажева.

Аз присъствах на спектакъла на 11-ти февруари: много красива приказка, с красиви костюми и декори; богат състав (участват много деца). Залата беше пълна, и двете вечери са напълно разпродадени предвид ограничението от 50% заетост на залата. Имаше много деца и в публиката, като цяло този балет-приказка си е празник и за малки, и за големи. Жената до мен, въпреки че на възраст изглеждаше доста по-голяма, през цялото време се радваше като малко момиче, пляскаше радостно и викаше „Браво“. Ето това е тайната за повече радост в живота - всеки възрастен носи в себе си малко дете и трябва по-често да се сеща за него. Браво на дебютантите. Много сладки бяха малките бонбончета-балеринки на 3-4 годинки, които носеха мантията на фея Люляк. Сцените с феите бяха много красиви и са ми любими; валсът на цветята ми е любима музикална част. Марта Петкова и Венера Христова  със своято лекота, грация и изящност вдъхновяват. След края на спектакъла и дългите аплодисменти за състава, имаше кратка официална част; приветствия от маестро Карталов, почетен знак Златна лира от Съюза на българските музикални и танцови дейци за Маша; поздравителен адрес и цветя от президента на републиката, от директори на другите оперни театри, от много организации и частни лица. Маша получи много цветя, аплодисменти, разплаках се от емпатия към нейното постижение. Този спектакъл е много красив, богат; радост за душата в унисон с празника на Маша; много ни хареса.

 

Премиерата на балета „Спящата красавица” е в Мариинския театър в Санкт Петербург на 15-ти януари 1890. Постановката е подготвена много грижливо – с богата сценография, привлечени са най-добрите солисти на театъра. В България "Спящата красавица" е едно от първите заглавия поставени в София още в зората на българския балет – премиерата е на 25 февруари 1938 година. Хореографията е на Макс Фроман, сценографията на Евгений Ващенко, дирижира Асен Найденов. „Спящата красавица” е балет, който се възприема от публиката с лекота, има естествен образователен характер и не на последно място акцентира върху утвърждаването на човешките ценности. „Спящата красавица” се счита за най-красивата балетна музика, написана от Пьотр Илич Чайковски и се превръща в един от най-известните балети от световния класически репертоар.

Празник за сетивата в Баядерка

През този сезон Софийска опера и балет представя на българската публика пълната, оригинална версия на красивия балет „Баядерка”. Премиерата на спектакъла е била на 19 октомври, а снощи и аз имах удоволствието да го изгледам.

„Баядерка” е балет от Лудвиг Минкус, либретото е на Сергей Худеков, а хореографията е на Мариус Петипа. Балетът е вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте „Баядерка". Балетният спектакъл, който Софийската опера и балет представя, е дело на руския хореограф Павел Сталинский; сценография Борян Белчев, костюми Християна Михалева, асистент-режисьор Риолина Топалова, репетитори Мария Илиева, Милена Симеонова, Ясен Вълчанов. Диригент на спектаклите е Григор Паликаров.

Действащи лица: Дугманта, Раджа – Бойко Соколов; Гамзати, негова дъщеря - Веса Тонова; Солор, воин - Цецо Иванов; Никия, баядерка - Катерина Петрова; Великият брамин – Еленко Иванов; Магедавея, факир- Тодор Ангелов; Толорагва, воин – Теодор Воденичаров; Златен Бог - Александър Александров; факири, юноши, служещи на Раджата, девойки при Гамзати, робини, слуги, раджи, воини, баядерки, факири, скитници, музиканти, ловци. Участват солистите и ансамбъла на балета и оркестъра на Софийска опера и балет и ученици от НУТИ.

Сюжетът разказва история за любов, вярност, саможертва, измяна, завист, омраза, коварство, отмъщение и убийство. Действието се развива в древна Индия и разказва за страстната любов и саможертва на баядерката Никия към смелия войн Солор; за любовта на Великия брамин към баядерката и отмъщението му.

Спектакълът страшно много ми хареса; музиката е много приятна и звучи красиво; костюмите бяха много красиви (за тях са похарчени доста пари, но браво, заслужавало си е), сценографията беше подходяща, на сцената се появи дори слон, който поклащаше бавно глава; в последното действие сцената изглеждаше наистина приказно с пълната Луна, звездното небе и красивите сенки, които изпълват света на сенките, виденията и илюзиите. Всички солисти играеха много артистично, особено в ролите на Никия, Гамзати и дивачката и танцуваха красиво и грациозно. Малките негърчета, вероятно ученици от балетното училище, бяха много сладки, много им се радвах. В някои случаи имаше проблем със синхрона в ансамблите, но това си е по принцип минус на българската школа, за разлика от руската, където балерините в ансамблите танцуват в синхрон като роботи. Второ и трето действие бяха празник за сетивата, видяхме букет от красиви костюми и красиви танци и чухме красива музика; прекрасни картини, изпълнени с изящество, грациозност, красота и емоция. Въпреки, че спектакълът е с два антракта и продължава два часа и половина, времето не се усеща. Препоръчвам го горещо за гледане на хората, които харесват балет, красивото в живота, любовта и приказките.