Балетът "Ромео и Жулиета" и мюзикъла "Клетниците" с премиери на открито

 

На 26 и 27 юли и 1-3 август Софийска опера и балет представя прeмиерата на открито на езерото Панчарево на балета „Ромео и Жулиета“ в рамките на 6-тият летен фестивал “Музи на водата”, част от програмата „Опера в парка“.

„Ромео и Жулиета“ е може би най-известната любовна история в историята на литературата и изкуството, облечена в музиката на Сергей Прокофиев по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. Концепцията на спектакъла, либрето, режисура и хореография са на Калоян Бояджиев. Сценографията е на Евен Борсум, костюми Ингрид Ниландер.

С приятелка бяхме на първата вечер на 26-ти и в главните роли гледахме като Жулиета – Вяра Иванчева, Ромео – Никола Хаджитанев, Меркуцио – Георги Банчев, Тибалт – Румен Бонев, Бенволио – Такафуми Тамагава (дебют), Парис – Богомил Менкизе (дебют), Сеньора Капулети – Шарлот Берар, Сеньор Капулети – Георги Аспарухов (дебют), дойката – Марина Маринова, Падре Лоренци – Лукас де Конинг; солисти и кордебалет на Софийска опера и балет. Спектакълът се играе с музика на запис, което е може би малък минус; 2,10 мин с един антракт.

Страхотен спектатъл, бих го гледала отново някой път. Костюмите са много красиви, имахме дискусия дали костюмите на двата рода са различни, но решихме, че като кройка са еднакви, само по цвят се различават и това ги прави толкова разнообразни, естествено кадифето винаги носи усещане за красота, стил и лукс – богатството и статуса на съпругите Монтеки и Капулети. Сценографията беше доста интересна и подходяща за малкото пространство на сцената. Балетистите танцуваха и играха страхотно; усетихме чрез танца и играта им десетките емоции на героите. Сцените с фехтовка също бяха много добри, браво. Вяра Иванчева беше може би перфектната Жулиета – млада, крехка, емоционална, мечтателна. Георги Банчев и Румен Бонев също изпъкнаха като Меркуцио и Тибалт, а и играта на Шарлот Берар се отличи. Всички изпълнители на сцената се справиха блестящо. Препоръчвам го горещо за гледане както всички балети на Софийска опера и балет, за които този сезон блогът е писал.

  

На 25 юли гледхме със същата компания премиерата на открито на мюзикъла „Клетниците“ на Софийска опера и балет в рамките на фестивала “Опера на площада” на площад “Св. Александър Невски”. Направихме разлика при 36 оС дневни температури в София и двата дни, къде е по-добре да се гледа представление на открито – естествено край езерото. На площада паветата са се нагряли през деня и излъчват допълнително топлина. Край водата винаги има полъх и е по-хладно, високите температури по- не се усещат.

Мюзикълът „Клетниците“ е на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг, текст Хърбърт Крецмър, по романа на Виктор Юго. Блогът е писал за филма-мюзикъл по мюзикъла "Клетниците" тук.

В главните роли гледахме: Владимир Михайлов – Жан Валжан, инспектор Жавер – Атанас Сребрев, Весела Делчева – Фантин, Маруис – Вениамин Димитров, Епонин – Калина Асенова, Александра-Йоана Александрова – Козет, Тенардие – Камен Асенов,  мадам Тенардие – Юлиана Тодорова; малката Козет – Любена Сребрева. Участваха още ансамбъл и оркестър под диригентството на Константин Тринкс. Режисьор - Пламен Карталов, сценография Ханс Кудлих, костюми Лео Кулаш. Почти 3 часа с един антракт.

 

Като цяло не останах очарована от спектакъла. Като цяло сценографията беше интересна за малката сцена, но декорите не ми харесаха. Костюмите бяха красиви. Големите червени флагове ми напомниха по-скоро на Октомврийската революция в Русия отколкото на Великата френска буржоазна революция. Камен Асенов като Тенардие се отличи с играта си (малшанс с микрофона му, но се случва на живо). Хареса ни много вокалното изпълнение на Атанас Сребрев като Жавер и на Любена Сребрева (явно дъщеря му в живия живот) като малката Козет (много добре пя и игра въпреки краткото появяване); както и на Вениамин Димитров като Мариус, а и Весела Делчева като Фантин ни хареса като вокално изпълнение. Юлиана Тодорова беше доста дразнеща с кряскането, а не пеенето си (може би проблем с микрофона), но вероятно това е била целта на ролята, но иначе игра добре. И Жан Валжан не ни хареса като цяло. В повечето от песните, въпреки че се изпълняваха на български, въобще не можех да разбера какво се пее; зачудих се дали не е проблем на слуха ми, но и моята приятелка не беше разбрала в повечето случаи какво се пее, което показва много лоша артикулация, дикция. На края имаше дълги аплодисменти от публиката, но на мен не ми хареса и предвид високата цена на билетите не знам дали да го препоръчам за гледане; на ваш риск.

 

 

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет завърши. В блога има публикации за всичко, което гледах: Адриана Лекуврюр (опера), Лешникотрошачката (балет), Турандот (опера), Лебедово езеро (балет), Кармина Бурана (балет), Вълшебната флейта (опера), Баядерка (балет), Фалстаф (опера), Ана Каренина (балет), Великият Гетсби (балет), Спящата красавица (балет), Клетниците (мюзикъл), Ромео и Жулиета (балет).

Клетниците

снимка на cinefish.bg

От началото на февруари по кината върви един от филмите на сезона на филмови награди – „Клетниците”. „Клетниците” (Les Miserables, 2012, 157 мин.) е филм-мюзикъл, романтична драма, по романа на Виктор Юго и по мюзикъла, който се играе на театралните сцени по света повече от 20 години. Режисьор на филма е Том Хупър, сценарист Уилям Никълсън. Участват Хю Джакмън, Ръсел Кроу, Ан Хатауей, Хелена Бонъм Картър, Саша Барън Коуен, Аманда Сийфрид и др.

Всеки поне веднъж през живота си е чел историята на Юго, превърнала се в класика. История за бедност, за социално неравенство и социален бунт, за престъпление и наказание, за свобода и изкупление, за възмездие и втори шанс, за жертвоготовност и справедливост, за любов. Гледайки филма, си припомнях отделни моменти от романа, който съм чела в гимназията.

Филмът се отличава с това, че за първи път при заснемането на мюзикъл актьорите изпълняват на живо всички песни, вместо да ги записват предварително в студио, което е изисквало вокални тренировки, задължителна тишина на терен при снимки, дълги кадри, подчинени на музикалното изпълнение. Това носи на лентата допълнителна стойност като дава на изпълнителите изключителна свобода и емоционалност  при интерпретацията на ролите им. Актьорите играят и пеят много добре (по моето скромно мнение на неспециалист), особено силно впечатление прави влизането в роля на Ръсел Кроу и Хю Джакмън, които изнасят филма. Малкият Гаврош и малката Козет са много сладки и възбуждат симпатия, а Хелена Бонъм Картър и Саша Барън Коуен правят много интересни роли, които също не оставят зрителя безразличен. Филмът се отличава и с красиви костюми, грим и широта на картината. Въпреки това мен не ме впечатли особено, стори ми се прекалено дълъг, с излишни песни-монолози, които удължават и утежняват действието, което и без това не е особено динамично; и тъй като гледах последна прожекция, след втория час започна да ми става досадно и да ми се приспива; погледнах останалите зрители дали не спят малко преди полунощ - не спяха, но по излезлите зрители и коментарите на седящите зад мен, разбрах, че не са особено вдъхновени от филма. На моята компания пък филмът въобще не се хареса. И така „Клетниците” безспорно има много силни страни и кинематографични достойнства, но едва ли ще се хареса на масата зрители. Заслужава си все пак да се гледа от киноманите и любителите на мюзикъла.

Филмът има 8 номинации за награди „Оскар” и спечели наградите на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) за най-добра актриса в поддържаща роля (Ан Хатауей), най-добър звук, за грим и прически и за дизайн. Филмът взе и награди "Златен глобус" за най-добър мюзикъл или комедия, Хю Джакмън беше избран за най-добър актьор в жанра, а Ан Хатауей - за най-добра актриса в поддържаща роля. Очакваме оценката на филмовата академия на 24-ти февруари.
П.П. Филмът получи 3 награди "Оскар" при 85-то връчване на отличията - за най-добра актриса в поддържаща роля за Ан Хатауей, за грим и прически и за най-добро смесване на звук.