Балетът "Ромео и Жулиета" и мюзикъла "Клетниците" с премиери на открито

 

На 26 и 27 юли и 1-3 август Софийска опера и балет представя прeмиерата на открито на езерото Панчарево на балета „Ромео и Жулиета“ в рамките на 6-тият летен фестивал “Музи на водата”, част от програмата „Опера в парка“.

„Ромео и Жулиета“ е може би най-известната любовна история в историята на литературата и изкуството, облечена в музиката на Сергей Прокофиев по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Концепцията на спектакъла, либрето, режисура и хореография са на Калоян Бояджиев. Сценографията е на Евен Борсум, костюми Ингрид Ниландер.

С приятелка бяхме на първата вечер на 26-ти и в главните роли гледахме като Жулиета – Вяра Иванчева, Ромео – Никола Хаджитанев, Меркуцио – Георги Банчев, Тибалт – Румен Бонев, Бенволио – Такафуми Тамагава (дебют), Парис – Богомил Менкизе (дебют), Сеньора Капулети – Шарлот Берар, Сеньор Капулети – Георги Аспарухов (дебют), дойката – Марина Маринова, Падре Лоренци – Лукас де Конинг; солисти и кордебалет на Софийска опера и балет. Спектакълът се играе с музика на запис, което е може би малък минус; 2,10 мин с един антракт.

Страхотен спектатъл, бих го гледала отново някой път. Костюмите са много красиви, имахме дискусия дали костюмите на двата рода са различни, но решихме, че като кройка са еднакви, само по цвят се различават и това ги прави толкова разнообразни, естествено кадифето винаги носи усещане за красота, стил и лукс – богатството и статуса на съпругите Монтеки и Капулети. Сценографията беше доста интересна и подходяща за малкото пространство на сцената. Балетистите танцуваха и играха страхотно; усетихме чрез танца и играта им десетките емоции на героите. Сцените с фехтовка също бяха много добри, браво. Вяра Иванчева беше може би перфектната Жулиета – млада, крехка, емоционална, мечтателна. Георги Банчев и Румен Бонев също изпъкнаха като Меркуцио и Тибалт, а и играта на Шарлот Берар се отличи. Всички изпълнители на сцената се справиха блестящо. Препоръчвам го горещо за гледане както всички балети на Софийска опера и балет, за които този сезон блогът е писал.

  

На 25 юли гледхме със същата компания премиерата на открито на мюзикъла „Клетниците“ на Софийска опера и балет в рамките на фестивала “Опера на площада” на площад “Св. Александър Невски”. Направихме разлика при 36 оС дневни температури в София и двата дни, къде е по-добре да се гледа представление на открито – естествено край езерото. На площада паветата са се нагряли през деня и излъчват допълнително топлина. Край водата винаги има полъх и е по-хладно, високите температури по- не се усещат.

Мюзикълът „Клетниците“ е на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг, текст Хърбърт Крецмър, по романа на Виктор Юго. Блогът е писал за филма-мюзикъл по мюзикъла "Клетниците" тук.

В главните роли гледахме: Владимир Михайлов – Жан Валжан, инспектор Жавер – Атанас Сребрев, Весела Делчева – Фантин, Маруис – Вениамин Димитров, Епонин – Калина Асенова, Александра-Йоана Александрова – Козет, Тенардие – Камен Асенов,  мадам Тенардие – Юлиана Тодорова; малката Козет – Любена Сребрева. Участваха още ансамбъл и оркестър под диригентството на Константин Тринкс. Режисьор - Пламен Карталов, сценография Ханс Кудлих, костюми Лео Кулаш. Почти 3 часа с един антракт.

 

Като цяло не останах очарована от спектакъла. Като цяло сценографията беше интересна за малката сцена, но декорите не ми харесаха. Костюмите бяха красиви. Големите червени флагове ми напомниха по-скоро на Октомврийската революция в Русия отколкото на Великата френска буржоазна революция. Камен Асенов като Тенардие се отличи с играта си (малшанс с микрофона му, но се случва на живо). Хареса ни много вокалното изпълнение на Атанас Сребрев като Жавер и на Любена Сребрева (явно дъщеря му в живия живот) като малката Козет (много добре пя и игра въпреки краткото появяване); както и на Вениамин Димитров като Мариус, а и Весела Делчева като Фантин ни хареса като вокално изпълнение. Юлиана Тодорова беше доста дразнеща с кряскането, а не пеенето си (може би проблем с микрофона), но вероятно това е била целта на ролята, но иначе игра добре. И Жан Валжан не ни хареса като цяло. В повечето от песните, въпреки че се изпълняваха на български, въобще не можех да разбера какво се пее; зачудих се дали не е проблем на слуха ми, но и моята приятелка не беше разбрала в повечето случаи какво се пее, което показва много лоша артикулация, дикция. На края имаше дълги аплодисменти от публиката, но на мен не ми хареса и предвид високата цена на билетите не знам дали да го препоръчам за гледане; на ваш риск.

 

 

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет завърши. В блога има публикации за всичко, което гледах: Адриана Лекуврюр (опера), Лешникотрошачката (балет), Турандот (опера), Лебедово езеро (балет), Кармина Бурана (балет), Вълшебната флейта (опера), Баядерка (балет), Фалстаф (опера), Ана Каренина (балет), Великият Гетсби (балет), Спящата красавица (балет), Клетниците (мюзикъл), Ромео и Жулиета (балет).